Последните 5-6 години подавам 15-20 заявления годишно, казва носителката на наградата „Координатор на 2011”

Диана Банчева, ПДИ
Иванка Ватева
Иванка Ватева

На традиционната работна среща с координаторите от журналистическата мрежа Програма Достъп до Информация връчи за пети път наградата „Координатор на годината”. Призът получи Иванка Ватева, областен координатор в Плевен. Тя се присъедини към ПДИ в началото на 2011. Активното й използване на Закона за достъп до информация и отразяването на резултатите както във в. „Посредник”, на който е главен редактор, така и в бюлетина на ПДИ, бяха сред аргументите да бъде отличена.

 

Ваня, честита награда. Ти си в мрежата на ПДИ отскоро, но  проявяваш интерес към организацията от години. Как се случи, помниш ли?

 

Както най-често се случва – в сблъсък с неуредици с достъпа до информация в Община Плевен, по случай от собствената ми практика. Беше март 2008. Потърсих за консултация правния екип на фондацията. Отзова се Фани Давидова. Последва моя публикация в месечния бюлетин на ПДИ. Бях поласкана: въпреки дългогодишната ми журналистическа практика, приех го като признание за работата ми. А интересът ми към ЗДОИ датира от 6-7 години. Не го чета като евангелие, но се налага да го използвам често. От години изпращам писма до министерства, прес центрове. Оттогава и впечатлението ми, че в София нещата стават бързо, лесно и добре. В Плевен имах проблем през 2005 с искана информация от тогавашната Регионална дирекция на вътрешните работи, а с общината - многократно, като случаите бяха от нелепи до смешни и куриозни. Всеки път, когато исках да подам заявление за достъп, служителката в Центъра за административно обслужване се обаждаше на секретаря на общината и за мен се правеше персонално изключение да ми приемат заявлението, предварително разпечатано от компютъра в редакцията, а не на формуляр, който е при тях. Имах и такъв прецедент – на 7 въпроса по една от любимите ми теми – „такса смет”, която следя от десетина  години – ми отговориха два пъти. Принудиха ме да подам ръкописно, тоест да дублирам заявлението, което бях приготвила разпечатано. Не можаха да се съберат всички въпроси на един лист – на единия имаше 3 въпроса, на другия – 4 и аз получих два отговора. Все пак успях да пробия. Последните 5-6 години подавам 15-20 заявления годишно - основно към Община Плевен.

 

Кои теми доминират в заявленията ти?

 

Следя отблизо темата, свързана с такса смет и приемам като лична победа и респективно на в. „Посредник”, че предпоследната година от третия си мандат кметът Зеленогорски внесе предложение за намаляване промилите за фирми, които са непосилно високи. За съжаление това намаление бе не просто изядено, а обезсмислено от промени в Закона за местните данъци и такси, с които се прие, че за юридическите лица ще важи по-високата от отчетната стойност и данъчната оценка. Особено облекчение за бизнеса в Плевен няма, но все едно, с малки крачки, с малки победи печелим битките една по една. Другата тема е „паркиране и синя зона”. Следя отблизо и „Инспектората”. Това е звено, което съществува само в София, Плевен и още 2-3 града в страната. В Инспектората по обществения ред  в Плевен работят 63 човека. Сигурно сте чули, понеже се разшумя, как двама подкупни инспектори бяха заловени в акция на ГДБОП. Те все още са на работа, дори при новия кметски екип, въпреки публичната информация и нагласа, че инспекторите масово не си вършат работата, но затова пък рекетират търговци и граждани.

 

Това са тежки ресори. Как ги покриваш, освен с постоянство?

 

Бившият вече кмет Зеленогорски в средата на втория, и особено в третия си мандат, преустанови редовните срещи с журналисти. Много често, специално на питания на „Посредник”, имаше особено отношение към вестника, заради критичната му позиция. Кметът отговаряше: „Ами, подайте заявление”. Приехме, че такава ще е практиката. Таксите не са толкова високи, въпреки, че обществено значимата информация би следвало да се предоставя редовно, без заплащане. В ред случаи, изчаквайки отговор, научавахме каквото ни интересуваше по време на сесии. Практика на „Посредник” от много години е да присъства на заседанията на Общинския съвет, защото там, между другото, в паузата, в реплики, в диалог със съветници, научавахме куп неща от кмета и заместниците му. Заради това бях принудена да подавам заявления. Когато влязох в „голямото семейство на координаторите на ПДИ”, разбрах, че колегите търсят повече случаи, в които има съмнения за корупция, нарушения, скандали, а при мен водещото е било друго. Моята практика е редовно да подавам заявления, като ги събирам в папка и следя за какъв период е била предишната информация и месец по месец искам следващата, за да имам пълната картина на нещата. Натрупах ценна информация, която между другото, са ми искали дори общински съветници. Парадоксално е, но и ние не сме изключение - и в други градове съветниците имат по-труден достъп от журналистите.

 

Спомена, че планираш да наблегнеш и на разяснителната дейност.

 

Да, след като няма вече необходимост поне веднъж месечно да подавам заявление или да следя информацията по темите, които ме интересуват. Новият кмет всеки понеделник дава брифинг за журналисти. Към момента той задава темата. Не винаги е готов да отговори на въпросите ни, поради краткия си опит, но поне показва желание за откритост и диалогичност. Това е добре за Плевен.

 

Какво би искала да намираш на сайта на общината, без да присъстваш на брифинги или заседания на ОбС?

 

Там се публикуват най-вече захаросани новини, благодарности, поздравителни писма, които за публиката нямат особено значение. А обществено значимата информация се научава някак между другото, само на сесия. И ние в Плевен нямаше да знаем какъв е договорът с фирмата по сметопочистването и сметоизвозването, ако преди няколко години нямаше предложение за повишаване на цената и това принуди кмета да предостави договора на всички съветници, и съответно на медиите. Беше само рамковия договор, без приложенията, но все пак бе достатъчно да се ориентираме в нещата. Сайтът на общината не е достатъчен, той не замества присъствието на сесии. Много често ходим и на заседания на комисии, защото там се разглеждат предложения, писма, становища, които не винаги стигат до заседанието или не влизат в дневния ред на следващото заседание, което е след 4-5 дни. Държа да отбележа, че работим много добре с всички институции – Басейнова дирекция, Регионална инспекция по околна среда и водите, Регионален инспекторат по образованието. МВР е малко по-особена структура. Но в Плевен на този етап нямаме проблем с достъпа до информация. Радва ме, че вече ми се обаждат говорители на институции за съвет, мнение, за информация.

 

Какво, освен любопитство, е необходимо за един журналист да бъде истински обществен посредник?

 

Вяра в силата на информацията. Вяра във възможностите на гражданското общество и най-вече вяра в истината.

© 2012 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.