в. Пари – 30.09.1999 г.
Медиите не трябва да са субект при достъпа до информацията

Анна Габровска

Гергана ЖУЛЕВА, председател на фондация Програма Достъп до Информация, пред в-к Пари

-Г-жо Жулева, като представител на неправителствена организация, която от години се занимава с достъпа до информация, как ще коментирате важността на приетия на първо четене законопроект за достъп до обществена информация?

В декларацията на правителството в изпълнение на програма България 2001 от началото на 1998 г. беше приета стратегията за изграждане на административната система на Република България. Законът за достъп до информация беше част от законите, свързани с административната реформа.

Законът беше внесен от правителството в Народното събрание през юни 1999 г. Внасянето беше предшествано от обществена дискусия. Проектът ни беше изпратен за становище в рамките на тази дискусия. Този проект е важна крачка в законодателното уреждане на правото на информация, включващо и задълженията на държавните органи да я предоставят. Съществуването и развитието на всяка демокрация зависи от правото на гражданите не само да избират информирано, но и да държат отговорни управляващите ги.Гаранция за това е спазването на свободата на мнение, свободата на изразяване и свободата на достъп до информация.

-Нужни ли са промени в проектозакона ?

Според нас като неправителствена организация, пряко свързана с проблема, са необходими няколко промени. Предлагаме създаването на ясен текст за обществената информация. Основният принцип, който би трябвало да е заложен в закона, е: Достъп на е всяка информация с изключение на тази, която попада в изрично изброените в закона ограничения и му позволява различни тълкувания. Предлагаме създаването на ясен текст за понятието обществена информация. Понятието обществена информация според чл. 2 на проектозакона гласи: Обществената информация по смисъла на този закон е всяка обществено значима информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Предложението за промяна е мотивирано от неяснотата и неопределеността на понятията, включени в основното понятие, а именно: Обществено значима информация, обществен живот, собствено мнение. Идеята е текстът да се замени с: Обществена информация по смисъла на този закон са всички записи, които се съхраняват от органите на държавната власт или на местното самоуправление и тяхната администрация, както и от юридическите лица на бюджетна издръжка по силата на тяхната компетентност и не попадат в ограниченията за достъп, предвидени в този закон. Като под запис се разбира: Запис по смисъла на този закон е всеки хартиен, магнитен, филмов или електронен носител, на който е запазен текст, графика, план, карта, снимка, скица, рисунка, изображение и други подобни. Чрез това определение според нас могат да се решат някои неясноти, които са заложени в закона.

-Имате предложения и по отношение на ограниченията за достъп до информация в проектозакона?

Това е и другото ни основно предложение - в този закон да се изброят ясно защитените интереси наред с правото на достъп до информация. Като процедурата и начинът на защита ще бъдат описани в закона за защитената информация и защита на личните данни, които са в процес на подготовка според законодателя. Правото на информация е основно човешко право, но то не е абсолютно и търпи определени ограничения. Такава беше и препоръката на международните експерти, които участваха в обсъждането на проекта - защитените интереси да бъдат ясно очертани в този закон. Предлагаме също да отпадне този по-широк кръг задължени субекти в проектозакона, сред които са и медиите. Те са посочени в чл. 3 /чл. 3 ал. 4 - Този закон се прилага съответно и за достъп до обществена информация, осигуряваща прозрачност на средствата за масова информация /и свързания с него чл. 18, където се изброяват категориите информация, който те ще бъдат задължени да предоставят.

- В процеса на обсъждане на закона се заговори за това, че медиите ще трябва да разкриват източниците си на информация.

Погрешно е твърдението, че в проекта има разпоредби, които задължават медиите да разкриват източника си на информация. Недоразумението възниква от това, че в закона има клаузи за разкриване на източниците на финансиране на медиите. Основната цел на такъв тип законодателство е да регулира отношенията между държавните органи, тяхната администрация и гражданите и по този начин да се осигури прозрачност на дейността на не е в този закон. Ако държавата иска да осигури прозрачност по отношение на финансирането на медиите, тя и сега има възможност да го прави.

- Уточнени ли са другите понятия в закона като държавна и служебна тайна?

Ние имахме предложение да се променят и тези понятия. Те са свързани с други понятия – официална и служебна информация. Такова деление е ненужно. От наша гледна точка трябва да се посочат интересите, а след това да се посочва съответният начин, по който се запазват тези интереси. Интересите, които доминират над обществения интерес за достъп до информация.