Стефан Ангелов, ПДИ

Стефан Ангелов, ПДИ

За поредна година в своето проучване Граждански одит на активната прозрачност Програма Достъп до информация (ПДИ) изследва в отделна секция дали органите на изпълнителната власт публикуват своите основни финансови документи, информацията, свързана с провежданите обществени поръчки и декларациите за имущество и интереси на служителите си. В по-голямата част от критериите за бюджетна и финансова прозрачност рефлектират задължения за публикуване, наложени на институциите от Закона за публичните финанси (ЗПФ). Законът за обществените поръчки (от 2016 ) предвижда не малък списък от задължителни за публикуване документи по различните процедури. В нашето проучване проверяваме за наличието само на няколко от най-често публикуваните категории документи. Такива са самата секция „Профил на купувача“, обявите, документацията за обществени поръчки, протоколите от заседанията на комисиите и сключените договори. Накрая ще се спрем и на декларациите за имущество и интереси. Публикуването на декларации за конфликт на интереси изследваме от 2012 г. насам спрямо задължението в закона, който се наричаше Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Този закон бе отменен в началото на 2018 г. и заместен в частта за конфликт на интереси от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. 

Основните изводи са, че продължаваме да наблюдаваме, макар и плавно, покачване на публикуването по повечето критерии. Явно одитът на ПДИ изпълнява своята задача и стимулира институциите да бъдат по-открити към гражданите поне на своите интернет страници. За първа година обаче има стагнация или дори лек спад в публикуването по отделни критерии. Дали стигаме някакъв момент на насищане ще проследим в следващите ни проучвания.

1. Бюджетна и финансова прозрачност

  

 

Подобно на предишни години и през тази наблюдаваме плавно покачване на броя на институциите, публикували своя бюджет. От 354 публикували по време на миналогодишното проучване сега наблюдаваме покачване с 32 институции до 386 или около 69 % от всички. Както обикновено наблюдаваме още по-често публикуване на бюджетите за предходната година, което се наблюдава при над 72 % от изследваните институции.  

  

 

Подобно позитивно развитие към повишаване на прозрачността наблюдаваме при публикуването на годишните финансови отчети. Това задължение покрива само първостепенните разпоредители с бюджети. Намерили сме 156 публикувани годишни финансови отчета за 2020 г. Това са близо 28 % от общото. Спрямо миналогодишното изследване наблюдаваме ръст от 4 %. Посоката на развитие се потвърждава и от броя публикувани годишни финансови отчети за 2019 г., тоест за по-предходната година, за която процедурата по отчитане е приключила със сигурност. Тези вече стари финансови отчети са публикували 311 институции (над 55 %), което са 36 повече институции спрямо предишното ни проучване. Вероятно най-простия и пряк извод е, че повечето институции обръщат по-сериозно внимание на своята финансова прозрачност и затова публикуват все повече информация, включително годишните си финансови отчети, спрямо предишните години. Забелязва се и известен ръст на второстепенни разпоредители с бюджети, които публикуват своите финансови отчети.

  

 

 Първостепенни разпоредители с бюджети (ПРБ) са малко над половината от общия брой изследвани институции. Законът за публичните финанси също така задължава първостепенните разпоредители с бюджети (ПРБ) да публикуват ежемесечни и тримесечни отчети за изпълнението на бюджетите си. Това задължение, подобно на предишните две, е едно от лесно изпълнимите, тъй като ПРБ редовно създават и изпращат тези финансови отчети в Министерството на финансите. В предходните години изпълнението на задължението за публикуване растеше. Тази тенденция се запазва и сега. През 2016 г. едва около 49 % от ПРБ имаха достъпни на интернет страниците си месечни отчети, а още по-малко около 25 % от ПРБ бяха публикували отчетите си по тримесечие. През 2017 отчетохме рязък скок – с 22 %, т.е. 71 % от задължените институции бяха публикували своите месечни отчети като подобен темп на растеж се наблюдаваше и при отчетите за тримесечие. Оттогава се наблюдава постоянно постепенно подобрение в публикуването на тези документи. С настоящото проучване отново отбелязваме известен ръст, стигайки 98 % (300 изследвани институции) качили месечните си отчети и 92 % (281 институции) тримесечните на интернет страниците си.

 

 

Специфични задължения за публикуване от група органи са задълженията на общините за публикуване на съобщенията за обществените обсъждания на проектите на годишен бюджет и отчета по него. За тази фаза на подготовка на финансовите документи законът предвижда задължение за публикуване единствено на датата на публичното обсъждане за местната общност, но не и на проектите на самите документи. Ясно е, че без гражданите да могат да се запознаят с проектите на това, което се обсъжда, те не биха могли да оформят информирано мнение и тяхното участие би било безсмислено. Поради тази причина, ПДИ изследва и дали са публикувани и самите проекти на бюджети и на годишни отчети.

