ДОСИЕТАТА SHELL PAPERS
Досиетата SHELL PAPERS е едно от разследванията в платформата за независима, разследваща журналистика FOLLOW THE MONEY (СЛЕДВАЙ ПАРИТЕ). Иницирано от Бас ван Бийк, разследващ журналист в платформите Authentieke Journalistiek и Follow the Money, и от Роже Флюгелс, правен съветник и обучител по свобода на информацията, то е посветено на връзките между компанията SHELL и холандското правителство.
От основаването му в края на 19 век името на петролния и газов гигант SHELL се появява около икономическата, фискалната, международната, екологичната и дори образователната политика.
Това повдига въпроси относно интересите, които се крият зад тези взаимоотношения и последствията за обществеността.
През април 2019 г., Платформата за автентична журналистика (PAJ) подава 17 заявления за достъп до информация до различни институции. Със заявленията се искат всички документи от 2005 г. насам – имейли; стенографски бележки; документи относно различни политики и дори съобщенията от WhatsApp, които се отнасят за компанията SHELL.
В отговор са получени хиляди документи. Екип от журналисти на платформата преглежда и анализира съдържанието им.
Платформата FOLLOW THE MONEY (СЛЕДВАЙ ПАРИТЕ) публикува информация по различни теми, свързани с обществения живот и дава възможност на всеки да се включи в разследването като направи оценка на публикуваните документи, като:
- Избере определен документ и въведе дума в търсачката, която смята, че ще даде резултат.
- Прегледа толкова документи, колкото иска.
- Ако срещне нещо, което смята, че редакторите трябва да разгледат, да кликне върху палеца нагоре при „важен ли е този документ?“.
- Уведоми редакторите защо смята, че документът е необходим за разследването.
В края на август 2022, екипът на FOLLOW THE MONEY призова своите читатели и последователи да посочат темите, които представляват интерес за разследване. Всеки може да попълни формата, с която да предложи тема, която отговаря на въпроса Кой е най-неясния паричен поток в Европа? на адрес https://www.ftm.nl/pitch/ и след гласуване от читателите и оценка от редакционния екип, да стане тема на журналистическо разследване.
Източник: FOLLOW THE MONEY
СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ: СВЕТОВНА ИСТОРИЯ ОТ СОКРАТ ДО СОЦИАЛНИТЕ МЕДИИ
 |
Приветствана като „първата свобода“, свободата на словото е основата на демокрацията. Това е принцип, изправен пред много предизвикателства.
Джейкъб Мачангама проследява завладяващата правна, политическа и културна история на идея за свободата на изразяване. Чрез истории за много защитници на свободата на словото – от древния атински оратор Демостен и персийския философ, алхимик, лекар и математик от девети век ал-Рази до Мери Уолстънкрафт, Махатма Ганди, Нелсън Мандела и съвременни дигитални активисти – Мачангама демонстрира как свободният обмен на идеи е в основата на всички интелектуални постижения и е позволил напредъка на свободата и равенството в световен мащаб.
За съжаление и желанието за ограничаване на тази свобода също е постоянно.
Free Speech предизвиква всички ни да осъзнаем колко много сме спечелили от този принцип - и колко можем да загубим без него.
Книгата е издадена от John Murray Press и може да се купи онлайн.
Източник: Inside Expression: August 2022 (бюлетин на Article 19)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ ТРЯБВА ДА ОПОВЕСТИ ПУБЛИЧНО КОЙ ПРИТЕЖАВА РИБОЛОВНИТЕ МУ ФЛОТОВЕ
Незаконният, недеклариран и нерегламентиран риболов (IUU fishing – ННН риболов) представлява една от най-сериозните заплахи за световния океан. На това обръща внимание Caroline Roose (белгийски политик, член на ЕП от групата на Зелените от 2019 г.) в статия, публикувана на 16 август 2022 в Euobserver.
ННН риболовът пряко допринася за свръхулова; подкопава поминъка и продоволствената сигурност на крайбрежните общности; създава нелоялна конкуренция за законно работещите рибари; и често се свързва с трафик на хора, наркотици и оръжия, данъчни измами, пране на пари и нарушения на трудовите права в морския сектор.
Това води всяка година до загуба на милиарди долари и възпрепятства развитието на крайбрежните страни. Липсата на прозрачност в световния риболовен сектор е ключов фактор за незаконния риболов и свързаните с него престъпления.
Въпреки инсталирането на системи за проследяване и други подходи, насочени към подобряване на прозрачността в риболовната индустрия, гражданите на ЕС все още могат да притежават риболовни кораби в държави, които са получили официално предупреждение от Европейския съюз за неспособността им да се справят с незаконния риболов. Както установи неотдавнашно проучване на Коалицията за ННН риболов на ЕС (EU IUU Fishing Coalition), множество кораби, които понастоящем извършват риболов под флага на държави извън ЕС, които са били предупредени за неспособността им да се справят с незаконния риболов, са собственост на граждани на ЕС, които имат печалба в рамките на ЕС.
Липсата на информация относно собствеността на корабите в рамките на световната риболовна индустрия възпрепятства напредъка в борбата срещу незаконния риболов, тъй като не позволява на властите да определят крайния собственик на кораби, за които е установено, че извършват незаконен риболов.
