Правен Бюлетин на Национална асоциация "Правна инициатива за местно самоуправление"
Законът за достъп до обществена информация - възможности за по-голяма откритост на управлението

ГЕРГАНА ЖУЛЕВА
Изпълнителен директор на Фондация "Програма Достъп до Информация"

Законът за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ беше приет на 22 юни 2000 година от 38 Народно събрание и обнародван на 7 юли 2000 г. в бр. 55 на ДВ след почти двегодишна подготовка и обсъждане. На дневен ред е неговото прилагане. То от своя страна зависи от всички участници в процеса - граждани, органите и техните администрации, съда.

Целта на ЗДОИ е да създаде общи правила за прозрачност на управлението и възможност за информирано участие на гражданите в него чрез достъп до информация, съхранявана от държавните органи, органите на местно самоуправление и други публични институции. Част от тази информация, засяга всекидневния живот на гражданите - здравето, околната среда, обществения ред в населеното място, в което живеят. Нейното навременно узнаване - чрез медиите или чрез индивидуалния достъп - е необходимо за гражданите, за да правят те всекидневния си избор. В
този смисъл информацията е полезност, условие за човешко действие. Когато държавните органи и органите за местно самоуправление поставят пречки пред достъпа до събраната и съхранявана от тях информация, те затормозяват и оскъпяват човешките действия. Когато информацията се задържа за служебна употреба, администрацията буди оправдано подозрение, че крайната цел е манипулиране действията на хората. Когато органите на управление и самоуправление улесняват достъпа до събраната от тях информация /включително информация за техните намерения/, те намаляват разходите за дейността си и увеличават възможностите за избор, свободата и отговорността на гражданите. Законите за достъп до информация имат за цел да осигурят активното осведомяване на обществеността и свободния достъп до информация.

Тези общи принципи ще останат само пожелания, ако не станат норми на взаимоотношенията между гражданите и институциите. Добри практики на тези взаимоотношения бяха създадени още преди закона да стане факт. Звената по връзки с обществеността и информационните центрове в някои общини, макар и с различни функции имаха една и съща цел - да се подобри обслужването на граждани и фирми от страна на администрацията.

След приемането на закона, именно отделите по връзки с обществеността или съществуващите информационни центрове в някои от институциите са упълномощени да предоставят информация.

Задълженията по Закона за достъп до обществена информация са едно предизвикателство за администрацията, поради необходима промяна в нагласи и практики:

Първо, всеки има право на информация, която се създава и съхранява от органите - гражданите и Юридическите лица, конто търсят информация от органите задължени по ЗДОИ, не трябва да обосновават защо я търсят, както с при повечето административни услуги.
Второ, законът дава право да се иска информация, която е на някакъв материален носител, а не мнението на говорителя на органа и не неговото становище.
Трето, за да се улеснят гражданите при търсене на информация трябва да се подредят съществуващите материали така, че и за гражданите и за упълномощения служител да е удобно в случаи на търсене на информация. Създаването на тези регистри ще повиши и ефективността на работата на органите.
Четвърто, позоваването на служебна тайна при отказите от информация трябва да се основава на предвидена в закон защита на информацията, която се отказва. В много случаи защитената информация е само част от тази съдържаща се в поискания документ. В тези случаи трябва да се предостави частичен достъп.
Пето, гражданите имат право да обжалват в съда отказа на информация.

И не на последно място задълженията на органите по член 15 от ЗДОИ да публикуват и оповестяват определени категории информация, не означава, че когато тази информация бъде потърсена от някой, на него просто не трябва да му се отговаря, поради това, че я има в интернст. ( В началото на януари Програма Достъп до Информация изпрати писма до всички министерства с въпроси свързани с изпълнението на активните им задължения по ЗДОИ за целите на специално проучване. Само три министерства изпратиха отговор в предвидения в закона срок.)

Прилагането на този закон изисква от служителите, които отговарят по ЗДОИ да изпълняват задълженията си на основата на "културата на откритостта". Това е наистина предизвикателство, което може да бъде използвано като възможност за прозрачно и демократично управление.