в. Сливен Днес – 01.10.1999 г.
Законът за достъп до обществена информация поставя гражданина в ръцете на чиновника

твърди координатор ката на програма "Достъп до информация" Веселина Седларска

Наскоро в Народното събрание беше приет на първо четене Законът за достъп до обществена информация. Той касае колкото четвъртата власт - журналистите, толкова и всички граждани. Международна конференция е обсъждала законопроекта и е направила предложения за промени. В нея участвала и нашата колежка Веселина Седларска като координатор на "Програма Достъп до Информация".

- Г-жо Седларска, нужен ли е такъв закон?
Категорично е нужен такъв закон, защото правото на информация е едно от основните човешки права. Погрешна е представата, че този закон е нужен само на журналистите. Той е предназначен за всички граждани. В САЩ, където такъв закон има от 1966 г. и всяка година от него се възползват 500 000 граждани, само 5% от тях са журналисти. Друг въпрос е дали българското гражданско общество е узряло за потребността от такъв закон.

- Каква е философията на закона?
Правилната философия на закона би трябвало да звучи така: "Държавата съхранява информацията и гражданите имат право на достъп до нея". В сегашния вид обаче законът по-скоро звучи така: "Държавата е собственик на информацията и благоволява да я предостави на гражданите".

- На каква информация в този случай ще имаме право?
Тук според мен е основният недостатък на закона. Той не дефинира ясно до каква информация имаме право. Казано е, че можем да искаме общественозначима информация. Някой да може да каже какво е общественозначима информация и кой ще преценя каква е тя. Очевидно чиновникът. И ако един чиновник от Сливен прецени, че поисканата информация не е обществено значима и я откаже, а чиновникът от Ямбол прецени, че е общественозначима и я предоставя, оказва се, че на 28 км. разстояние гражданите на Република България ще имат различни човешки права.

- Как се уреждат тези неща в законите в други държави?
В американския Закон за свобода на информацията, например, гражданите имат право на "достъп до цялата информация, съхранявана от държавата на някакъв носител - хартия, файлове, записи, вещи". Така се изключва преценката на субективния фактор - чиновника.

- Все пак държавата не може да предостави цялата информация. Какви са изключенията?
Основната задача на един такъв закон е да очертае зоната на забранения достъп, за да е в сила демократичният принцип "всичко, което не е забранено, е разрешено". Обикновено в международната практика подобни закони поставят забрана върху информация, свързана с националната сигурност, търговската тайна и личната неприкосновеност, които са ясно определени.

- Как е в българския Закон за достъп до обществена информация?
Това е другият голям недостатък, че не очертава забранената зона за достъп на информация. Казва се, че е достъпно всичко с изключение на забраненото в други закони. Това означава, че всеки следващ закон може да постави свои забрани и да стеснява правото ни на достъп до информация. Не е изключен абсурдът например синоптиците да си прокарат закон, в който да забранят даването на информация за температурата на въздуха или пчеларите да забранят да се казва колко е броят на пчелите. По този начин Законът за достъп до обществена информация сам обезсмисля себе си. Друга клопка в закона е, че не се дефинира понятието "служебна тайна", което също съдържа опасност от цензура.

-Как очакваш, че ще реагира "четвъртата" власт?
Вероятно най-бурно и гневно. Средствата за масова информация ще реагират на постановката, че са длъжни да съобщават източниците си на финансиране. Правото да запазиш източника си на информация е основно журналистическо право и е гарантирано във всички страни с установена демокрация. Евентуалното посягане на това право ще бъде бурно оспорвано от колегите. Вероятно журналистите ще потърсят подкрепа от гражданското общество, в името на което работят.

- Свършват ли правата ни с това, че чиновникът ще ни откаже информация?
Както във всички закони от европейската практика и в българския е гарантирано правото отказът да се обжалва. Само че съдът ще бъде много затруднен да прецени дали отказът е бил основателен, защото съдиите ще трябва да преценяват дали отказаната информация е била обществено значима. И пак стигаме до същия въпрос - кой ще каже коя информация е обществено значима? Освен това пак в закона е казано, че се предоставя информация, по която молителят може да си състави лично мнение. И пак съдът ще трябва да преценява дали лицето е в състояние да го направи. Как ще стане това? С тройна психическа експертиза, с петорна...
Самият факт, че се приема такъв закон е изцяло положителен. Все още има време и възможност да убедим депутатите да го приведат във вид, че да не съжаляваме, че е бил приет. Ако законът бъде приет във вида, в който мина на първо четене, моята прогноза е, че ще бъде върнат от президента.

Разговора води Росица Бармукова