Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Интервю
Поканихме разследващите журналисти Генка Шикерова и Росен Босев да отговорят на няколко блиц въпроса във връзка с журналистическата работа и предстоящата церемония по повод Международния ден на правото да знам. Те са членове на журито за Деня на правото да знам и герои на филма „Медиите и достъпа до информация – Пет истории на разследващи журналисти“.

 
Генка Шикерова е разследващ журналист, който от години използва Закона за достъп до обществена информация и публични регистри за целите на свои тв разследвания. През 2006 г. тя бе отличена с наградата "Златен ключ" за Деня на правото да знам за разследването си за незаконно строителство край Несебър, излъчено по bTV. Носител е на грамоти за Деня на правото да знам през 2010 и 2016 г. Член е на журито за Деня на правото да знам от 2019 г. Росен Босев открива силата на Закона за достъп до обществена информация в самото начало на журналистическата си работа и го използва в разследвания и комуникация с институциите. През 2007 г. е удостоен с Грамота за разследването на предложенията за изменения на ЗДОИ през март 2007, които щяха драстично да влошат режима на достъп до информация в България. Носител е на две награди „Златен ключ“ през 2008 и 2010 за Деня на правото да знам. Член е на журито за Деня на правото да знам от 2012 г.

 

От кога си в журналистиката?

 

 Г. Ш. Започнах работа веднага след първи курс във Факултета по журналистика. Така че получават се над 20 години.  Р.Б. Активно - от 2005 г. Преди това съм стажувал съм като ученик.




За теб да бъдеш журналист означава?



 Г. Ш. Да си отговорен. Това е валидно и за всички останали професии. Р.Б. Отговорност - към читателите. Медиите имат ключова роля в демократичното общество. В крайна сметка ние не пишем за себе си, а защото изпълняваме тази роля.

 

Помниш ли първото ти журналистическо разследване?



Г. Ш. Честно казано, не. Никога не съм си броила материалите.   Р.Б. Журналистическо разследване звучи помпозно. Честно казано, рядко се връщам към мои текстове, забравям ги. После се учудвам, когато някой ми припомни за тях или случайно попадне на тях.  Може би първото „разследване“ беше темата за малоимотните роднини на магистрати, озовали се с право на строеж в Приморско. 

 

Правото на информация е...

 

 Г. Ш. Основно човешко право.  Р.Б. Няма да цитирам какво пише в Конституцията. Без обществото да е информирано, без да има свободни медии - такива, които задават остри въпроси, не наричат властта по малко име и не се отъркват в нея, няма как да твърдим, че живеем в демокрация. 

 

Законът за достъп до обществена информация в твоята работа?



Г. Ш. Основен закон. Работя с него постоянно.   Р.Б. Ключов. От една страна - средство за дългосрочни проекти, а от друга  -единствено средство за комуникация с институциите. От много държавни структури "Капитал" е поставен в институционална изолация и ЗДОИ се е превърнал в единствено средство за комуникация.

 

Трите най-важни качества на разследващия журналист?



 Г. Ш. Да е любознателен, честен и упорит.  Р.Б. Любопитство. Критично мислене. Останалото го пише в Етичния кодекс на българските медии.

 

Трите най-силни средства за журналистически разследвания?

 

 Г. Ш. Няма силни и слаби инструменти. Зависи от ситуацията. Това е работата на журналистите – да са гъвкави. Като му изключат микрофона, да вика. Важното е да имаш въпрос.  Р.Б. Източниците на информация. Работата на терен. Уменията за боравене с бази данни. 

 

Най-трудното ти журналистическо разследване?

 

Г. Ш. Без да съм искала, оказа се последното: за харченето на 60 милиона лева за обезвреждане на животински отпадъци от страна на БАБХ.  Р.Б. Това, което все още не мога да приключа. 


Най-голям ефект от твое журналистическо разследване?



Г. Ш.  Може би разследването на разпределянето на парите от дарения и възстановяването на Хитрино.  Р.Б.  Болна тема. Изключително фрустриращо е когато си разобличил с безупречни доказателства корупционна схема и институциите се правят, че нищо не са видели. В България, ако има реакция на държавата, то в повечето случаи е защото разследването е дошло в добър момент, за да разчисти сметките с някого, не защото по принцип така прави. 

 

Денят на правото да знам в три думи?



  Г. Ш. Право, знание, възможност за избор.   Р.Б. Ден, в който хората трябва да си припомнят колко важно е да бъдат активни и да търсят прозрачност и отчетност от държавата, на която, в крайна сметка, са работодател. 

 

Какво за теб е наградата „Златен ключ", която ПДИ връчва на 28 септември – Международният ден на правото да знам?



 Г. Ш. Професионално признание, но и силна морална подкрепа. Човек често не прави нещо добро, за да бъде възнаграден, но когато го потупат по рамото, независимо от трудностите, продължава.  Р.Б. Признание за наградените и номинираните. Надявам се, че една част от обществото ще  осъзнае, че е длъжно на тези хора - не лично на тях, а заради това, че често седи безучастно и не тръгва по стъпките им.
Неслучайно любимата ми категория е тази на гражданин. Изключително вдъхновяващо  е да виждаш хора, които неуморно се борят за истината. Повярвайте, особено в малки населени места, това може да струва скъпо.


 

Какво е въздействието според теб анти-наградите „Вързан ключ" и „Катинар"?



 Г. Ш. Осветляване на лошите практики.  Р.Б. Някои институции го приемат твърде лично. Има случаи, в които признават грешките си. Това е още един аргумент, че от наградите има много голям смисъл. 

 

Какво е да си член на журито за годишните награди за 28 септември – Международният ден на правото да знам?



  Г. Ш. Повтарям се, но – отговорност.  Р.Б. Отговорност. Често не участвам в гласуването за номинираните журналисти, защото сред тях има мои колеги. Но в същото време е изключително тежко да кажеш - този е по-добър от другия. Когато си рамо до рамо с екипа на ПДИ, които са на „ти“ с материята от години, журирането става дори и забавно. 

 

   
© 2019 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.