Фани Давидова, ПДИ
Фани Давидова
Фани Давидова

Преди коледните празници синът на мой приятел написа писмо до дядо Коледа с молби за подаръци. Старецът обаче се оказа дребнав дядка и му върна обидна бележка, че след като детето не било чело достатъчно книги, той (дядото) щял си помисли дали да му чете писмото и го остави на изчакване при елфите. Детето не се даде и на следващия ден писа до елфите протестно писмо, в което твърдеше, че първо си чете най-редовно, освен това работа на дядо Коледа е да прави играчки, не да шпионира по детските стаи и изобщо, ако дядо Коледа не ще, то моли елфите да донесат желания подарък.

Моят приятел (който както е ясно подло пишеше отговорите от името на дядо Коледа) вече горчиво съжаляваше, че се е хванал на това хоро, вместо да постъпи по нормалния начин и от свое име да си възпитава. Но нямаше връщане назад: след две седмици интензивна кореспонденция  дете-елфи-дядо и обратно, епистоларната сага приключи с подписана пълна капитулация от изтощения дядо Коледа.

 

И ако мислите, че случилото се е възможно само в света на едно дете, не бързайте със заключенията – в света на формализираната администрация подобни флик флаци със сигурност не са рядкост, само дето в административните приказки краят рядко е добър, а героите често получават нервни пристъпи.

През 2012 г-жа Радулова, председател на Сдружение за защита на животните във Варна и жител на Варна, подала заявление до Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) в града.  Искала нещо съвсем обикновено – копия от констативни протоколи, съставени от дирекцията по повод извършени проверки. Дали администрацията на ОДБХ не се е чудила какъв е предмета на заявлението? Не! То било кристално ясно. Дали чиновниците са се колебали приложимо ли е някое от законовите ограничения? Не! Било очевидно, че информацията подлежи на предоставяне. Дали Радулова получила решение за предоставяне на информация? Съвсем не!

 

Не искам да оставате с впечатление, че администрацията на ОДБХ е изоставила искането на г-жа Радулова поради лентяйство или безхаберие. Нищо подобно: по абсолютно безпроблемното заявление  закипял трескав труд и се завихрила бурна кореспонденция между ОДБХ Варна и централата на Българска Агенция по Безопасност на Храните (БАБХ) в София. По нататък ще предам телеграфно казуса, тъй като в противен случай рискувам читателите да получат симптоми на морска болест.

 

  1. ОДБХ Варна, която притежава информацията (тъй като тя е извършила проверките и съставила протоколите), препраща заявлението на Радулова до БАБХ София.
  2. БАБХ София взема решение за предоставяне, обаче пък не притежава исканата информация. Ето защо с нарочно писмо:
  3. БАБХ София иска от ОДБХ Варна да й изпрати копия от поисканите констативни протоколи, за да може от своя страна учтиво да ги предостави на Радулова.
  4. ОДБХ Варна изпраща протоколите в БАБХ София.
  5. БАБХ София уведомява Радулова, че ще й предостави исканата информация – да заповяда да си я получи, след като внесе по банков път необходимата такса.

 

Радулова наивно решила да следва нормалната човешка логика и с решението от БАБХ София в ръка отишла в ОДБХ Варна, защото някак си абсурдно й се сторило да хване вечерния експрес Варна – София, за да получи информация, която е създадена и се съхранява във Варна. Да де, ама бързото и логично разрешение на казуса просто не било по вкуса на служителите в ОДБХ Варна, които очевидно не искали да се разделят с преписката на г-жа Радулова. Заинатили се и категорично отказали да предоставят информацията, защото, както обяснили, според  Вътрешните правила за достъп до обществена информация в Българската агенция по безопасност на храните, единственият „ръкоположен“ да издава решения за достъп и лично да го предоставя по реда на ЗДОИ е изпълнителният директор на БАБХ. Той и никой друг. Така че, г-жа Радулова, ако иска да си получи заветните копия от констативните протоколи - да си взима решението и да хваща трена, така я посъветвали от ОДБХ Варна.

 

След тези указания, напълно смаяната Радулова се обърна към ПДИ за правен съвет и консултация. Ще спестя на читателите колко телефонни разговори с БАБХ София проведох в опитите си да ги убедя, че това, което се случва е абсурдно, че ЗДОИ изрично оправомощава териториалните звена на централните органи на изпълнителната власт също да предоставят информация на собствено основание. Е, не ми се получи... Служителката, която отговаря за предоставянето на достъп до обществена информация в БАБХ, ми обясни любезно, но непреклонно, че тя ЗДОИ не го познава добре, обаче Вътрешните правила си ги знае отлично и в тях пише, че достъп до информация в БАБХ се получава само в София. В крайна сметка Радулова упълномощи своя роднина в София да получи исканата информация.

За утеха на г-жа Радулова, мога да отбележа, че не е единствената злополучна търсачка на информация от ОДБХ Варна. Но дори след недвусмислено решение на Административен съд - Варна, областната дирекция си стои на своето. По идентичен с гореописания казус, се е произнесъл Административен съд гр.Варна, с решение по адм.дело № 2832 по описа на АСВ за 2012:

 

„Неоснователно е възражението на ОДБХ, че Директорът на Областната дирекция не е компетентен орган да издава решения за даване/отказ на достъп до обществена информация. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДОИ законът се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". Видно от даденото легално определение на задължените по ЗДОИ субекти, териториалните звена на държавните органи са определени като „орган” – задължено лице за предоставяне на обществена информация, издаване на решения по ЗДОИ и др. Представените в съдебно заседание Вътрешни правила за достъп до обществена информация в Българската агенция по безопасност на храните не представляват нормативен акт, поради което и не могат да игнорират правилото, разписано в закона. Приетата в тези вътрешни правила организация на работа е задължителна за служителите на агенцията, но не и за съда. В чл.4, ал.4 на Вътрешните правила се предвижда, че решения за предоставяне на достъп до обществена информация взема Изпълнителния директор на БАБХ. Тази разпоредба противоречи на разпоредбата на чл.3, ал.1 от Закона за достъпа до обществена информация, поради което и в тази си част Вътрешните правила не следва да се  прилагат като противоречащи на закона“.

© 2012 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.