Подбра Ралица Кацарска, ПДИ
Ралица Кацарска
Ралица Кацарска

Партньорство за открито управление - България. През април 2016 се проведоха две срещи с представители на неправителствени организации в рамките на  консултативния процес по изготвянето на Третия план на България за участие в международната инициатива „Партньорство за открито управление“ – на 14 и 26 април. Предложените от правителството теми, в които да се разработват ангажименти и мерки са пет – електронно управление, интегритет (почтено управление), отворени градове, отворени данни и гражданско участие. По предложение на Програма Достъп до Информация бе включена нова тематична област – “Достъп до информация и прозрачност“. В тази връзка българското правителство ще трябва да подобри достъпа до информация чрез създаване на уредба, свързана с достъпа до обществена информация  и уредба, свързана с други задължения за прозрачност, усъвършенстване на електронния достъп до информация и увеличаване на административния капацитет за изпълнение на задълженията по ЗИД на ЗДОИ от декември 2015 г. Предложения за включване на теми могат да се изпращат във фейсбук страницата на инициативата

 

Препоръки за прилагане на „Правото да бъдеш забравен“. На 29 март 2016 организацията ARTICLE 19 публикува в интернет насоки, озаглавени „Правото да бъдеш забравен: Напомняне за свободата на изразяване“. ARTICLE 19 дава препоръки как да се гарантира защитата на правото на свобода на изразяване с оглед т.нар. „право да бъдеш забравен.“ „Правото да бъдеш забравен“ обикновено се отнася до средство за защита, което понякога дава възможност на хората да изискват от интернет търсачките да отписват, премахват информация за тях, която се появява в резултат на търсене на тяхното име. Това право може да се отнася и до искането поддържащите даден сайт да изтрият определена информация.

Ключовите препоръки в документа на ARTICLE 19 са следните.

  1. Да се прилага 7-степенен тест за балансиране правото на свобода на изразяване и „правото да бъдеш забравен” (дали информацията е от частен характер; дали е от обществен интерес; дали се отнася до обществена фигура; колко скорошна е информацията и продължава ли да бъде ценна за обществото).
  2. Да се използват  средствата за защита, предвидени от законите за защита на личната неприкосновеност и законите за клевета, както и средствата на онлайн медиите, преди да се търси признаването на „правото да бъдеш забравен“.
  3. „Правото да бъдеш забравен“ трябва да бъде ограничено до частни лица и следва да действа само срещу търсачки, а не срещу услугите за хостинг или доставчиците на съдържание. Решенията по исканията за „право да бъдеш забравен“ трябва да се издават само от съдилища или независими съдебни органи.
  4. Да се следват минимални процедурни изисквания (само съдилища и независим съдебни органи трябва да решават дали да се потвърди искането за „правото да бъдеш забравен“; тези, които публикуват данни, следва да бъдат уведомени за исканията за „правото да бъдеш забравен“ и да имат възможност да оспорват тези искания; отписването трябва да е с ограничен обхват, включително географски; доставчиците на интернет услуги, публичните институции и съдилищата следва да публикуват доклади относно прилагането на „правото да бъдеш забравен“)

Пълният текст на английски четете тук.

Източник: ARTICLE 19

 

Барометър на отворените данни. Само една десета от националните данни са наистина отворени и със свободен достъп, сочи третият годишен Барометър на отворените данни на фондацията World Wide Web. За да бъдат „отворени“ данните трябва да са онлайн, в машинночитаем формат, с отворен лиценз, достъпни за сваляне в насипно състояние и безплатни. Направен е преглед на 15 общи категории от данни в 92 държави. При класирането на държавите са взети предвид 3 основни показатели: готовност (доколко са готови правителствата за отворените данни), изпълнение (дали се изпълняват на практика ангажиментите по отношение на отворените данни) и влияние (има ли практическа полза от използването на отворените данни). По отношение на готовността за отворени данни са анализирани политики и управление на данни; действия на правителството на национално и местно ниво; граждански права и ролята на гражданите; бизнес и предприемачество. Барометърът оценява изпълнението като наблюдава степента на публикуване на данни от страна на правителството – каква част от данните са отворени, достъпни и навременни. Анализират се 15 вида данни, свързани с различни области на управление: бюджет, търговия, законодателство, транспорт, здравеопазване и т.н. Оценката на въздействието на отворените данни все още е ограничена. Барометърът оценява държавите за въздейстивето на отворените данни на политическо, социално и икономическо ниво.  

