Подбра Ралица Кацарска, ПДИ

КТБ – Какво се случи? На 18 февруари 2016 беше пуснат сайтът КТБ – Какво се случи?  по проект на Център за либерални стратегии (ЦЛС) в партньорство с ПДИ и Асоциация „Прозрачност без граници“. Историята на КТБ показва как публични институции са в плен на частни интереси. Целта е на сайта да се публикуват факти и анализи, свързани с тази история. Инициативата е подкрепена от Фондация „Америка за България“, Балкански тръст за демокрация и Форум за международен диалог „Бруно Крайски“.

 

Study Visit CCCПредставители на Център за граждански комуникации, Македония в офиса на ПДИ

Обучение на партньори от Македония. На 16-18 февруари 2016 Програма Достъп до Информация проведе двудневно обучение с представители на Център за граждански комуникации, Македония на тема „Оценка на активната прозрачност на публичните институции“. Екипът на ПДИ запозна гостите от Македония с историята и прилагането на Закона за достъп до обществена информация в България; с методологията и резултатите от одита на ПДИ на институционалните интернет страници и рейтинга на активната прозрачност; с дейността на координаторската мрежа от журналисти в областните градове и с кампаниите на ПДИ за повишаване познаването на правото на достъп до информация.

 

Експерти на ООН предлагат индикатор за достъп до информация. Работна група на ООН препоръча достъпът до информация да бъде добавен към другите 229 индикатора за измерване на националния напредък към устойчиво развитие. Достъпът до информация бе включен като цел (16.10) в Целите за устойчиво развитие на ООН, приети през 2015. Въпреки това, той не бе идентифициран като цел, подлежаща на измерване, което намалява значимостта му. Към момента органът на ООН, който разработва списъка от индикатори, предвижда само един индикатор за измерване: „Брой на проверените случаи на убийство, отвличане, насилствено изчезване, произволно задържане и изтезания на журналисти, лица, свързани с медиите, синдикалисти и защитници на правата на човека в предходните 12 месеца“. Сега експертната група, работеща по индикаторите предлага да се включи конкретно измерване на държавите, приели и прилагащи конституционни, правни и/или политически гаранции за обществен достъп до информация. Препоръката за двоен индикатор предстои да бъде разгледана през март от Статистическия комитет на ООН и през месец септември от Генералната асамблея на ООН.

Източник: Freedominfo.org

 

Европейският съюз е извървял само половината път към отворените данни. Общественият сектор предоставя безплатно все повече отворени (правителствени) данни. Отворените данни се отнасят до информация, събрана, създадена и купена от публичните институции и може да бъде свободно използвана, видоизменяна и споделяна от всеки за различни цели. Необходима е повече политическа воля в Европа, за да има напредък по отношение отворените правителствени данни, според доклад, подготвен от проекта Портал за европейски данни. Според доклада „Развитие на отворените данни в Европа 2015“ съществуващите портали с данни в държавите от ЕС не оправдават очакванията.  Проучени са 28 държави членки на Европейския съюз, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария (EU28+). Състоянието на отворените данни в Европа се измерва чрез два индикатора: развитието на националните политики, насърчаващи отворените данни и оценка на характеристиките, които са достъпни на националните портали с данни. Докладът разделя държавите на три групи – група на лидерите, определящи тенденциите в отворените данни; група на последователите и група на начинаещите. В групата на лидерите влизат България, Франция, Великобритания, Италия, Испания, Дания, Финландия, Австрия. Това са най-напредналите държави, със солидни портали за отворени данни, с разработени функционалности и механизми за координация между домейните. 14 държави попадат в групата на последователите. Те са създали основите за отворените данни, имат ясна визия за портала, но подходът за отваряне на данни е ограничен. Политика за отворени данни е приета в 71% от държавите и тя често е част от Стратегия за дигитализация или Програма за електронно управление. Наблюдава се голямо различие между характеристиките на националните портали. Само 33% от порталите предоставят механизъм за обратна връзка. Относително ниска е възможността за машиночитаеми данни. 15% от държавите имат над 75% данни, достъпни в машиночитаем формат.

За да има напредък по отношение отворените данни, докладът дава следните препоръки:

  • Изготвяне на Стратегия за отворени данни като основа за сътрудничество между публичните администрации;
  • Добавянето на основни функционалности в портала може да го направи по-лесен за ползване и да стимулира повторното използване на информация;
  • Развитие на национални насоки по проблеми като приоритетни домейни и честотата на предоставяне на данни ще подпомогне местни инициативи;
  • Измерването на успехи на инициативи, свързани с отворени данни, помага за идентифициране на ползите и е възможност за усъвършенстване.

Пълният текст на Доклада на английски език чете тук.

Източник: Freedominfo.org

 

Ниско ниво на прозрачност при правенето на закони. По-бедните държави имат значително по-малка прозрачност и по-слаб консултативен процес при законотворчеството, според данни на Световната банка, основаващи се на проучване на практиките в 185 държави (46 в Субсахарска Африка, 30 в Латинска Америка и Карибите, 32 държави от ОИСР, 26 държави в Източна Европа и Централна Азия, 25 в Източна Азия и Пасифика, 19 в Средния Изток и Северна Африка и 7 в Южна Азия). Данните са публикувани на интернет страницата Гражданско участие в законотворчеството (Citizen Engagement in Rulemaking). Информацията се базира на проучване сред държавните служители и експерти от частния сектор. Представените данни са събирани през ноември 2014 – април 2015. През юли 2016 предстои да се оповестят резултатите от проучването, проведено през ноември 2015. Само 27% от държавите с нисък доход уведомяват широката общественост и публикуват проектотекстовете за предложени бизнес регулации на достъпни за всички места. Когато по-бедните държави включват обществеността в обсъждането на проектозакони, те го правят чрез нискобюджетни методи като например срещи с обществеността (Нигерия, Афганистан, Сиера Леоне), а не чрез интернет страници (Мианмар). Резултатите показват, че при 78 % от държавите с развити икономики е налице прозрачност и обществено обсъждане при подготвянето на нови закони. 

Източник: Freedominfo.org

 

Архивът на Горбачов. По случай 85-годишнината на бившия съветски лидер Михаил Горбачов, на 2 март 2016 Архив „Национална сигурност“ към университета „Джордж Вашингтон“ публикува серия от разсекретени британски и американски документи. Те съдържат оценки на Запада за Горбачов от началото на неговото управление през март 1985 до края на Съветския съюз през 1991. Документите показват, че консервативните британски политици предвиждат великите дела на Горбачов, чиято звезда предстои да изгрее през 1984-1985, че ЦРУ определя Горбачов като „новата метла“ само три месеца след като поема поста на съветски лидер.

Декласифицираните документи съдържат и ранни положителни оценки на Маргарет Тачър; първите писма, разменени между Рейгън и Горбачов; американска версия на ключови разговори с Горбачов на срещите на върха в Женева (1985), Рейкявик (1986) и Малта (1989); доверието, което германският канцлер Хелмут Кол гласува на Горбачов през 1989 за падането на Берлинската стена и за края на Студената война; стенограмата на САЩ от срещата на върха на държавите от Г-8 в Хюстън през 1990, на която е отхвърлено искането на Горбачов за финансова помощ.

Източник: Архив „Национална сигурност“

 

© 2016 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.