Застъпничество за правото на достъп до информация през 2024 г.
 адв. Александър Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ |
Изминалата година не бе така динамична, както 2023, от гледна точка на законодателни промени, свързани с правото на достъп до обществена информация. Същевременно обаче се откроиха други нормотворчески инициативи, засягащи основни права и свободите на гражданите и свързани с функционирането на гражданското общество. Бяха идентифицирани и проблеми в прилагането на свързано със правото на достъп до информация законодателство с дългосрочен характер.
Анализ на съответствието на Закона за достъп до обществена информация с Конвенцията за достъп до официални документи
В продължетие на повече от десетилетие Програма достъп до информация поставя въпроса за присъединяването на България към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи (Конвенция от Трьомсо). Конвенцията влезе в сила през 2020 г. след ратифицирането й от десет държави, с което значението й за вътрешноправните разпоредби относно достъпа до обществена информация на присъединилите се и ратифицирали я държави нарасна. Присъединяването към конвенцията бе предвидено като отделна мярка в Четвъртия национален план за действие по инициативата „Партньорство за открито управление“. Отговорни за изпълнението й бяха Министерският съвет и ПДИ. Анализът на съответствието на ЗДОИ с Конвенцията бе необходим поради междувременно приетите изменения в ЗДОИ през 2015 и 2023 г. Докладът бе финализиран от ПДИ през 2024 г. и показва, че националното законодателство относно достъпа до информация е напълно в съответствие със стандартите на Конвенцията от Трьомсо. От направените от Администрацията на Министерския съвет консултации не изглежда да са направени възражения по доклада. Мярката е оценена като частично изпълнена.
През ноември 2024 г. ПДИ предложи нова мярка в предстоящия да се изготви нов Пети национален план за действие по инициативата „Партньорство за открито управление”, която да предвиди обсъждане на доклада със заинтересованите институции и организации с цел да се придвижи процесът на подписване на конвенцията от българското правителство.
Последици от опита за изменение и допълнение на ЗДОИ през 2023 г.
Предложените промени от група депутати от ГЕРБ през 2023 г. бяха най-тежкият удар спрямо правото на достъп до обществена информация през десетилетието, тъй като подкопаваха редица положения в закона, смятани за непоклатими. Независимо че критикуваните в публичния дебат от ПДИ не бяха подкрепени от мнозинството в Народното събрание, се правят опити за практическо приложение на някои от тях. Така например в практиката се срещат откази на достъп до обществена информация по съображение, че заявителят не е с регистриран адрес на територията на общината, от която е поискана информацията. Предстои да се наблюдава и как административните съдилища прилагат новоприетата през 2023 г. разпоредба, според която при присъждането на разноски по делата по ЗДОИ, се отчита и злоупотребата с право.
Кампания срещу SLAPP делата, водени срещу журналисти, медии и активисти
През последните години зачестиха делата по искове, предявени както от политици и бизнесмени, така и от търговски дружества срещу медии, журналисти или граждански активисти. Някои от тях показват ясни белези на т.нар. дела-шамари (SLAPP), заведени с единствената цел да бъде осъществена цензура или заплаха спрямо критиците на публични политики. Такива са например делата, заведени от застрахователното дружество „Лев инс“ срещу сайта „Медияпул“ с размер на иска 1 млн. лв., на АЕЦ „Козлодуй“ срещу гражданската активистка Наталия Станчева за половин милион лева и други.
През годината ПДИ изрази публично позиции по някои от тези случаи в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ). След публичен призив на двете организации в началото на годината бе оттеглен искът срещу Наталия Станчева за половин милион лева. Двете неправителствени организации отправиха апел и през декември 2024 г. по повод заведени дела от държавния Югозападен университет и неговия ректор срещу критикуващия ги преподавател историк Сгефан Дечев. През април 2024 г. АЕЖ, ПДИ и Международната коалиция срещу SLAPP делата в Европа CASE бяха съорганизатори на кръглата маса „Законът на Дафне: по-добра защита на журналистите от съдебен тормоз“, където бяха обсъдени с участието на български и международни експерти предизвикателствата, които среща свободата на словото във връзка с т.нар. „дела-шамари“.
Мерки за въвеждане на Анти-SLAPP директивата на Европейския съюз
В периода декември 2023 - февруари 2024 г. в Министерството на правосъдието (МП) функционираше работна група със задача да подготви въвеждането в националното законодателство на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“). Дейността й бе продължение на по-обхватната Работна група по достъпа до информация и медийния плурализъм към Съвета по върховенство на правото, съпредседателстван от министъра на правосъдието и председателстващия Висшия съдебен съвет (ВСС).
