в. "Труд" 10.06.2000г.
Анкета: Опит за контрол ли е задължението медиите да казват финансите си?

Тошо Тошев, главен редактор на вестник "Дневен Труд":
На този въпрос имам два отговора. Първо - освен "Труд" и "24 часа" няма други всекидневници, дори с най-претенциозни имена, задоволяващи комплексите на главните им редактори, които да се издържат сами. Това на практика означава, че всички останали вестници са партийни издания. Повечето от тях са доста свенливи и крият преждевременно отнетата си девственост и силиконовите мускули на своите издатели. Например - защо синият парламент гласува този закон, за да демонстрира фалшива мъжественост, а не почне да събира информация за това какъв е наемът за синия партиен орган и колко милиона струва ремонтът на бившата сграда на в."Труд", в която бе намърдан страдащият от професионална недостатъчност в. "Демокрация". И вторият ми отговор е - колкото и банално да е, господа депутати, търсещи силни усещания, читателите на "Труд", тези същите, които наричате електорат, гласуват всекидневно за нас и то без тарикатлъците на предизборните ви кампании. Трудно ни е дапосочим техните имена, но затова пък е по-лесно сами да ги намерите - просто това са хората, които определят интелектуалния, политическия и патриотичния капитал на България.

Венелина Гочева - главен редактор на вестник "24 часа":
- Естествено, това е навлизане в бизнеса. Този текст не заплашва "24 часа". Ако обаче бъде приложен еднакво към всички издания, в което се съмнявам ще се видят интересни неща. Например как фирми на хора от СДС са финансирали вестници.

Димитрана Александрова - главен редактор на вестник "Сега":
Категорично да, при това напълно излишен контрол. Всичко, свързано с търговските дружества, които издават вестниците, е уредено в Търговския закон.

Атанас Свиленов o и.д. главен редактор на вестник "Демокрация":
- Щом вървим към прозрачност във всички области на обществения живот, редно е медиите да не са вън от този процес. Нали за това се борихме?

Пламен Енчев - и.д. главен редактор на в. "Дума":
- Без съмнение е контрол. Информацията за приходите и разходите на медиите никога не е била скрита, защото в края на всяка година издателите ги декларират.