Барометърът на отворените данни показва, че:

  • 76 % от базите данни са достъпни онлайн в някаква форма, но не отговарят на останалите критерии за отворени данни;
  • 55% от проучените държави към момента имат инициативи за отворени данни;
  • Отворените данни все още не са включени в закон или политика и правните рамки, свързани с отворените данни са слаби;  
  • Само половината от държавите имат относително силни закони, които гарантират на гражданите достъп до информация. 

Източник: Freedominfo.org  

 

Реформа в защитата на лични данни: Европейският парламент одобри нови правила, отговарящи на цифровата ера. По време на пленарното заседание на 14 април 2016 ЕП прие нови правила за защита на данните, чиято цел е да върне контрола на гражданите върху техните лични данни и да създаде високо, уеднаквено ниво на защита на данните в целия Европейски съюз. Реформата определя и минимални стандарти за използване на данни за политически и съдебни цели. Така приключва четиригодишната работа по пълна ревизия на правилата за защита на данните в Европейския съюз. Новите правила ще заместят сега действащата директива (приета през 1995, когато интернет е още в детска възраст) с общ регламент, даващ на гражданите повече контрол върху тяхната лична информация в цифровия свят на смартфони, социални медии, интернет банкиране и глобални трансфери. Регламентът ще влезе в сила 20 дни след неговото публикуване в Официалния вестник на ЕС и ще бъде директно приложим във всички държави членки на ЕС 2 години след тази дата. Държавите членки ще имат 2 години, за да транспонират разпоредбите на директивата в националното законодателство.       

Новите правила включват разпоредби, свързани с:

  • „правото да бъдеш забравен”;
  • „ясно и положително съгласие“ за обработване на лични данни от страна на засегнатото лице;
  • право на прехвърляне на твоите лични данни към друг доставчик на услуга;
  • право да знаеш кога твоите данни са били хакнати;
  • гарантиране, че политиките за лична неприкосновеност са обяснени ясно и на разбираем език;
  • по-строго прилагане и глоби до 4% от общи годишен оборот на фирмите, като възпиращ фактор за нарушаване на правилата.

Източник: Европейски парламент

 

Китайският закон за свобода на информация навърши 9 години. През 2007 Държавният съвет на Китай приема Регламент за открита правителствена информация (OGI). Правото да питаш и получаваш информация, държана от правителството поражда вълна на гражданска активност.

В резултат на задължението за активно предоставяне на информация, правителствени агенции на всички нива годишно са публикували 30-40 милиона записи. Според годишните  отчети на 57 централни правителствени администрации през 2015 са подадени 150 000 заявления за достъп до информация. Докладите сочат, че над 60% от търсената информация е предоставена. През изминалите 9 години  китайските граждани активно използват правото на достъп до информация, разширяват границите на това, което се признава за обществена информация и все повече навлиза в територията на държавната тайна. Бюджет и финанси, разследващи доклади за замърсяване на почвата, безопасност на храните, правителствени решения за налагане на наказания и глоби на компании и лица, длъжностни характеристики на висши чиновници и броя на официално наетия персонал е информация, която преди е била защитена като държавна или търговска тайна, вече е достъпна съгласно разпоредбите OGI.

Източник: Freedominfo.org

 

Закон за свобода на информация в Того. През март 2016 Националното събрание на Того одобри Закон за свобода на информация. Така законите в света, регламентиращи правото да се търси и получава информация стават 108. Според министъра на комуникациите в Того законът засилва ролята на медиите в борбата срещу корупцията и измамите. Законът гарантира на всяко физическо и юридическо лице правото на достъп до информация. Заявленията за информация, подадени от журналисти и изследователи, се обработват в 15-дневен срок, а тези, подадени от граждани – за 30 дни. Законът изисква правителството да обяснява защо е отказало дадена информация. Изключенията включват информация, която би могла да навреди на международни отношения, на хода на преговори между публични институции, разкрива търговска или индустриална тайна. Отказите се обжалват пред омбудсмана или в съда.

Източник: Freedominfo.org

 

© 2016 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.