Емилия Димитрова, координатор на ПДИ в Габрово
Емилия Димитрова

Неделя вечер. По една от националните телевизии излъчват журналистическо разследване, което недвусмислено внушава за нередности около сечта на територията на СЦДП (Северноцентрално държавно предприятие). Тема, по която в района на Севлиево са изключително чувствителни. Може да не е за вярване, но при всеки дъжд в града, водата се спира поради замътване. От местното ВиК казват, че към тръбите потича кал вместо вода, която няма как да се пречисти. Затова я спират, докато се утаи. Утаяването понякога трае дни. 40 000 души, които ползват водата от Севлиевския балкан, чакат тя да се утаи. Понякога това се случва многократно в рамките на месец, зависи колко силен и продължителен е дъждът. Една част от хората в Севлиево и общината твърдят, че причината е в сечта на територията на Държавно ловно стопанство „Росица“ и начина, по който се извозва дървесината. Това причинявало свличане на кални маси към водохващанията, откъдето и замътването на водата за севлиевци и част от жителите на габровските села. Друга част, най-вече от средите на горските и управляващите, са на мнение, че всичко със сечта е наред. Излъчените във въпросното журналистическо разследване кадри на свличащи се кални маси към водохващанията на Севлиево обаче не оставят съмнение, че не само водата е мътна. И се започва серия от интервюта и репортажи, в които главно действащо лице е заместник министърът на Министерството на земеделието и храните Георги Костов. В резултат, от министерството разпоредиха проверка на място. Обявиха я като публична, поканиха и представители на граждански организации и медии. Проверката започна на 26 юли 2016 на територията на ДЛС „Росица“, което е в рамките на СЦДП. Близо два месеца след приключването й, протокол от нея липсва. Липсват и последващи изявления на проверяващите и проверяваните. Пълна тъмнина около констатациите на терен. Затова, позовавайки се на ЗДОИ, изисках със заявление за достъп до обществена информация копие от протокола на проверката. В законния 14-дневен срок от МЗХ изпратиха препис от протокола. От пръв прочит обаче се вижда, че информацията в него не върши кой знае колко работа. Защото в протокола от публичната проверка, имената на присъствалите са изписани с инициали. И не само участниците в проверката са спестени, а и техните длъжности. До всеки от инициалите в скоби е изписано „длъжност“, след което следва името на институцията, от която е съответният инициал. Инициали представят присъстващите и от неправителствените организации, дори журналистите. Иди се чуди кой е присъствал и в качеството си на какъв. Същото важи и за последващите дейности от проверката, описани иначе коректно – по отдели и подотдели в горските територии. Това, че са описали къде са ходили и какво са видяли обаче не улеснява работата с въпросния протокол, напротив - прави я невъзможна, тъй като не става ясно кой какво е поискал, казал, коментирал, попитал и т.н.

 

Дали подобен подход на писане на протокол е според изискванията за документация в държавните структури, се допитах до Института за публична администрация, които са автори на практическа инструкция за създаване и оформяне на документи в публичната администрация. Там в раздел „Изготвяне на протоколи“ изрично е записано, че трябва да бъдат изписани имената на присъстващите. Същото твърди и проф. Адриана Нейкова от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, автор на статии в сферата на създаване и водене на документи.

 

Съзнателно ли от МЗХ спестиха имената на участниците в публичната министерска проверка, попитах ресорният служител, отговорен за работа със заявления по ЗДОИ. Отговорът: това са лични данни. Което е пълен абсурд, тъй като в работните тефтери на присъстващите журналисти със сигурност присъстват имената на участниците в проверката, както и длъжностите им. А логиката извиква въпроса: лични данни ли са имената на държавните служители, които извършват публична проверка за работата в една държавна структура?

 

Оказа се, че по темата има немалко проучвания и публикации, които вместо да осветлят дали основателно служителите на МЗХ са спестили имената и длъжностите на участвалите в проверката лица, предизвикаха още повече въпроси. От една страна е тълкуването, че обществото трябва да знае на кого държавата е вменила определени функции, което само по себе си изисква съответните служители да бъдат идентифицирани с имената и заеманите от тях длъжности. От друга е Законът за защита на личните данни, който казва, че името на лицето е възможност то да бъде идентифицирано. Но ако ще се пазим от идентификация, кому е нужно да бие тъпана, че прави публична проверка?

 

© 2016 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.