Тодор Гроздев, координатор на ПДИ в Пазарджик
Тодор Гроздев
Тодор Гроздев

Нови задължения без обучение. Това констатират отговорните за достъпа до обществена информация в институциите в Пазарджишка област. Там тепърва се запознават с новостите в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), а всички, до които като координатор на ПДИ се допитах, изтъкват, че не са били обучавани за работа с приетия преди 15 години закон. Те не само подчертават този факт, а и настояват,

 

че е от изключителна важност да преминат такова обучение, макар то да не е предвидено

 

Последните промени в ЗДОИ бяха обнародвани през декември миналата година и влязоха в сила от януари 2016, а експертите по места имаха време да се запознаят с тях. Малцина обаче са го сториха преди проучването на ПДИ. Отговорните за достъпа до информация в Областната администрация, община Пазарджик, Областната дирекция на МВР, Окръжния съд и РИОСВ поясняват, че обучението е ахилесовата им пета. Тъй като са второстепенни разпоредители с бюджета, а по министерствата не са заделени средства за обучение в Института по публична администрация или Института на правосъдието, те се запознават в движение с прилагането на новите изисквания. А те не са малко. От администрацията се очаква

 

от 12 април да качва в интернет и да поддържа

17 категории информация


от обществения сектор вместо досегашните  четири, създава се изискване да се публикува онлайн и информацията от обществен интерес, която трябва да се съобщава по инициатива на органите на власт. Освен това ръководителите на администрациите се задължават да приемат списъци с допълнителни категории информация, подлежаща на оповестяване в интернет. Въвеждат се срокове за публикуване и наказания за неизпълнение на задължението.

 

Трябваше да ни обучат преди да подлежим на глоби

 

тревожат се не на шега експерти.

Картината в страната е подобна, макар че има администрации, които са били уверявани, че за тях е предвидено обучение по закона.

 

Субекти по закона вече са и институции като библиотеките, архивите и музеите. В РБ „Никола Фурнаджиев” - Пазарджик сега чуха за ЗДОИ и очакват повече разяснения на предстоящото общо събрание на Българската библиотечно-информационна асоциация в края на март и на националната конференция през юни (тепърва ще се запознават със закона и в библиотеката към Историческия музей в Пазарджик, и библиотечните, и музейните работници в областта). Утехата на библиотекарите е, че имат изградени електронни навици - разполагат с богат електронен каталог, който е на разположение онлайн през сайта на библиотеката, както и електронна картотека със статиите на всички абонирани вестници и списания. Всеки ден чрез електронната поща се правят справки по заявка на читатели, а от години краеведската картотека също е поддържана в електронен вид.

 

По места са оптимисти, че ще се справят с новите изисквания, тъй като и без това качват голяма част от вече задължителната за публикуване информация, макар някъде до момента тя да е била само за вътрешно ползване. Специалисти, леко стреснати от термини като „портал”, „платформа” и в крачка ограмотяващи се какво всъщност е информация за повторно използване, не крият очакванията си, че работата по новия ЗДОИ ще е трудоемка, а някои си

 

признават, че в този му вид законът за тях

е неясен,  защото не са юристи

 

Някъде се опасяват от засилена активност по подаване на заявления, заради новото изрично задължение да предоставят документи и по електронен път или чрез препращане към интернет адрес. Още повече срещу подадените чрез имейл заявления вече отпада изискването на някои администрации за електронни подписи. „Ние и досега правим много справки - писмени и устни, въпреки че в голямата си част те не са оформени като заявления за достъп до обществена информация и на практика не влизат и няма да влизат в отчетите ни за броя на заявленията. Сега се въвежда тридневен срок за публикуването и актуализирането на информацията по чл. 15 от ЗДОИ от приемането на съответния акт, но

 

този срок е прекалено кратък

 

и ще е трудно вместването в него”, казва Мария Ловчинова от Областната администрация (единствената институция, в която има петима експерти по ЗДОИ - в останалите обикновено са по един. В областната администрация обаче само един специалист е карал обучение и то през 2000 - Таня Кузманова). На същото мнение е и Цветана Чочева от РИОСВ-Пазарджик, която и досега е качвала огромен обем от данни на сайта на инспекцията, но единственият й досег със специалисти по ЗДОИ е присъствие на среща в Пазарджик, организирана от ПДИ. „Искаме обучение за влезлите в сила промени. Искаме указания, искаме да получим имейли с пояснения и образци на формуляри, но нищо такова не сме получили. Сега аз чета закона и това, което предполагам, е задължението за бърз отговор на писмени и устни заявления. Но даже за устно запитване, ако експертът е зает и не мога да получа търсената информация, това означава ли, че по това запитване е получен отказ? Трябва да има по-голям лимит от време, за да не се приеме забавянето на информацията по обективни причини като отказ”, казва Чочева.

Освен куцата кампания за подготовката на прилагането на ЗДОИ на централно ниво,

 

експертите сочат като „бели петна”

 

липсата на механизъм за контрол по прилагането на ЗДОИ, непознаването на закона от страна на мнозина техни колеги и липсата на изградени навици на гражданите, неправителствените организации и журналистите да си търсят правата по този закон. Още по-мъгливо е положението в институциите извън община Пазарджик, включително и в общинските администрации в областта, където се съхранява най-търсената информация по ЗДОИ. И в края на март отговорни за достъпа до информация в някои общини при получаването на заявления по ЗДОИ дават празни листове вместо типови бланки и бодро обещават, че „до 30 дни ще получите отговор дали ще ви дадем или не информацията по заявлението”.

© 2016 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.