Подбра Ралица Кацарска, ПДИ
Ралица Кацарска
Ралица Кацарска

Партньорство за открито управление. На 12 юли 2011 във Вашингтон, САЩ се състоя еднодневна среща на представители от 80 държави, подкрепящи глобалната инициатива на президента Барак Обама за по-добро управление. Целта на форума са по-прозрачни, ефективни и отчетни правителства. Инициативата бе оповестена от държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън и външния министър на Бразилия Антонио Патриота. Партньорството за открито управление е нова многостранна стратегия, гарантираща решимостта на правителствата да насърчат прозрачността, гражданското участие, борбата с  корупцията и да използват новите технологии за по-силно управление. Партньорството за открито управление официално ще стартира през септември, когато 8 правителства ще приемат Декларация за открито управление и ще оповестят плана за действие на всяка държава. На срещата във Вашингтон България бе представена от Румяна Бъчварова, началник на кабинета на министър-председателя и Росен Желязков, главен секретар на Министерския съвет.  

Интернет страницата на инициативата: http://www.opengovpartnership.org/press/

 

Европейският съюз предлага по-строг контрол върху достъпа до документи. Постоянните представители на 27 страни членки в  ЕС договориха през пролетта вътрешни правила за сигурност на информацията, които имат задължителен характер за страните членки. Статутът на споразумението е „междуправителствен”,  то трябва да бъде ратифицирано от всички държави членки, преди да влезе в сила. Документът няма силата на европейско законодателство и не се прилага за други институции на ЕС.

На 6 юни 2011 обаче Бюрото на Европейския парламент също прие подобни ограничения. Съгласно тези правила чувствителните документи се обозначават като строго секретни, секретни, поверителни и документи с ограничен достъп. Така информация, която е „неблагоприятна” за ЕС няма да се разкрива публично. В своя статия, публикувана в портала Wobbing.eu, Щафан Далоф поставя въпроса дали подобни правила няма да създадат предпоставка за прекомерна секретност и дали няма да доведат до ограничаване на публичността и прозрачността на институциите в ЕС.

Източник: http://www.wobbing.eu/.

 

Работи се върху първия в Египет Закон за свобода на информацията. След поредица неуспешни опити Египет е на прага да има закон за свобода на информацията. Проектозаконът е дело на Тоби Мендел, президент на Център за право и демокрация и консултант в Световната банка. Проектозаконът се обсъжда със застъпници за правата на човека, журналисти и представители на академичните среди. Документът определя начина, по който гражданите могат да получават информация от правителството. В 9 секции са дадени ключови дефиниции, определени са редът за публикуване на информация и изключенията. Политическата подкрепа на закона е под въпрос. Приемането на Закон за свобода на информацията е пряко свързано със стремежа на Египет да получи средства за развитие и инвестиции от международни организации като Световната банка и Международния валутен фонд.  

Източник: http://www.almasryalyoum.com/en/node/471803.

 

Парламентът на Украйна отказва информация за доходите на депутатите. Движението „Стоп на цензурата” смята, че отказът на секретариата на Парламента (Върховна рада) да предостави информация за доходите на депутатите е опит да се крият важни факти от обществеността. Неправителствената организация ще обжалва отказа пред Европейския съд за правата на човека, за да гарантира правото на информация на украинското общество. През май т.г. в съответствие със Закона за достъп до информация са изпратени заявления до всички членове на парламента, с които се искат копия от декларациите за доходи на депутатите. От 450 депутати само 77 предоставят декларациите си за публикуване, а 55 инструктират заявителя да поиска информацията от секретариата на Парламента.   

Източник: http://www.ifex.org/ukraine/2011/06/29/income_declarations/.

 

Центърът за свобода на информацията в Армения (FOICA) публикува «черен списък» на държавни служители, нарушаващи Закона за свобода на информацията. В списъка са министърът на транспорта и комуникациите, министърът на отбраната, министърът на извънредните ситуации. Такива списъци се публикуват от 2001 и имат положителен ефект. В последния списък е фигурирал министърът на здравеопазването, който след това отговаря на всичките осем заявления за информация, които е получил.

Източник: http://www.foi.am/en/media/item/868/

© 2011 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.