 Ралица Кацарска, ПДИ |
Как можете да накарате неудобните документи на ЕС да "изчезнат"?
Въпросът вълнува служителите на ЕС от години, но при председателстването на Европейската комисия на Урсула фон дер Лайен най-накрая изглежда, че е намерен отговор.
За това разказва Артър Неслен (журналист на свободна практика, със задълбочени познания в областта на екологичните новини и 30-годишен журналистически стаж) в статия, публикувана в EUOBSERVER на 27 септември 2023 г.
На 18 септември омбудсманът на ЕС Емили О'Райли порицава комисията за проява на лоша администрация в отговор на заявление за достъп до информация, с което Артър Неслен през март 2022 г. е поискал три имейла.
Новата формула на Комисията е проста. Въпросните документи се обявяват за "краткотрайна кореспонденция за предварителен обмен на мнения" и по този начин се освобождават от регистриране в официалния опис.
На това основание бюрократите от Комисията отказват да потърсят, идентифицират или оценят трите имейла, които журналистът е поискал, въпреки че омбудсманът е постановил, че това е законово задължение.
В случая основанието „краткотрайна кореспонденция“ възпрепятства публикуването на имейли, за които Артър Неслен има основателни причини да смята, че ще покажат, че службата на комисаря по международните партньорства в ЕК Юта Урпилайнен се е намесила без да има правомощие, за да отслаби стратегията за горите, стратегията за почвите и стратегията за климатичните промени, след лобиране от страна на финландската дърводобивна индустрия.
Артър Неслен очаква един от имейлите, които е поискал, да покаже, че през лятото на 2021 г. служител в кабинета на Урпилайнен е предложил промени в Стратегията за горите в съответствие с тези искания на индустрията, които изглежда са били удовлетворени. Същото се е случило и със стратегиите за почвите и климатичните промени.
Според него, ако греши, Европейската комисия трябва да го докаже, като публикува трите имейла в нередактиран вид и така въпросът ще се изясни.
Ако журналистът е прав, комисар Урпилайнен трябва да обясни защо нейните сътрудници са търсили и постигнали промени в стратегически документ, за което не са имали правомощие - в съответствие с исканията на индустриални групи в родната страна на комисаря.
Източник: euobserver
Европейският омбудсман започва разследване на начина, по който институциите на ЕС прилагат правото на ЕС и съдебната практика при обработката на заявления за публичен достъп до законодателни документи
В началото на октомври 2023 Европейският омбудсман Емили О’Райли започна разследване на степента, в която Европейският парламент (ЕП), Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия (ЕК) прилагат правото на ЕС и съдебните решения на Съда на Европейския съюз (ЕС), когато става въпрос за искания за публичен достъп до документи, свързани със законодателния процес.
Тя отбелязва, че предишни разследвания, свързани с недостатъчен и забавен обществен достъп, показват, че тези институции не прилагат изцяло правото на ЕС и свързаната с него съдебна практика.
Така например, Съветът отказва да предостави пълен достъп до правно становище, свързано с търговско споразумение на ЕС с Обединеното кралство, като се позовава на изключение за достъп до правни съвети. Това се случва, въпреки че неотдавнашно съдебно решение на ЕС постановява, че дали дадено правно становище е особено чувствително, зависи от съдържанието на самото становище, а не от статута му на правно становище. След като проверява становището, омбудсманът установява, че съдържащата се в него информация не следва да се смята за чувствителна.
В друг случай ЕК отказва да оповести изцяло документи относно предвижданите изменения на правилата на ЕС за химичните вещества с аргумента, че оповестяването може да накърни търговските интереси и текущия процес на вземане на решения. Комисията обаче представя общи аргументи, които не доказват този риск с нивото на сигурност, изисквано от последните съдебни решения на ЕС. Също така са използвани аргументи, които преди това вече са били отхвърлени от съдилищата на ЕС по подобни дела, включително, че гражданите на ЕС могат да бъдат "объркани", ако бъдат разкрити временни документи.
За да получи обща представа за подхода на институциите към заявленията за достъп до законодателни документи, омбудсманът поиска статистически данни за първоначалните заявления за достъп (initial access requests) и списък на последващите заявления (потвърдителни заявления – confirmatory applications) за три наскоро приети законодателни акта.
Навременният публичен достъп до документи в рамките на законодателния процес е от съществено значение за участието на гражданите на ЕС в законотворчеството на ЕС. Прозрачността на законодателната дейност е залегнала в договорите на ЕС и това е отразено в регламента на ЕС относно публичния достъп до документи.
Съгласно съдебната практика на ЕС институциите на ЕС могат да откажат да оповестят документи от законодателния процес само при изключителни обстоятелства, като мотивите им за това трябва да се основават на конкретни и ясно възприемаеми факти.
Източник: Европейски омбудсман
Укриване на данни за насилие срещу жени: „Проблемът е в престъплението, а не в съобщаването му“
Статия в онлайн изданието voicepk.net от 7 октомври 2023 разказва как полицията на Пенджаб (щат в северозападна Индия) е поискала освобождаване от задължението да разкрие данни за случаи на насилие над жени съгласно Закона за достъп до информация от 2013 г. От друга страна, неправителствените организации твърдят, че подобна информация е жизненоважна за формулирането на ефективни политики за справяне с престъпленията, основани на пола.
През юни 2023 Организацията за устойчиво социално развитие (SSDO) подава заявление за достъп до информация до полицията на Пенджаб, с което иска да бъдат публикувани тримесечни данни, отнасящи се до престъпленията срещу жени и деца. Полицията на Пенджаб отговаря с мълчание. Затова SSDO подава жалба до Комисията по информация.
В отговор полицията на Пенджаб заявява, че макар да са получили и регистрирали искането, не може да предостави данните, защото това може да предизвика паника в обществото. Освен това настоява да бъде освободена от задължението, според което съгласно Закона за достъп до информация от 2013 г., трябва да публикува информация за случаи на насилие над жени в провинцията.
Изпълнителният директор на SSDO – Пакистан заявява в интервю пред Voicepk.net, че периодично иска от полицейските управления на всяка провинция да му предоставят статистика за случаи на насилие, основано на пола, за насилие над деца, за трафик на хора и за други нарушения на правата на човека.
Предоставената информация позволява да се помогне на жертвите на насилие, да се разработят политики за защита на уязвимите групи и да се проследи напредъка по отношение защитата правата на човека.
Източник: voicepk.net
Годишна среща в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)
На 11-12 октомври 2023 г. се проведе традиционната годишна среща в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), Страсбург между секретариата на Съда, съдии и процесуални представители.
Правна инициатива на Отворено общество (OSJI) по това време организира съпътстващо събитие – среща между съдебни заседатели и неправителствени организации.
От България участваха представители на две неправителствени организации – Български хелзинкски комитет и „Програма достъп до информация“.
На срещата са обсъждани процедурата по amicus curiae („приятел на съда“ - страна или организация, която се интересува от даден въпрос и която подава становище или участва в аргументацията по дело, по което не е една от страните в процеса), процедурата по подаването на жалби в ЕСПЧ, искане на привременни мерки спрямо държавата ответник и други въпроси около процедирането по дела.
Подробна информация за работата на Европейския съд по правата на човека може да получите от интернет страницата на съда и от брошурата „ЕСПЧ в 50 въпроса“.