В работата участваха представители от Министерството на правосъдието, ПДИ, университетски преподаватели, съдии, адвокати. В резултат на дейността бяха изготвени конкретни текстове от проект на ново особено производство в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по този вид дела. Текстовете предвиждаха определение и критерии за идентифициране на дела при злоупотреба с право, възможност за ранно прекратяване, ограничаване на възможностите за обезпечение на иска, възможност за обезпечаване на вземането на ответника за разноски и други. Резултатите от дейността на работната група бяха представени на заседание на Съвета по върховенство на правото на 19 февруари 2024 г.
През лятото на 2024 г. бе формирана нова работна група, в която практически влизаха почти същите експерти, с някои попълнения. В заседание на 12 септември 2024 г. бе решено за основа да бъде ползван вече изработеният проект за изменение и допълнение на ГПК. Дейността на работната група продължава, макар и с по-бавни темпове.
Тълкувателно дело по въпроса могат ли юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди
През юли 2024 г. бе проведено заседание по тълкувателно дело № 1/2023 г. на Пленума на Върховния административен съд (ВАС) и на Общото събрание на гражданската, наказателната и търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС). Тоест, практически в решаването на тълкувателния въпрос участват всички върховни съдии. Формулираният въпрос, който ВКС и ВАС ще обсъдят, е: „Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди?". Делото бе образувано поради противоречива практика, тъй като в няколко решения на ВКС господствалото в продължение на десетилетия виждане, че юридическите лица не могат да претендират морални вреди, бе променено в противоположното разбиране.
Становища по делото представиха Висшият адвокатски съвет, представители на академичната общност и Програма достъп до информация. Становището на ПДИ бе подкрепено от АЕЖ. В откритото заседание на 10 юли бяха публично представени четири от становищата – на Висшия адвокатски съвет, ПДИ, проф. Русков и доц. Конов.
Според изготвеното от ПДИ становище, подкрепено от АЕЖ, положителен отговор на този въпрос би отворил вратите за т.нар. SLAPP дела или дела-шамари. Дори при досегашната практика на съдилищата, която твърдо не допускаше юридически лица да съдят за неимуществени вреди, има поредица от такива сериозни искове срещу медии, журналисти и граждански активисти:
- "Лев инс” срещу “Медияпул” ООД за 1 000 000 лв.;
- "АЕЦ Козлодуй" ЕАД срещу Наталия Станчева за 500 000 лв.;
- "Еврохолд" ЕООД срещу "Бивол" ООД за 50 000 лв. като частичен иск от 1 000 000 лв.;
- "Евролаб 2011" ООД срещу Николай Марченко (журналист от "Бивол");
- "Варнфарма М" ООД и "Фармнет" ЕАД, заедно с други двама ищци – Веселин Марешки и Веска Марешка, срещу Валя Ахчиева;
- "Български индустриален инженеринг и мениджмънт" АД и П. Манджуков срещу Мария Черешева за по 25 001 лв. за всеки ищец, и още други.
Други съображения са, че практиката на Европейския съд по правата на човека не приравнява юридическите лица на гражданите в правото на обезщетение за вреди. Юридическото лице е правна конструкция, а не жив човек и няма чувства, емоции и психика, докато моралните вреди се отличават тъкмо с това, че са се отразили на психиката, чувствата и емоциите.
Становището на ПДИ бе широко отразено както в авторитетното специализирано издание Адвокатски преглед, така и в Капитал, Дневник, Медияпул, Сега, 24 часа, Дарик, Нова нюз и др.
Предстои двата върховни съда да се произнесат по тълкувателния въпрос.
Позиция спрямо инициативи за обявяване и регистриране на граждани и организации за „чуждестранни агенти“ и други атаки срещу гражданското общество
ПДИ е заявявала многократно публично остро критични позиции по отношение на повтарящото се от 2022 г. насам внасяне от страна на партия „Възраждане“ на проект на Закон за чуждестранните агенти. Подкрепили сме и общи становища на неправителствени организации. Изразихме публично позиции и по отношение на атаката от страна на дейци на партия „Възраждане“ спрямо български учители през лятото на 2024 г., изразяваща се в стигматизация и предоставяне на техни лични данни с цел да се поиска подлагането им на репресия.
