в. “168 часа” срещу Министерство на образованието и науката

І инстанция – а.д. № 3621/2005 г. на ВАС, Пето отделение
ІІ инстанция – а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, Петчленен състав - II колегия

Заявление:
През месец февруари 2005 г. Николай Пенчев, гл. редактор на в. “168 часа”, подава заявление за достъп до информация до министъра на образованието и науката. На практика заявителят иска от административния орган да предостави в писмен вид имената, образованието и квалификационната степен на всички служители от ръководения от него екип на министерството, началниците на редакции, всички държавни експерти, както и на хората, назначени по граждански договор.

Отказ:
В законоустановения 14-дневен срок не е получен отговор на заявлението.

Жалба:
Мълчаливият отказ е обжалван пред Върховния административен съд (ВАС). В жалбата е посочено решение на ВАС, съдържащо обобщение на съдебната практика по въпроса за мълчаливите откази, в което се приема, че “законодателят не е създал изрично фикцията мълчалив отказ в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), защото не е предполагал, че при вменено задължение за произнасяне с мотивирано решение, задължените по този закон субекти ще проявяват недопустимо от закона и от морала бездействие”. В същото решение мълчаливият отказ по ЗДОИ е определен като “нетърпимо от правото явление”.

Развитие пред І инстанция:
Делото е разгледано в едно съдебно заседание и е обявено за решаване.

Решение І инстанция:
С Решение № 11422 от 19 декември 2005 г. състав на ВАС, Пето отделение, отхвърля жалбата като неоснователна. Мотивите на съдиите са, че поисканата информация не е “обществена” по смисъла на ЗДОИ. Съдът намира, че така поисканата информация не касае данни за обществения живот в страната, нито данни за дейността на задължения по закон субект или на лицата, описани в заявлението, а се отнасят до лична информация, касаеща лични данни за лица, охарактеризирани със заеманите от тях длъжности. Поради това, според съдебния състав, мълчаливият отказ на административния орган е законосъобразен.

Касационна жалба:
Решението е обжалвано пред петчленен състав на ВАС. В касационната жалба е посочено, че е абсурдно да се приеме, че изобщо информацията кой е заместник министър, кой е държавен експерт и т.н. в МОН, може да бъде някаква лична информация. Напротив, тази информация е задължително да бъде публична и с оглед прозрачността на цялата дейност на публичната институция. Не може държавната политика да се изготвя и изпълнението й да се осъществява от анонимни лица. Посочва се и че образованието и квалификационната степен на ръководния екип на министерството, който подготвя най-важните актове на министъра и го съветва в процеса на вземане на решения, се отразява на тяхното качество в значителна степен, а това обуславя и обществения интерес от исканата информация. В касационната жалба са развити и доводи, че професионалната дейност на хората, особено на държавните служители, а още повече – на тези от ръководния екип на орган на изпълнителната власт от висока степен, не попада в кръга на личния, интимен живот на личността. Обратно, професионалният опит и способности на лицата, заемащи ръководни длъжности в администрацията, е обект на дължима прозрачност и отчетност пред обществото, върху чието състояние и живот те се отразяват.

Развитие пред ІІ инстанция:
Делото е разгледано в едно съдебно заседание и е обявено за решаване.

Решение ІІ инстанция:
С Решение № 9486 от 4 октомври 2006 г. петчленният състав на ВАС отменя решението на предходната съдебна инстанция, отменя и мълчаливия отказ на министъра и го задължава да предостави на в. “168 часа” имената, образованието и квалификационната степен на заместник-министрите и главния секретар на Министерството на образованието и науката, както и имената, образованието и квалификационната степен на членовете на своя политически кабинет. Според магистратите решението на първата съдебна инстанция е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу отказа да бъде предоставена информация за имената, образованието и квалификационната степен на заместник-министрите, главния секретар и членовете на политическия кабинет на министъра на образованието и науката, тъй като всички те попадат в публичния регистър по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (ЗПИЛЗВДД), поради което имената им са публично достъпни чрез този регистър. Съдебният състав отбелязва, че останалите данни - образование и квалификационна степен - не са включени в публичен регистър, но са необходими при създаването на собствено мнение по въпроса дали ръководният политически и изпълнителски екип в сферата на образованието и науката в България има необходимата научна и професионална квалификация за качествено и ефективно осъществяване на предоставената му държавна власт в тази сфера на обществения живот.