Подбра Ралица Кацарска, ПДИ
Ралица Кацарска
Ралица Кацарска

Оценка на прилагането на законодателството за достъп до информация. На 12 ноември 2012 се проведе уебинар за членовете на Мрежата за споделяне на опит и експертиза на „Партньорство за открито управление” (OGP Networking Mechanism). Той бе организиран от Института на Световната банка и OGP Networking Mechanism (Global Integrity). Темата бе „Оценка на прилагането на законодателството за достъп до информация”, а презентатори - професор Шейла Коронел, преподавател във Факултета по журналистика на Колумбийския университет, и Наташа Пърч - информационен комисар на Словения.

Шейла Коронел представи заключенията от своето проучване Измервайки откритостта: Проучване на рейтингите за прозрачност и възможностите за глобален индекс, а Наташа Пърч представи правомощията на информационния комисар и средствата за измерване на прилагането на закона, които правителството и информационният комисар на Словения използват. Сред 50-те участници от цял свят бе и изпълнителният директор на ПДИ Гергана Жулева. ПДИ е член на Мрежата за споделяне на опит и експертиза на „Партньорство за открито управление” от август 2011.

Запис на уебинара и отговорите на презентаторите на зададените въпроси може да видите на http://worldbankva.adobeconnect.com/p775m5qxsqv/ .

ПДИ поддръжа специална секция на страницата си Инициатива „Партньорство за открито управление“.

 

Доклад на Google показва повишено следене от страна на правителствата по света. На 13 ноември 2012 Google пусна доклад за прозрачността, който излиза два пъти годишно и съдържа данни за исканията на правителствата за потребителски данни. Първият доклад е пуснат в началото на 2010, когато няма много данни как правителствата ограничават свободния информационен поток в интернет пространството. Новият доклад визира периода януари-юни 2012. През първата половина на 2012 интернет гигантът е получил 20 938 искания от правителствени агенции и съдилища от цял свят за потребителски данни – с 33% повече от същия период на миналата година. Увеличават се и исканията, постъпили от правителствени институции – 1789 искания за сваляне на 17 746 съобщения. През 2012 г. за първи път подават искане за премахване на съдържание Босна и Херцеговина, Унгария, Азербайджан, Словакия, Монако, Филипини, Южна Африка. 

Източник: IFEX

 

Кодекс намалява риска от разкриване на лични данни. Информационният комисар на Великобритания Кристофър Греъм обяви публикуването на кодекс на добри практики за защита на личните данни, съдържащ насоки за ефективното анонимизиране при работа с големи бази данни. Кодексът идва в отговор на общественото безпокойство от нарастващото събиране и обработване на лични данни и рискът индивидите да бъдат идентифицирани при предоставяне на информация.

Кодексът съдържа добри практики за анонимизиране на данните при управление на рисковете, свързани със защитата на личните данни и дава насока за работата на експертите по информация в институциите. Документът гарантира, че новите форми и обеми данни се управляват съгласно Закона за защита данните от 1998. Новият кодекс цели да се предотврати не възможността да бъде идентифицирано отделно лице, а вероятността. Освен анонимизирането на данните, за ефективната защита на личната неприкосновеност служителите по информация трябва да преценяват и дали предоставянето на тези данни, съпоставено с други достъпни данни (например тези от социалните мрежи, медиите или Интернет търсачки) няма да доведат до идентификация на лицата и нарушаване на личната им неприкосновеност. Кодексът няма правно задължителен характер, но може да повлияе на прилагането на законодателството. Службата на информационния комисар анонсира и създаването на  Мрежа за анонимизиране във Великобритания (UKAN), дело на университетите в Манчестър и Саутхемптън, Националната статистическа служба и правителствения институт за открити данни (ODI). Следващите две години Мрежата ще получи £15 000, за да стане възможно споделянето на кодекса.

Източник: The Guardian

 

По-голяма отчетност на институциите в Европейския съюз и по-добра защита на личните данни. На 23 ноември 2012 Европейският надзорник за защита на личните данни (EDPS) прие Политика относно консултациите в областта на надзора и прилагането, която дава насоки как институциите и органите на ЕС и служителите по защита на личните данни да съставят мерки или вътрешни правила, свързани с обработването на лична информация (лични данни) в съответствие с Регламент 45/2001 за защита на личните данни. Администрацията на ЕС всеки ден обработва лични данни – жалби, заявления за информация, видео наблюдение, договори за обществени поръчки и пр. Затова и EDPS подчертава колко е важно институциите и органите на ЕС да са напълно прозрачни по отношение своите отговорности, свързани със защитата на личните данни. Член 28(1) на Регламента за защита на лични данни задължава институциите на ЕС да информират надзорника, когато предприемат административни мерки, свързани с обработване на лични данни. Член 46(d) задължава надзорника да съветва всички институции и органи, особено ако изготвят вътрешни правила  за защита на основни права и свободи с оглед обработването на лични данни.

Източник: Statewatch News Online, 20/12    

 

Правна библиотека за финансова прозрачност. Световната банка пусна в интернет Правна библиотека за финансова прозрачност (Financial Disclosure Law Library), за да подпомогне държавите в борбата срещу корупцията. Библиотеката представлява уникална колекция от закони и регламенти за прозрачност на финансов и бизнес интерес за служители в публичните институции. Първа по рода си, библиотеката обединява над 1000 закона и разпоредби за финансова прозрачност  и ограничения за публични служители да извършват определни дейности от 176 държави.   

Системите за финансова прозрачност са инструмент с многостранно приложение  - те могат да предоставят доказателство за предотвратяване, разкриване, разследване и дори съдебно преследване на корупция. Това би довело до насърчаване на отчетността сред държавните служители, избягване на конфликт на интереси и увеличаване на гражданското доверие в публичните институции.  

 

Разсекретени документи проследяват промените в политиката на САЩ във връзка с използването на търговски сателит от 1970 до наши дни. За 40 години от пускането на първия търговски образен сателит LANDSAT през 1972 г., официалната политика на САЩ коренно се е променила - от налагане на значителни ограничения върху техните възможности до разрешаване американските фирми да извеждат в орбита сателити с висока резолюция с големи възможности за разследване и събиране на данни. Това става ясно от 39 документа, които Архив „Национална сигурност” публикува на 27 ноември. Те са получени чрез заявления по Закона за свобода на информацията, проучване на архиви и различни интернет страници. Според разсекретените документи дебатите в правителството се фокусират от една страна върху рисковете от неприятели, използващи такива търговски платформи и от друга - върху потенциалните ползи за САЩ от достъпа до некласифицирани образи. Последните години рисковете са свързани с използването на Google Earth от терористични групи за идентифициране на цели за атака, а ползите варират от възможността да се наблюдават чужди ядрени обекти до мониторинг на нарушения на правата на човека.  

Източник: The National Security Archive

 

© 2012 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.