 На 28 януари 2023 в Литературен клуб „Перото“ в София фондация „Програма достъп до информация“ и „Интернет общество – България“ обявиха за осми път антинаградите „Големия брат“. Те се връчват на държавни и частни организации, нарушили правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите. Антинаградата “Big Brother” (Големия брат) е учредена през 1998 г. Името е вдъхновено от известната антиутопия на Джордж Оруел “1984". В романа Големия брат е символ на държавата, която те наблюдава и се грижи за теб с цената на абсолютно ограничение на личната свобода във всичките й форми. Символът на антинаградата е военен ботуш, стъпкващ човешка глава. Историята на наградите може да бъде проследена на: http://bigbrotherawards.org/. „По никакъв начин тази антинаграда не е изгубила своята актуалност днес и както изглежда няма скоро да я изгуби, тъй като с развитието на интернет и на изкуствения интелект, ние виждаме все повече нови предизвикателства за обществото. Достъпът до информация и защитата на личните данни са двете страни на една и съща монета, чиято обща цел се нарича „свобода“. И тук основополагащ е принципът, че гражданите следва да бъдат непрозрачни за държавата, а държавата да бъде максимално прозрачна за гражданите“, коментира адв. Александър Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ. В рамките на кампанията, която ПДИ и Интернет общество – България стартираха в началото на годината, всеки можеше да изпрати предложение за частна или държавна организация, която с действията си е нарушила защитата на личните данни и правото на личен живот на гражданите. Тази година журито бе в състав:
Журито единодушно избра за носител на антинаградата „Големия брат“ политическа партия „Възраждане“ сред всички номинации, заради съзнателното нарушаване на правото на лична неприкосновеност, от една страна, и целенасоченото нарочване и стигматизиране на група хора, от друга. „Това напомня една теза на Хана Аренд за т.нар. радикално зло в тоталитарните общества, което се състои в това да обявиш една част от хората за излишни и направо за вредни”, коментира доц. Геороги Лозанов. Според адв. Александър Кашъмов случаят със „списъка на Костадинов” стига до самата цел на това да се защитават личните данни, а именно: да се защитава свободата на личността от държавата, която иска да я задуши. „Това законодателство е създадено като отговор на големите престъпления, извършени през Втората световна война. Основната забрана в него е за безразборно и безцелно профилиране на хора, които след това много по-лесно могат да бъдат стигматизирани и репресирани. Т.е. в целта на защитата на личните данни проличава тази пронизваща линия: профилиране – стигматизиране – репресиране”, каза още Кашъмов. Другите по-значими номинации бяха за:
Номинацията за ведомства, които използват Google Analytics, и конкретно за сайта на НАП представи Димитър Ганчев – зам. председател на УС на „Интернет общество – България“. Според него проблемът е в това, че ползвайки инструментите на външна компания (Google Analytics), сайтът на НАП предоставя данните от действията на потребителите на същата компания. „Използването на проследяваща система само по себе си не е проблем, тъй като собственикът на сайта има право да знае какво правят неговите потребители, но предоставянето на тази информация на външна компания вече е проблем. Това е причината ние да сме разширили номинацията не само до НАП, но и до всички институции, които използват такива системи за проследяване на потребителите си”, коментира Димитър Ганчев. Отделна номинация е получила НАП за случая „НАПЛийкс” от 2019 г., при който огромно количество данни на около 95% от потребителите е изтекло в пространството. „Някои експерти нарекоха това дигитална катастрофа. Именно поради тази причина разгледахме тази номинация като самостоятелна. В крайна сметка не стана ясно дали с тази информация няма да бъде злоупотребено, дори и след години. В зависимост от обема на данните, с които се работи, може да се стигне до заплаха за националната сигурност. Очаква се и отговор от прокуратурата по този въпрос, където има висящо производство”, сподели Биляна Гяурова-Вегертседер – изпълнителен директор на БИПИ. Номинацията на Банка ДСК също е от 2019 г. Тогава е установено, че са изнесени данни от докредитните досиета на над 33 хил. души. Това е огромно количество лична информация – финансово, имотно, кредитно състояние, финансови транзакции на лицето, на роднини, на поръчители, здравословна информация и др. От комисията за защита на личните данни са реагирали, направена е проверка и на ДСК е издадено наказателно постановление за сумата от 1 милион лева. Номинацията на Министерството на образованието и науката е един от малкото случаи с позитивна развръзка, споделиха членове на журито. Подателят на номинацията е изпратил и жалба за незаконосъобразно обработване на лични данни на собственото му дете. В резултат на това са предприети мерки на ниво министерство, изготвени са примерни образци и указания към училищата за това как да се спазва общия регламент за защита на личните данни. За 2023 г. са предвидени две церемонии за връчване на антинаградата – в България и в Германия. |