05 ноември 2009 г.

На 05.11.2009 г. ПДИ изпрати становище (181kB) по законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения до Министъра на вътрешните работи, г-н Цветан Цветанов. Становището бе изготвено след запознаване с текста на публикувания в интернет страницата на Министерството на вътрешните работи проект за закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и след общественото му обсъждане на 02.11.2009 г. съгласно чл. 26, ал.2 от Закона за нормативните актове.

 

От мотивите към проекта става ясно, че МВР констатира проблеми в практиката, на които основава необходимостта от законодателна промяна. Още тук трябва да се подчертае, че това няма общо с въвеждането на директива и Директива 2006/24/ЕО вече е въведена с редакцията на ЗЕС (изм. и доп. ДВ бр.17/2009 г.).

 

Безпокойство будят следните моменти в текста:


•  Предоставянето на пряк, постоянен и безконтролен достъп на специализирана дирекция „Оперативни технически операции” (ДОТО) към МВР  до данните по чл. 251а, ал. 1.
• Обезсмислянето на съществуващия предварителен съдебен контрол чрез наличието на пряк достъп на ДОТО и липсата на изискване съдебното разрешение за достъп да се предяви на предприятията по ЗЕС. 
• Липсата на изискване за мотивиране на искането за достъп до данни от страна на поискалите тази достъп органи и звена.
• Липсата на финансово обезпечение на въвеждането в експлоатация на интерфейса.
• Липсата на ефективен последващ контрол за възможни злоупотреби и незаконна намеса в личния живот от страна на изпълнителната власт.

 

Правото на защита на личните данни е основно човешко право. Задължения за гарантирането на това право, особено при обработката на лични данни, възниква за държавни институции, административни структури, частни търговски дружества и т.н. На основата на стандартите на Съвета на Европа и Европейския Съюз, следва да се подчертае, че достъпът до лични данни трябва да бъде винаги с предварително определена законна цел, пропорционален на постигането на тази цел и да се прилага стеснително. Трябва да има ясна процедура за достъп и ефективен предварителен и последващ контрол.



Предлаганият проект не съответства на така изведените основни положения. Чрез създаването на интерфейс за директен достъп до данни се обезсмисля предвиденият в чл. 250в съдебен контрол. Подобна практика противоречи на изискването за пропорционалност при намесата в личния живот и нарушаването неприкосновеността на кореспонденцията.


Друга съществена необходимост за гарантиране правото на неприкосновеност на личния живот е упражняването на ефективен контрол върху ограниченията на това право.  Необходим е независим от изпълнителната власт парламентарен контрол. Определянето на наблюдаващ, а не контролиращ орган не е достатъчна гаранция за спазването на основни права.

 

Текст на цялото становище (181kB)

Закон за електронните съобщения - електронният достъп и битката за защита на личното пространствo