По инициатива на ПДИ и други организации продължаваме да защитаваме множество представители на неправителствения секгор по изготвена от нас жалба срещу партия „Възраждане“ заради публичното изнасяне на ЕГН-тата на над 800 граждански дейци с цел да бъдат стигматизирани и обявени за „шпиони“. Жалбата бе обявена за основателна от Комисията за защита на личните данни, а партията – за нарушител на Общия регламент за защита на данните, но поради неудовлетворителните изводи в решението случаят продължава.
Законодателство относно лобизма
През 2023-2024 г. в работна група в Министерството на правосъдието бе обсъдена Концепция за регулирането на лобизма у нас. ПДИ подкрепи общо становище, изготвено съвместно с Центъра за изследване на демокрацията и Българския институт за правни инициативи, с което апелира да не се изготвя отделен Закон за лобизма, а да се обособят прецизно в отделните закони необходимите разпоредби, които да осигуряват прозрачност на контактите на лица от публичната власт с фирми и други организации и частни лица. Подчертахме и необходимостта да се разграничи застъпничество от лобизъм, така че работещите в обществен интерес граждански организации да не бъдат третирани като фирми, чиято дейност е печалба от лобистка дейност.
През декември 2024 г. се оказа, че е създадена нова работна група в МП, която да обсъжда проект на Закон за лобизма. Решението да се премине към създаване на изцяло такъв закон остава непрозрачно. ПДИ този път не е включено в работната група, без да е ясно защо.
Остава въпросът чий лобизъм стои зад идеята за „Закон за лобизма“? ПДИ стои твърдо на становището си, изразено още преди 23 години и последователно отстоявано във времето, че целта трябва да бъде контактите на висшите служители и институциите да бъдат прозрачни за обществото, а не гражданите, които се опитват да се срещнат с тях, да бъдат претяпствани, регистрирани, стигматизирани и третирани като безправни поданици. Затова и в годишния доклад за състоянието на достъпа до информация сме направили препоръка:
- Обемът на понятието „обществена информация“ следва да бъде разширен по законодателен път, така че да включва и информацията за и от срещите и заседанията на служебни лица и публични институции („управление на слънчева светлина“).
Ако вместо да се постигне тази дължима прозрачност чрез законодателство относно „управление на слънчева светлина“ се въведе режим на тотална регистрация на „лобисти“, то оттук до регистрирането на „чуждестранните агенти“ по иницативите на „Възраждане“ разстоянието не е никак голямо, за съжаление.
Реформа в съдебната система
В продължение на няколко години ПДИ подкрепя усилията за реформиране на съдебната система чрез коментари и позиции по отношение на конституционните и законодателни промени. В резултат на подаден от нас сигнал през 2023 г., след разкритията по реда на ЗДОИ на вероятни нарушения при гласуването за членове на ВСС от съдийската квота през 2022 г., ВСС се самосезира. През 2023 - април 2024 г. ПДИ бе включена в работна група към МП за изготвяне на изцяло нов проект на Закон за съдебната власт. Текстовете бяха формулирани при широк дебат на множество включени заинтересовани. При смяната на управлението обаче нещата се промениха радикално, след като новото ръководство на МП отказа не просто включване в новосъздадената работна група за изготвяне на изменения в Закона за съдебната власт на исконно заинтересованата организация Съюз на съдиите в България, но й отказа и достъп до изготвените документи и становищата на участниците в процеса. Срещу отказа бе подадена жалба с помощта на ПДИ.
Вместо заключение
Създава се впечатлението, че сякаш в последните години защитниците на обществени каузи са в деликатно положение. За гражданите и техните организации става по-трудно да отстояват и защитават основни права и демократични ценности поради враждебна среда. Вместо да бъдат улеснявани чрез широк достъп до законодателни документи, прозрачност на законодателния процес и осигурено участие в него, те са поставени в позиция на самоотбрана и доказване, че не са враг, шпиони или каквито други епитети кремълската пропаганда е изковала в своите лаборатории за оръжия в новата „студена война“. От това разпиляване на положителна енергия страда и обикновеният гражданин, тъй като силите на гражданските организации се концентрират върху самозащита, вместо в присъщите им благородни мисии за подпомагане на уязвимите и бедните, контрол върху управлението и политиките, защита на основните права и бдене къде отиват публичните средства. В тази битка ПДИ стои твърдо на позиции, които е заела преди близо три десетилетия, в които се стремяхме и успявахме да утвърждаваме ценностите на основните права и демокрацията и станахме част от процеса на обновление на обществото и страната. Новите поколения са родени в демокрация, но са и основна цел на опитите за дестабилизирането й. Те заслужават да живеят в по-добър свят и е наш дълг да продължаваме да отсояваме позициите и авторитета, постигнати с ежедневна работа, упорство и експертно знание.