Основни констатации от казуси от цял свят

През последните години сме свидетели на ентусиазъм по отношение на отворените данни. Изследвания показват, че те имат потенциал да стимулират икономически иновации и социални трансформации, да въвеждат нови форми на политическа и управленска отчетност. Въпреки големите надежди и очаквания по отношение на отворените данни,  ние знаем малко за това как действително работят те и какви форми на въздействие реално имат.  

 

Докладът, разработен с подкрепата на Omidyar Network, представя казуси от различни проекти за отворени данни от цял свят заедно със задълбочен анализ какво работи и какво – не.

 

Авторите на доклада Андрю Юнг и Стефаан Верхюлст от The GovLab към Университета в Ню Йорк, анализират как отворените данни са увеличили отчетността и ефикасността на правителствата, доколко са помогнали на правещите политики да намерят решения на трудни за контролиране и справяне обществени проблеми, доколко са създали нови икономически възможности и са овластили гражданите чрез нови форми на социална мобилизация.

 

Представени са 19 случая от Бразилия, Канада, Дания, Индонезия, Словакия, Швеция, Кения, Мексико, Танзания, Уругвай, Великобритания, САЩ, Нова Зеландия, Сиера Леоне и Сингапур.

 

Докладът препоръчва какви стъпки да предприемат отговорните за правене на политики, активисти и предприемачи за въвеждане на отворени данни; анализира основните предизвикателства като недостиг на ресурси и прекомерна поверителност или защита с цел на национална сигурност.

 

Авторите предлагат и десет препоръки за по-успешното използване на отворените данни.

  1. Да се определят основните проблемни области, където отворените данни могат да имат добавена стойност: въздействието на отворените данни често зависи от това колко добре е дефиниран и разбран проблемът, който трябва да се разреши.
  2. Да се насърчи сътрудничеството между секторите (особено между правителство, частен сектор и гражданско общество), за да има по-добро съвпадение между търсенето и предлагането на отворени данни.
  3. Отворените данни да се приемат като форма на жизненоважна структура: сами по себе си суровите данни не могат да окажат никакво влияние. Те трябва да се допълнят от устойчиво финансиране, обучение на хората, ангажирани със събирането и използването на данните, и ефективна управленска структура при всяка стъпка от цикъла на събиране и използване на данни.
  4. Да се създадат ясни политики за отворени данни, които да са измерими: системите за измерване и оценка са жизнено важни за гарантиране на отчетността.
  5. Да се предприемат стъпки за повишаване капацитета на публичните и частни участници, за да се използват смислено отворените данни. 
  6. Да се идентифицират и управляват рисковете, свързани с публикуването и използването на отворените данни: най-големите рискове са свързани с нарушаване на личната неприкосновеност и сигурността, което е резултат от широкото разпространение на данни.
  7. Да сме отговорни към нуждите, изискванията и въпросите, възникнали от използването на отворените данни. 
  8. Да се разпределят и идентифицират подходящи ресурси, за да се поддържа и разшири инфраструктурата от отворени данни
  9. Да се изработи обща изследователска програма, насочена към политики и практики за отворени данни, базирани на доказателства.
  10. Да се продължават иновациите.

 

Оригиналното заглавие на доклада е The Global Impact of Open Data и е достъпен онлайн тук.

 

Публикацията подготви

Ралица Кацарска, ПДИ 

© 2016 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.