Подбра Ралица Кацарска, ПДИ
Ралица Кацарска

Награда за ръководителя на правния екип на ПДИ – Александър Кашъмов. На 26 ноември 2016 Софийската адвокатска колегия за четвърта година връчи Годишните награди за правосъдие „Темида - цената на истината“ по време на традиционния благотворителен бал на юристите. В категорията "Дело на годината" статуетката „Темида“ получи адвокат Александър Кашъмов от „Програма Достъп до информация" за делото Моника Станишева срещу "Биволъ". Наградата връчи миналогодишният победител в категорията адвокат Иван Марков.

Александър Кашъмов бе номиниран и в категорията "Правосъдие зад граница".

 

Съдът в Страсбург призна окончателно правото на достъп до информация. На 8 ноември 2016 Голямата камара на Европейския съд по правата на човека окончателно призна правото на достъп до информация по Европейската конвенция за правата на човека. Тя  постанови решение, с което прие, че разпоредбата на чл. 10 от Конвенцията включва право на достъп до информация от държавни институции. Осъдителното решение срещу Унгария е прието с мнозинство от 15:2 гласа, а по делото бяха допуснати да представят становища като „приятели на съда” неправителствените организации Артикъл 19, Кампания за свобода на информацията, Инициатива за медийна защита (базирани в Лондон), Програма Достъп до информация (България), Унгарски център за граждански свободи (Унгария) и Fair Trials International. Делото се води от Унгарския хелзинкски комитет по повод отказана от полицейски звена информация за имената и ангажираността на адвокатите, предоставящи безплатна правна помощ по конкретни дела.  Според унгарските институции и съдилища информацията представлявала лични данни и не подлежи на предоставяне.

Повече четете в блога на ПДИ „Точка на достъп“

 

Румъния с принос за влизането в сила на Конвенцията за официални документи на Съвета на Европа. Румънското министерство, отговарящо за обществените консултации и гражданския диалог обяви на 28 ноември 2016, че предприема действия за подписването на Конвенцията за официални документи на Съвета на Европа. Според Кодру Врабие, румънски застъпник за свобода на информация, много е вероятно румънското правителство да ратифицира Конвенцията преди парламентарните избори на 11 декември 2016. Така Румъния ще има принос за влизането в сила на първия в света правно-задължителен документ, гарантиращ достъпа до информация. Да припомним, че на 27 ноември 2008 Съветът на Европа прие първия в света правно-задължителен документ, гарантиращ достъпа до информация. На 18 юни 2009 година в Тромсо, Норвегия, министрите на правосъдието на страните-членки на Съвета на Европа отвориха процедурата по подписване на Конвенцията за достъп до официални документи. За да влезе в сила, Конвенцията трябва да бъде ратифицирана от 10 държави. Към момента 9 държави са ратифицирали текста на конвенцията.

 

250 години свобода на информация. На 2 декември 1766 г. Riksdag – Парламентът – на Швеция и Финландия, които по това време са една държава, обнародва първия в света закон за свобода на информация. За да се отпразнува тази годишнина и отбележи нейната важност в национален и глобален контекст, Article 19 ще бъде домакин на две модерирани дискусии и разговор на 8 декември 2016 във Free Word Centre, Лондон. Събитието се организира с подкрепата на Центъра за информационно право и политика и посолствата на Швеция и Финландия. Участие ще вземат Морис Франкел и Дес Уилсън от Кампания за свобода на информация; Хелън Дарбишър, Access Info Europe; Йонас Нордин, Кралска национална библиотека, Стокхолм; Питър Хог, бивш ръководител на Скандинавската секция в Британската библиотека и превел за първи път закона на английски език; Ян Жил от департамента по скандинавистика в Университета на Единбург и Тоби Мендел, изпълнителен директор на Център за право и демокрация, Канада. 

 

Европейската инвестиционна банка се нуждае от повече прозрачност. На 15 ноември офисът на Прозрачност без граници в ЕС публикува доклад „Интегритет: Прозрачност и отчетност на Европейската инвестиционна банка“, според който Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) трябва да повиши прозрачността в процеса на взимане на решения, ако ЕС има сериозно намерение да управлява изхода от евро-кризата. „Във времена, когато бюджетите на държавите членки са свити, ЕИБ е ключът за възстановяване на икономиката на ЕС. Съществено е банката да стане по-открита и отчетна пред гражданите“, пояснява Лео Хофман Акстелм от Прозрачност без граници ЕС. Авторите на доклада призовават ЕИБ да оповестява пред обществеността оценките, които определят кои проекти да получат подкрепа от Европейския фонд за стратегически инвестиции (EFSI). Ето какви препоръки отправят към ЕИБ за по-голяма прозрачност:

  • Вицепрезидентите на банката не трябва да отговарят за проекти от техните собствени държави;
  • Всички членове на Борда на директорите трябва да представят декларации за конфликт на интереси, особено с оглед на многобройните интереси на някои членове в частния сектор;
  • ЕИБ трябва да се присъедини към Регистъра за прозрачност на Европейския съюз и да изисква регистрация на лобистите, които имат срещи с президента и вицепрезидентите на банката;
  • ЕИБ трябва да изисква публикуване на информация за собственост на всички участници в търг за всяка финансирана от ЕИБ обществена поръчка.

