Подбра Ралица Кацарска, ПДИ
Ралица Кацарска
Ралица Кацарска

„Истински приятели на прозрачността?“ – Отворено писмо на министрите на правосъдието на Швеция и Финландия. В отворено писмо, разпространено от Wobbing Europe, министрите на правосъдието на Швеция и Финландия увеличават натиска върху датското председателство на Съвета на ЕС и призовават институциите да не допускат намаляване на прозрачността в съюза. Писмото е в отговор на предложенията на датското председателство (вж. приложените документи тук или в бюлетина на ПДИ за промени в регламент 1049/2001, които сериозно ограничават дори сега съществуващото право на достъп до документи в ЕС и имат за цел да преразгледат важна част от практиката на Съда на ЕС (най-вече Съд на ЕС, 1 юли 2008, Кралство Швеция и Maurizio Turco срещу Съвета на ЕС, съединени дела C-39/05 P и C-52/05 P). Призивът от двете северни държави-членки излезе ден преди срещата на работната група на 1 юни и седмица преди срещата на постоянните представители на държавите-членки (в Корепер), които ще предложат следващата стъпка за предприемане от страна на Съвета. Тъй като датското председателство желае да постигне решение преди края на мандата си (края на юни) двете срещи ще бъдат решаващи за позицията на Съвета по реформата на Регламент 1049/2001. И тъй като очакванията са, че Съветът, под силното влияние на някои от членовете си (сред които Обединеното кралство, Франция и Германия), няма да преразгледа из основи датското предложение, последната надежда на застъпниците за по-голяма прозрачност е в един потенциален отказ на проекта от страна на Европейския парламент.

Още по темата - в блога на ПДИ - "Точка на достъп":  http://blog.aip-bg.org/publications/634

 

Законът за свобода на информация на Малта влиза в сила през септември 2012. В началото на май Крис Саид, министър на правосъдието на Малта, обеща, че Законът за свобода на информацията ще влезе в сила през септември т.г. Дългоочакваният закон ще позволи на всеки, който живее в Малта от 5 години да има достъп до документи, които не са публични. Срокът за предоставяне на отговор на заявлението не може да е по-дълъг от 20 работни дни. Ако заявлението получи отказ, дадената институция трябва да посочи причините и да информира заявителя. Когато документът не попада в групата на изключенията, заявителят следва да подаде заявление (по пощата или електронно) без да се обосновава защо търси дадената информация. В закона изрично се казва, че таксата за предоставяне на информация не трябва да надхвърля разходите по предоставянето. Законът предвижда всяка година министър-председателят може да избира кои от правителствените документи, по-стари от 30 години, да бъдат предоставени на обществеността.  

Източник: http://www.independent.com.mt/news.asp?newsitemid=144626

 

 

16 май: Нов закон за достъп до информация в Бразилия. Бразилският закон за достъп до информация, одобрен от Сената и ратифициран от президента Дилма Русеф през ноември 2011, влезе в сила на 16 май. Той е резултат от осемгодишната застъпническа работа на водещи журналисти, НПО и членове на Конгреса и Правителството на Бразилия. Приемането на закона и инициативата „Партньорство за открито управление” може да насърчи съседните държави за подобни реформи. Законът регулира правото на достъп до публична информация, гарантирано в Конституцията през 1988. Той предвижда добри процедури за обработване на заявленията за достъп, обхваща задълженията за активно публикуване и задължението да се предоставя информация в отворен формат. Законът предвижда и санкции за отказване на информация, когато не е законово обосновано.   

Източник: Article 19

 

Нова колекция обединява данните за 1100 незаконно задържани и транспортирани лица. На 21 май е пуснат интернет портал с информация за 1100 незаконно задържани лица и 6500 полета. Данните, събрани от Access Info Europe, представляват съществена част от Rendition Project, изпълняван от учени във Великобритания и правозащитната организация Reprieve. Порталът на  Rendition Project е най-големият от този вид. Всички данни за извършените полети в Европа и Северна Америка са получени със заявления за достъп до информация, подадени в девет държави за последните шест месеца. „Обединявайки всички данни на едно място,  Rendition Project напълно разкрива световната мрежа от тайни затвори и места за изтезания, които се увеличават след атентатите от септември 2001 и прякото и непряко участие на много държави от цял свят”, заявява Сам Рафаел от университета Кингстън, Великобритания.

Лидия Медланд, изследовател в Access Info Europe, коментира, че проектът показва значението на ефективността на правото на информация за защита на други човешки права. Тази глобална онлайн библиотека е предшествана от разследващия доклад Rendition on Record, изготвен от неправителствените организации Reprieve и Access Info Europe и публикуван през декември 2011. Още по темата -  в Брой 12(96) на Информационния бюлетин на ПДИ.

Източник: http://www.access-info.org/en/civil-liberties/247-rendition-project

 

 

Дебатът за АСТА – ще забави ли иновацията? Противниците на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (АСТА), чието гласуване в Европейския парламент предстои през юли, твърдят, че то ще забави напредъка. Привържениците на АСТА смятат обратното. Според текста на споразумението неговата единствена цел е да защити правото на интелектуална собственост и оттук на иновациите. Хората не биха създавали нови продукти, ако се копират лесно и разпространяват без заплащане. Евродепутати, малки и средни предприятия и представители на европейската интернет индустрия се противопоставят на споразумението не заради целта му, а заради неговата структура. Текстът на споразумението е очевидно неясен и отворен за интерпретации, което ще усложни работата на интернет компаниите. Едно от опасенията е, че АСТА облагодетелства големите фирми. Споразумението ще позволи на компаниите да сплашват малките интернет доставчици със съдебни дела, ако откажат да свалят съдържание, което би било в нарушение на авторското право на големите компании.

Според представители на Европейската комисия никой няма основание да се страхува от АСТА, защото в споразумението липсват разпоредби, променящи днешната роля на интернет доставчиците. В сегашното законодателство на Европейския съюз е абсолютно ясно, че интернет доставчиците не могат да бъдат задължени да филтрират информацията, която се разпространява.

Източник: http://euobserver.com/894/116153    

 

 

© 2012 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.