Христо Христов (в. “Дневник”) срещу Министерство на вътрешните работи

І инстанция – а.д. № 1524/2003 г., Върховен административен съд (ВАС), Пето отделение
ІІ инстанция – а.д. № 8355/2003 г., ВАС, Петчленен състав

Заявление:
С писмено заявление, адресирано до министъра на вътрешните работи, Христо Христов, журналист от в. “Дневник”, иска достъп до обществена информация, съхранявана в архива на Министерство на вътрешните работи (МВР). Г-н Христов иска да проучи и изследва литерните дела на радио “Би Би Си”, “Дойче Веле” и “Свободна Европа” в периода 1970-1978 г., през който убития в Лондон български писател Георги Марков е работил и сътрудничил на трите западни радиостанции.

Отказ:
В законоустановения срок не е получен отговор от министъра.

Жалба:
Мълчаливият отказ е обжалван, с аргумента, че е налице нарушение на материалния закон, тъй като исканата информация е обществена, както и че неспазването на изискването за писмена форма на отказа е съществено нарушение на процесуалните правила.

След получаване на жалбата министърът не изпраща същата заедно с цялата преписка на съда, а изпраща на заявителя писмено решение за отказ, с аргумента, че след извършена проверка е установено, че в архива на МВР не се съхранява информация по посочена от заявителя тема.

Жалбоподателят изпраща молба до съда с копие от жалбата си и съдът служебно изисква преписката от МВР.

Развитие пред І инстанция:
На заседанието по делото представителят на жалбоподателя моли съда делото да продължи при условията на чл. 14 от Закона за административното производство, като съдът се произнесе както по мълчаливия отказ на министъра, така и по последвалия го изричен такъв. Аргументите на защитата са, че министърът не е спазил подписаната от него Инструкция на реда за достъп до информация, съдържаща се в документите от архивните фондове на МВР - рег. номер I-113/24.06.2002 г., даваща право на достъп на всеки за извършване на изследователска и публицистична дейност. Следвало е министърът да предостави поискания достъп до литерните дела на трите радиостанции, за да може жалбоподателя да направи своето проучване и сам да прецени доколко в тях се съдържа или не интересуващата го информация.

Решение:
С Решение № 7476, от 16.07.2003 г., ВАС ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА като неоснователна. В мотивите си съдът приема, че на практика жалбоподателят иска неконтролируем достъп до архива на МВР, а нито ЗДОИ, нито Инструкцията предвиждат такава форма на достъп до информация.

Касационна жалба:
С подкрепата на ПДИ, решението на тричленния състав на ВАС е обжалвано от г-н Христов. Аргументите са, че съдът неправилно е установил обстоятелствата по делото, както и че е нарушил материалния закон, тъй като чл. 26 от ЗДОИ изрично е предвидил прегледа на информацията на място като една от формите на достъп.

Развитие пред ІІ инстанция:
Делото е разгледано в едно съдебно заседание и обявено за решаване.

Решение:
С Решение № 4046, от 04.05.2004 г., Петчленен състав на ВАС ОТМЕНЯ решението на първата инстанция, с което е отхвърлена жалбата на Христо Христов, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен мълчаливия отказ на министъра на вътрешните работи, обективиран в писмо от 04.12.2002 г., за достъп на Христо Станев Христов, от гр. София, до обществена информация в архивните фондове на МВР за проучване на литерните дела на радио “Свободна Европа”, радио “Дойче Веле” и радио “Би Би Си” за периода 1970 - 1978 г., по тема “Дейността на Георги Марков в чуждестранните радиостанции, проследявана от Държавна сигурност”, като го ЗАДЪЛЖАВА да му предостави достъп до архивните фондове на МВР по исканата обществена информация.
В решението си съдът констатира, че заявлението на г-н Христов е в съответствие с изискванията на чл. 25, ал. 1, от ЗДОИ и чл. 7, ал. 1, от Инструкция № І-113/24.06.2002 г. на министъра на вътрешните работи за реда за достъп до информация, съдържаща се в документите от архивните фондове на МВР, и съдържа всички изискуеми реквизити, в това число и достатъчно описание на исканата информация, темата и целта на журналистическото изследване. В тази връзка съдът приема, че от доказателствата по делото е видно, че исканата документация съществува в МВР и журналистът вече е чел там документи на бившата Държавна сигурност по темата. Дори да не е налична част от поисканата документация, съгласно ЗДОИ, МВР е било длъжно да укаже на заявителя къде се намира тя (Прецедент е категоричността на съда да задължи административния орган безусловно да предостави искания достъп до обществена информация).

Решението е окончателно.