 

218 случая на гладна стачка в имиграционните центрове на Великобритания през последните 3 месеца. Според данни, предоставени в резултат на заявление за достъп до инфромация, 218 души са отказали да се хранят през юли, август и септември в имиграционните центрове на Великобритания. Смята се, че данните, разкриващи гладни стачки в центровете за задържане, се оповестяват за първи път публично. Те са получени от организацията No Deportations след дълга битка с Home Office (Министерство на вътрешните работи) и след жалба до информационния комисар. Според комисаря, Министерството на вътрешните работи е нарушило Закона за свобода на информация като не е успяло в разумен период да приложи теста за надделяващ обществен интерес и да предостави исканата информация. В резултат на друго заявление, подадено от No Deportations се разбира, че през същия период са направени 109 опита са самоубийство и около 30 000 души са задържани всяка година в имиграционни центрове.

Източник: theguardian

 

Правителството на Великобритания трябва да отвори поземления регистър. Единадесет неправителствени организации изпратиха писмо до Грег Кларк, държавен секретар, отговарящ за бизнеса, енергетиката и индустрията с призив поземленият регистър на Великобритания да бъде отворен и да не се приватизира. Регистърът съдържа информация кой притежава поземлените имоти в голяма част от Англия и Уелс. Към момента за всяка справка за името и плана на всеки поземлен имот трябва да се заплаща такса от £3. Приватизацията на регистъра би довела до по-високи такси и би се превърнала в пречка пред достъпа до информация. Отварянето на данните за поземлената собственост ще има големи икономически, социални и екологични ползи.

Източник: UK Open Government

 

Ще доведат ли отворените данни до смъртта на Закона за свобода на информация (FOIA). Така, донякъде провокативно, Бет Новек е озаглавила есето си, публикувано на 21 ноември 2016, в The Yale Law Journal Forum. За да се разбере колко е важно движението на отворените данни за FOIA, Новек разглежда влиянието на отворените данни върху институциите на САЩ и функциите на управлението и разликите между отворените данни и FOIA. Отворените данни наблягат върху активното публикуване на цели класове информация, включват данни за работата на правителството, но също и данни, събрани от правителството за икономиката и обществото, публикувани онлайн в централизирани хранилища и предназначени за употреба от най-широк кръг хора за научни и търговски цели. От своя страна FOIA насърчава последващо (ex post) публикуване на информация, създадена от правителството за неговата работа, най-вече в отговор на специфични нужди на индивидуални заявители. В статията се отделя внимание на влиянието на отворените данни. Дават се примери как те подобряват отчетността на частните организации и институции; и как пораждат възможност за създаване на инструменти за разширяване избора на потребителите и взимане на решения от страна на гражданите.

Авторката задава въпроса дали отворените данни и FOIA са конкуренти или партньори. Има силни аргументи в полза на това, че двата подхода се допълват един друг. С отворените данни технологията помага да се трансформира инфромационната прозрачност от правен принцип в практическа реалност.

В заключение Бет Новек стига до извода, че FOIA и отворените данни, макар да се основават на различни теории (коренът на отворените данни е в теорията за ефективността на управлението, а на FOIA  - в теорията на управленската легитимност), имат обща цел -  да предоставят на обществеността информация, създадена или събрана от правителството.

Есето на Бет Новек може да прочетете в The Yale Law Journal

 

Закон за право на информация в република Вануату. На 25 ноември 2016 парламентът на република Вануати (държава в югозападната част на Тихия океан) единодушно прие Закон за право на информация, предложен от премиера Шарлот Салвай.

Така броят на държавите със закони за свобода на информация или други административни разпоредби, свързани с това право е 114, според статистиката на Freedominfo.org.      

Източник: PNG Today

 

Без напредък по отношение измерването на Цел 16.10.2 от  Целите на ООН за устойчиво развитие. На 25 септември 2015 Общото събрание на ООН прие Програма за устойчиво развитие 2030, включваща 17 цели за устойчиво развитие. ООН изрично посочи като приоритет гарантирането на достъп до обществена информация в цел 16: гарантиране на обществения достъп до информация и защита на основните свободи в съответствие с националното законодателство и международните споразумения.

Измерването на изпълнението на законите за достъп до информация е сред целите на ООН за устойчиво развитие, но все още се мисли как точно да стане това. Съществува несигурност как ще се разработи такава система за измерване, как ще изглежда тя и дали ще има изискване от държавите да следват единен образец за докладване. Продължаващата неяснота е очевидна от отговора на Гай Бъргър, директор на Отдел „Свобода на словото и развитие на медиите“ в ЮНЕСКО, натоварен с разработването на механизъм за оценка на Цел 16.10, който изпраща до Freedominfo.org: „… на този етап не е ясно какъв е точно сценарият. Зависи не само от концепцията като се има предвид различния капацитет и възможности в различните държави, но също така дали процесът на доброволно докладване насърчава използването на стандартни шаблони.“ Коментарът на Бъргър показва нерешените въпроси – коя метрика би отразила най-добре усилията по прилагането на законите за достъп до информация и дали държавите членки на ООН ще бъдат помолени да следват шаблон за докладване, за който е постигнато съгласие.       

Източник: Freedominfo.org

© 2016 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.