За някои чиновници достъпът до информация граничи с нахалството

Иванка Ватева, координатор на ПДИ в Плевен
Иванка Ватева
Иванка Ватева

Достъпът до информация, приеман от повечето хора като едно от човешките им права, а от активните в ползването на Закона за достъп до обществена информация - като еманация на демокрацията, за много институции и чиновниците там е нещо неприятно, съществуващо в регистъра между досадно и губещо време до нахалство, граничещо с престъпление.

Няма, убедена съм, журналист или гражданин, подавал заявление за достъп до информация, който да не е имал поне един случай на странен или глупав отказ. На мен ми се е случвало да не ми приемат заявлението, независимо, че съдържа всички изисквани от закона атрибути, защото “не е попълнено на наша бланка”; по заявление да няма движение, защото са посочени “само” двете вместо трите имена на подателя (но никой не известява за това и научаваш когато и ако попиташ); да ми се обаждат по телефона, за да ме питат наистина ли искам отговор и... отговор така и не идва (а искането не заслужаваше съдебна битка). Но истински шок преживях, когато след три изпращания на заявление чрез електронната поща, два месеца чакане и четири телефонни разговора за подсещане, получих от главния директор на главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН) отговор, че няма информация, която би представлявала интерес за читателите ни.

Че в този тип институции има строги правила на достъп, макар да се появяват периодично “разкрепостени” тв репортажи, е добре известно. Но за първи път някой ми обяснява, че ТОЙ преценява, че “към момента няма информация, която БИ ПРЕДСТАВЛЯВАЛА ИНТЕРЕС ЗА ВАС И ВАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ” (?!).

Не сме жълт вестник, нито сме от медиите, за които затворите са златна мина за лични драми, още по-малко, всъщност никога “Посредник” не си е позволявал да превръща престъпници в герои. Желанието и готовността на нещатен сътрудник на вестника да направи репортаж за втория голям, освен Плевенския, затвор в областта – този в Белене, беше повод да изискаме достъп. Направихме го чрез пресцентъра на Министерството на правосъдието. И пак упоритостта на сътрудника ни бе причина да изпратя три писма на pr@justice.government.bg. Всъщност три пъти едно писмо със следния текст.

Уважаеми колеги,

Изпращам ви повторно искането си за разрешение за достъп на представител на редакцията на в. "Посредник" - регионален всекидневник за Плевенска и Ловешка област, в затвора в Белене, който се намира на територията, на която се разпространяваме. Ето данните на нашия репортер: (Следват лични данни, както се изисква). Целта на посещението е събиране на информация за условията в затвора:

- среща и разговор с директора  по следните теми: има ли опити за внасяне на наркотици; има ли наркомани, болни от СПИН, хепатит или други опасни заболявания; какво работят лишените от свобода; работи ли затворът в Белене по обучителни или други проекти;

- разговори с осъдени: (следват 3 имена).

Ще има ли и при какви условия възможност да се направят снимки?

Очаквам отговор.

Иванка Ватева, главен редактор на вестник “Посредник”

Чак съжалих, че в деня, да не кажа в мига, в който посягах към телефона, за да потърся лично правосъдния министър Маргарита Попова, получих второ писмо от ГДИН, в което молбата ни за посещение на затвора в Белене и разговор с директора му бе удовлетворена. Това, че не останахме удовлетворени от получената при това посещение информация е друга тема. Съвсем друга.

© 2011 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.