12 декември 2004 г.

Екипът на Програма Достъп до Информация проведе работна среща с координаторите от страната на 10, 11 и 12 декември 2004г. Тя се състоя в комплекс “Финландия”, Пампорово. Две бяха обсъжданите теми - Състоянието на достъпа до информация в България през 2004 година и Обсъждане на Месечен бюлетин на ПДИ, Електронния форум към него и Радиопредаването “Програма Достъп до Информация”.

 


Участниците по верме на срещата

Преглед на законодателството, свързано с достъпа до информация и неговите ограничения направи Александър Кашъмов. Инициирани са промени в Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) от председателя на ДКСИ Цвета Маркова. Те касаят унищожаване на класифицирана информация - има предложение да отпадне правилото, че един документ не може да бъде унищожен в продължение поне на една година дори и да е издадено решение за неговото унищожаване. Друго предложение се отнася до изменение на чл.26, ал.2 относно служебната тайна – предлага се тя да се определя със закон. Това е опасно изменение, защото би върнало властта за категоризацията на информацията в изпълнителната власт, смята Александър Кашъмов. Той допълни, че предложението на Маркова не е гласувано от Министерския съвет. Внесен е законопроект за изменение в ЗЗКИ – проектът е на Юлияна Дончева и касае отпадането на думата “местоположение” от Списък на категориите информация, подлежащи на класификация като държавна тайна. Аргументи за това са: наличието на сателитни снимки, които се разпространяват свободно, местоположението на обектите е описано в Кадастъра, който е публичен, а защитата на информацията е със срок, т.е. всяка информация рано или късно ще бъде разсекретена.

Законодателството, свързано със защитата на лични данни представи Фани Давидова. Тя напомни за приетите изменения в Закона за здравето, регламентиращи реда за събиране на данни за пациенти и информирането им относно здравния им статус. През месец май 2004 г. двама експерти на ПДИ - Александър Кашъмов и Фани Давидова - получават покана от Комисията по защита на лични данни да участват в сформирана работна група за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. Окончателен текст с промени все още не е изготвен. Фани Давидова представи и случаите, които се получават от координаторите на ПДИ. Най-общо нарушенията по ЗЗЛД се свеждат до събирането на копия от лични карти, има случаи за отказ на предоставяне на епикризи на лица от здравните заведения и се отказва достъп до трудови досиета, най-вече на уволнени служители.

 

Гергана Жулева представи резултатите от Международен мониторинг на състоянието на достъпа до информация през 2004. През тази година той се е провел в 16 страни.

При подготовката на доклада за България са използвани данни от подаване на заявления за достъп до обществена информация до общинските администрации в градовете София, Лом и Монтана, съдилищата - Върховен Касационен Съд и Окръжен съд в Монтана, Министерския съвет и Министерствата на отбраната, на труда и социалната политика, на околната среда и водите, на икономиката. Резултатите през 2004 година са по-добри в сравнение с тези от 2003 година, подчерта г-жа Жулева. Според нея основният проблем е възприемането на буквата на закона, но не и на неговия дух. В това отношение, състоянието на достъп до обществена информация в България не е по-лошо от това във Франция подчерта Гергана Жулева.

Кирил Терзийски представи изработения съвместно с екосдружението “Природа наздаем” и 3 експерти доклад “Оценка на достъпа до информация, общественото участие и достъпа до правосъдие по въпроси свързани с околната среда”. Докладът е разработен посредством методология на Инициатива за достъп (TAI).

 

Александър Кашъмов направи кратък преглед на съдебните дела, които са водени от ПДИ през годината. 24 са гледани във ВАС дела, от тях 23 са решени, а едно е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. 13 са спечелените дела, 5 от решенията не са окончателни, толкова са и загубените дела, сочи статистиката.

 


Вълчо Милчев (в средата) предлага ново графично оформление на месечния информационен бюлетин на ПДИ

Дияна Бончева, Радка Балева, Мария Молешка, Веселка Венкова и Галина Константинова обсъждат съдържанието на радиопредаването на ПДИ

Антон Андонов представи въпроси относно получаването на случаи на отказ на информация по ЗДОИ и случаи по ЗЗЛД от координаторите с препоръка да се включват и мотивите за отказ. Той припомни какъв е желателно да бъде форматът на получаваните случаи и апелира за своевременно им изпращане в уточнените срокове. Да се работи по-активно с местни НПО и граждани – препоръча той.

 

Дискутирано бе предложението месечните коментари да се публикуват на уеб страницата на ПДИ, да са систематизирани по институции, за да се улеснява търсенето на идентични казуси. Целта е всеки да има достъп до тях - и ниституциите, и гражданите. Да се извърши мониторинг на най-проблемни институции с едни и същи заявления в цялата страна, резултатите да бъдат систематизирани и представени на работна среща с ръководството на тези институции, предложи Стела Ковачева, координатор на ПДИ в Разград. Според нея най-труден е достъпът до информация в съдебната система. На някои места в страната дори не се оповестяват съдебните решения, подчертаха координаторите.

 

По втората тема - Обсъждане на Месечен бюлетин на ПДИ, Електронния форум към него и Радиопредаването “Програма Достъп до Информация” участниците бяха разделени в две работни групи.

 

На общо заседание бяха представени предложенията за промени в информационния бюлетин и Радиопредаването на ПДИ. Направените предложения се отнасят до графичното оформление на материалите, въвеждането на постоянни рубрики и въвеждането на нова подредба на материалите. Относно радиопредаването направените предложения касаят езикът на предаването, повишаване на динамчността чрез използването на анкета, открита телефонна линия и ново структуриране на новинарската емисия.

 

След края на разискванията работната среща бе закрита от изпълнителния директор на ПДИ Гергана Жулева.


Работната среща се проведе в рамките на проект "Прилагане на Закона за свобода на информацията", финансиран по Програма МАТРА на холандското министерство на външните работи.