Друг проблем е „Промяната на флага“ (Reflagging) - смяна на флага на кораб от една държава в друга и това е практика, която може да помогне на незаконните рибари да избягват законите или контрола за риболова.
Въпреки че смяната на флага на държавата, под която плава риболовен кораб, е законна, проблематично е, когато собствениците на риболовни кораби се опитват да заобиколят законите за риболова като опортюнистично сменят флага на кораба си в държава с по-облекчени правила, известно като “flags of convenience” („знамена на удобство").
Източник: euobserver
 |
ИСПАНИЯ И ДЪРЖАВНИТЕ ТАЙНИ
Двадесет и четири испански неправителствени организации осъждат изключително краткото обществено обсъждане от средата на август на новия Закон за държавната тайна и призовават правителството за удължаване на срока за консултации по текстовете на проектозакона. Той ще замени закона от 1968 г. от времето на генерал Франко, който е още в сила.
Испанското правителство публикува новия проектозакон на 3 август и срокът за обществени консултации бе до 12 август.
Експертите виждат редица слабости в проектозакона, една от които би навредила на прозрачността – предвижда се глоба от 50 000 до 3 милиона евро за разпространение на класифицирана информация. Тези големи глоби ще се отразят негативно на разследващите журналисти и служителите, разкриващи нередности (whistleblowers).
Други опасения, изразени след като става известен текстът на закона, включват дългия период на класифициране (до 65 години) и липсата на декласифициране със задна дата, което ограничава достъпа до много документи, засекретени по време на режима на Франко или по време на прехода към демокрация.
Освен това, в проектозакона никъде няма позоваване на Закона за достъп до информация.
Източник: Access Info Europe
FOIAnet ДИСКУСИЯ: ПРОЗРАЧНОСТ НА КОДОВЕТЕ И АЛГОРИТМИТЕ
През месец август една от дискусиите в Мрежата на застъпниците за свобода на информацията (FOIAnet) е за това дали програмния код/алгоритъм на автоматизираните системи са информация. Членовете на мрежата споделят къде и как е регламентиран този въпрос в законодателството за достъп до информация и каква е съдебната практика.
Въпросът е повдигнат от Or Sadan, правен съветник в Движението за свобода на информацията, Израел.
Поводът е, че организацията планира да подаде amicus curiae и да се присъедини към процедурата по обжалване във Върховния съд на Израел срещу решение на административния съд, което определя, че програмен код/алгоритъм не е „информация“ според израелския Закон за свобода на информацията.
Статията „Достъп до алгоритми“ (Access to Algorithms) на Hannah Bloch-Wehba, публикувана през 2020 г. във Frodham Law Review e добър преглед на интересни случаи, свързани с достъп до алгоритми, кодове и програми в САЩ. При тях е използван Законът за свобода на информация.
В Канада е приета Директива за автоматизирано вземане на решения, която включва правила за прозрачност. Те се прилагат след Алгоритмична оценка на въздействието. От публичните институции се изисква да публикуват кода и да го подложат на обществено обсъждане.
Във Франция през 2019 г. Комисията за достъп до административни документи казва, че алгоритмите са „документи“ за целите на режима на достъп. Съвсем скоро с подобни решения излизат и Съветът по прозрачност в Испания и в Чили. В момента в Испания организацията Civio води дело за достъп до алгоритъма, с който се определят социални помощи за хора в необходимост.
В Нова Зеландия, с цел подобряване на доверието на обществеността в автоматизираното взимане на решения от правителството, е приета Харта на алгоритъма, с която се гарантира достъп до документацията за алгоритмите, информация за събираните данни, начина на обработка и съхранение.
В Полша неправителствената организация ePanstwo иска детайлна информация за алгоритъма, по който се разпределят на произволен принцип делата между съдиите. След обжалване на отказа на Министерство на правосъдието, съдът в Полша постановява, че информацията за алгоритъма на компютърната система не трябва да се публикува съгласно закона за свободата на информацията. еPaństwo обжалва решението с цел да получи достъп до съдържанието на алгоритъма. Целта им е да покажат, че информацията за използването на алгоритми от публични органи трябва да бъде достъпна за обществеността.
През декември 2020 г. международната организация Article 19 изпраща amicus curiae до Върховния административен съд в подкрепа на делото на ePaństwo. През юли 2021 г. Върховният съд на Полша постановява, че министърът на правосъдието трябва да предостави достъп до съдържанието на алгоритъма. В решението изрично се посочва, че алгоритъмът е публична информация.
--
Застъпниците за свобода на информацията отбелязват, че това е началото на един дълъг и задълбочен дебат. Когато се обсъжда въпросът за прозрачността на кодове, алгоритми и програми, трябва да се има предвид, че софтуерната индустрия ги третира като интелектуална собственост, освен ако създателят/собственикът не го направи отворен. От друга страна, алгоритмичните методологии показват принципите, по които автоматизирано се взимат решения от различни държавни институции, свързани с правата, живота, здравето и благополучието на гражданите. Фактическият достъп до алгоритъмът е едната страна на постигане на доверие и ефективност на автоматизираните системи. Важен е прегледът на резултатите, оценка на умението на системите „да учат“ и да се саморазвиват, обратна връзка от експерти и от общността.
Въпросът за прозрачността на алгоритмите ще бъде обсъден на събитията, които ЮНЕСКО организира по повод Международния ден за всеобщ достъп до информация – 28 септември 2022 година.