След две години отпор от съда и прокуратурата, благодарение на ЗДОИ, получихме доклада на АДФИ
 Георги Милков |
Интервю на Стела Ковачева, координатор на ПДИ в Разград, с Георги Милков, изпълнителен директор на Център за съзидателно правосъдие в Разград
Господин Милков, през 2022 година вашата гражданска организация поиска чрез Закона за достъп до обществена информация доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за това как са изхарчени 2 милиона лева, отпуснати от републиканския бюджет за ремонт на джамията „Ибрахим паша“ в Разград. През пролетта на 2024 година получихте този доклад. Как се случи това?
Беше дълга и продължителна сага, която се разви донякъде успешно, но тя не завършва с happy end. И ако трябва да избирам между мненията на оптимиста и песимиста, ще кажа, че чашата е наполовина празна.
Бихте ли обяснили какъв е казусът и защо сте повече песимист, въпреки, че получихте поисканата обществена информация?
През август 2022 г., когато научихме, че АДФИ е извършила одит на обществената поръчка за ремонт на джамията "Ибрахим паша" в Разград и е установила 13 нарушения при използването на отпуснатите за целта 2 милиона лева, ние поискахме достъп до доклада на финансовата инспекция.
Тогавашният областен управител на Разград, назначен от едно от служебните правителства, отказа да ни предостави документа. С подкрепата на ПДИ заведохме дело по Закона за достъп до обществена информация и поискахме от съда документът да стане публичен.
Така навлязохме в дебрите на БГ правораздаването, където общественият интерес не винаги надделява.
Най-напред Административният съд в Разград, в лицето на съдия Светла Робева, прие, че понеже докладът е предаден в прокуратурата, обвинението следва да каже има ли образувана проверка. Ако такава има, станал ли е въпросният доклад следствена тайна. И въпреки доводите на нашия адвокат Алексъндър Кашъмов, че става дума за неправилно изразходвани 2 милиона лева публични средства, и това само по себе си е обстоятелство с надделяващ обществен интерес, съдът реши да пита обвинението може или не може да разберем как са харчени милионите на данъкоплатците.
Междувременно след отправения от съда въпрос прокуратурата бързо образува досъдебно производство и засекрети доклада. Това послужи като аргумент на обвинението в съдебния процес и на второто заседание по делото прокуратурата заяви, че разследва случая. Така констатациите на АДФИ останаха тайна за обществото.
И зад спусната от съда завеса мина цялата 2023 година.
В началото на 2024 година стана ясно, че преписката е прекратена, защото никой от проверяваните 8 длъжностни лица не е виновен за нарушенията.
На нас ни се наложи се да отворим нова глава от сагата „Ремонт на джамията Ибрахим паша в Разград“.
Разкажете за последващите си действия.
На 15.02. 2024 година, като изпълнителен директор на Центъра за съзидателно правосъдие, поисках от Окръжната прокуратура в Разград разрешение да се запозная с преписката.
Седмица по-късно, на 22.02.2024 г., получих отказ от прокурор Ива Рангелова. Тя мотивира своето „НЕ!“ с аргумента, че независимо от факта, че съм подал сигнала до АДФИ, не съм субект на наказателно производство и не притежавам активна легитимация да участвам в него.
Подадох второ искане да се запозная с прокурорския акт за прекратяване на досъдебното производство, за да видя основанията за отказ от наказателно преследване. На 27.02.2024 година прокурор Рангелова отново ми отказа достъп с обяснението, че след като не съм обвиняем, не попадам в кръга лицата, които имат право да получат препис от прокурорското постановление.
На 28.02.2024 година изпратих жалба до Апелативната прокуратура във Варна, която потвърди отказа на Разградската прокуратура.
И как все пак докладът на АДФИ стигна до Вас и организацията, която ръководите?
Благодарение на ЗДОИ получихме доклада. Изпратих заявление до АДФИ с искане да получа достъп до документите. Прокурорските проверки вече бяха спрени и нямаше причина да ми откажат исканата информация.
В момента разполагаме с документа, описващ 13-те нарушения, открити по време на процеса на планиране, възлагане и изпълнение на обществената поръчка. Ще направим този доклад публично достъпен, за да могат гражданите да разберат как още в етапа на проектиране са били заложени порочни условия. Ще стане ясно, че въпреки ограниченията, които трябва да бъдат спазвани при строителни и монтажни работи върху културни паметници, критериите са променяни така, че най-евтината оферта да има предимство, без значение колко сложни са дейностите по реставрация и консервация.
Лошото е, че правораздавателните органи не са видели тези пороци, посочени ясно от АДФИ и преписката е отишла „към дело“. По този начин една лоша практика, използвана за управлението на 2 милиона лева обществени пари, е амнистирана.
Казах, че съм наполовина песимист. Фактът, че успях да получа достъп до много важна информация, въпреки опитите тя да бъде скрита, ми дава надежда. Нашата гражданска активност и възможностите, предоставени от Закона за достъп до обществена информация, ни помагат да постигнем прозрачност и отчетност в този конкретен случай. Важно е да продължаваме да бъдем активни и да защитаваме правата си, знаейки, че заедно можем да създадем положителна промяна. Вярвам в силата на гражданското общество и въпреки песимистичните практики, които описах, продължавам да бъда оптимист за бъдещето.
----------------------------------------------------
Публикацията е подготвена в рамките на проект „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“ с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на фондация „Програма достъп до информация“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.