 

 

За разлика от лекия спад в публикуването на поканите до обществеността за обсъждане, на който бяхме свидетели миналата година, с настоящото проучване отново се завръща постепенният растеж. През 2020 г. бяхме открили 77 % (205) обяви за обсъждане на проекти на общински бюджети и 68 % (179) публикувани проекта на бюджети. През 2021 г. констатирахме 83 % (221) публикувани покани за обсъждане и 79 % (209) публикувани проекти на бюджет за следващата година.Тази тенденция се наблюдава и при данните за публикуването на датата за общественото обсъждане на отчета на общинския бюджет за предходната година. Там има ръст от 3 %, достигайки 59 % (158) публикувани обяви и 65 % (172) публикувани годишни отчети за обсъждане.

 

 

ПДИ изследва и дали държавните органи публикуват разбираемо обяснение за събирането и разходването на  поверените им средства. Става дума за т. нар. „бюджет за гражданите”. Засега единствено министърът на финансите е задължен да съставя и редовно публикува такъв документ на човешки език за всеки държавен бюджет, който се нарича „Бюджет накратко”. Местните власти също могат да се обвързват с подобни задължения чрез своите нормативни актове. Такъв пример е Столична община, която в своята наредба за общинския бюджет има задължение да публикува като отделен документ обяснение на проекта на бюджета достъпен на нетехнически език. Добре е тази практика да се разпространи и сред останалите администрации, за да приобщят и обикновените граждани към тяхната дейност чрез просто и ясно обяснение. Тъй като няма стриктни критерии как трябва да бъде съставен или да изглежда подобен документ, ние често сме приемали като такъв всеки спомагателен текст или онагледяване, които помагат да се обясни просто бюджета на съответната администрация. Много често това са били публикуваните презентации от обществени обсъждания на проектите за бюджет, или дори протоколи от самите обсъждания. Отново, за разлика от миналата година, наблюдаваме лек ръст в резултатите. Отбелязали сме с 62 повече обяснителни документи за гражданите спрямо 2020 г., т.е. 156 общо или около 28 % от общия брой изследвани институции. 

 

С тази графика завършваме прегледа на публикуваните финансови документи и се насочваме към друга изключително важна област – тази на задължително публикуваните документи по обществени поръчки.

  

 

2. Активно публикуване на документи по обществените поръчки

В годишния Граждански одит на активната прозрачност ПДИ прави преглед от птичи поглед и отбелязва тенденции, които дават възможност за последващ задълбочен анализ. По традиция от съображения за сбитост, ограничихме наблюдението си до едни от най-често публикуваните документи по процедури за обществени поръчки: съществуването на самата секция „Профил на купувача“; обявленията; документацията; протоколите от комисиите;  договорите.

Вече практически всички изследвани структури имат публикувана секция „Профил на купувача“. Като любопитно е, че някои институции не са публикували нищо в тази секция на интернет страниците си. От 14 институции, които не са създали такава секция на интернет страниците си, повечето са второстепенни разпоредители с бюджети. Това подсказва, че вероятно те не сключват договори за обществени поръчки. 

Един от критериите, по които практически няма разлика спрямо миналата година, е публикуването на обяви за обществени поръчки.

 

 

 При договорите има леко повишаване на публикуването:
 

След бързия преглед на публикуването на някои документи по обществените поръчки преминаваме към най-интересната секция тази година – тази, свързана с декларациите за конфликт на интереси.

  


3. Декларациите за конфликт на интереси

Част на проучването на ПДИ от 2012 г. насам е съсредоточена върху измерването на една от нормативните мерки за постигане на повече почтеност в администрацията чрез повече прозрачност спрямо потенциалните конфликти на интереси на държавните служители и техните ръководители. Тук изследваме от една страна дали са публикувани списъци с лицата подали декларации, а от друга – дали са публикувани самите декларации. След скока на публикувани декларации по вече стария закон и в последната година от прилагането му – 2017 г. – наблюдавахме известен спад и после познатия постепенен растеж, за да достигнем сравними с върха нива през 2021 г. С настоящото проучване отбелязваме над 2/3 от институциите са публикували и списъците с лица, подали декларации, и самите декларации. За 2021 г. има повишение спрямо публикуването на списъците спрямо 2020 г. с 4 % и са достигнати около 79% или 449 институции, спазили задължението. Самите декларации са публикували близо 68 % (382 институции).

 




_______________________________________

Проектът Форум „Достъп до информация“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.







© 2021 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.