в. Новинар, 17.01.2006 г.
Назад към тайните на магистрала "Тракия"
Асен Гагаузов укрива финансовите и екологичните анализи, свързани със скандалната концесия

Тричленен състав на Върховния административен съд даде вчера ход на делото за магистрала "Тракия", заведено от в. "Новинар" срещу Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Искът на "Новинар" е заради отказа на предишния министър на регионалното развитие Валентин Церовски от 26 май 2005 година да предостави договора за концесия на магистралата, както и данните от правния, финансово-икономическия, социалния и екологичния анализ, придружаващи предложението на правителството за концесия. В отказа си Церовски твърди, че и документите са служебна тайна, и публикуването им ще се отрази неблагоприятно на интересите на държавата и ще увреди интереса на трети лица. За да има право да ги засекрети обаче, той бе задължен да публикува официален списък на категориите информация, представляващи служебна тайна, какъвто по време на отказа не съществуваше. Пълна правна помощ на "Новинар" по това дело оказва "Програма Достъп до информация" и нейният адвокат Александър Кашъмов.

Представителите на министерството, подчинени на новия министър Асен Гагаузов, обявиха вчера пред съда, че делото трябва да бъде прекратено с аргумента, че е отпаднал правният интерес, тъй като договорът вече е разсекретен. "Новинар" обаче продължава да настоява да получи допълнителните оценки, от които ще стане ясно дали чрез скандалния договор не е накърнен интересът на държавата. МРРБ намира това искане за неоснователно. Юристите на ведомството предоставиха вчера на съда списък на категориите информация, представляващи служебна тайна, под който обаче липсва датата, на която е подписан. Така от документа не става ясно дали когато е отказал да предостави договора и оценките, Церовски изобщо е имал това право, или просто неоснователно е укрил обществено значима информация от гражданите. Съдът поиска от министерството да уточни на коя дата е приет списъкът и да каже дали оценките, съдържащи се в четирите анализа, са част от договора. Следващото заседание по делото е на 27 февруари.

----------------------------

Магистрала "Тракия" и приватизацията на "Булгартабак" са двете събития, които са може би най-определящи за правителството на Симеон Сакскобургготски. Скандалното концесиониране на пътя Калотина-Бургас доби такава обществена популярност, че стана нарицателно за сделка, правена на тъмно. Шегобийци дори включиха името на магистралата в предизборната кампания. Когато през лятото на миналата година страната беше залята от плакати на НДСВ, на които върху жълт фон пишеше "Да продължим напред", неизвестни дописаха "по магистрала "Тракия".
Отдаването на пътя беше тясно свързано и с името на един от най-непопулярните министри от царския кабинет - Валентин Церовски. След като името му стана скандално известно около апартамента в идеалния център на столицата, който министърът си взе срещу нереално ниска сума, Церовски добави към негативния си имидж и "Тракия". В дните на най-голяма медийна активност около скандалната сделка по вестниците често можеше да бъде видян колаж на строителния министър, седнал върху прочулата се магистрала.
Основните причини за разрастването на скандала около концесията бяха липсата на търг или конкурс за избор на изпълнител на проекта, високата цена на строителството и отказът на правителството да оповести параметрите на договора. Всичко това доведе до появата на упорити слухове, че зад строителството на "Тракия" стоят фирми, близки на премиера и лидер на НДСВ Симеон Сакскобургготски.

Историята

Скандалът около "Тракия" избухна в края на 2004 година. Тогава се разбра, че на свое заседание Министерският съвет е решил да даде стопанисването на пътя на българо-португалския консорциум "Автомагистрала Тракия" АД. 51% от дружеството притежават португалските фирми "Мониз де Майра", "Сера и Фортунато емпрейтерош", "Лена енгехариа и конструкош" и "Сомаг консешос и сервисуш". Останалите 49 на сто са собственост на държавните фирми "Автомагистрали" и "Техноекспортстрой".

Половин година преди това, през лятото на 2004 година, държавата създаде две смесени дружества "Тракия" и "Хемус". Основаването им беше обвито в пълна тайна. Едва по-късно се разбра, че фирмите са основани специално заради концисионирането на аутобаните.

При определянето на "Автомагистрала Тракия" АД за концесионер на пътя стана ясно, че фирмата ще трябва да изгради 116 км път, който да свърже Стара Загора с Карнобат, 50-километровата отсечка на магистралата от София до Калотина и северната дъга на столичния Околовръстен път. Освен това българо-португалската фирма трябва да ремонтира 162 км аутобан и да въведе система за събиране на пътни такси. Срещу поетите ангажименти "Автомагистрала Тракия" получи правото в продължение на 35 година да събира пари за преминаването по пътя. Като допълнителен бонус държавата пое ангажимент да плаща на дружеството неустойки, ако по магистралата не се движат достатъчно коли. По-късно се разбра, че става въпрос за 170 млн. евро, които трябва да бъдат дадени на концесионера до 2014 година.

Контролът

Медийното обявяване на одобрената от правителството концесия стана причина за недоволство от страна на опозицията. След бурни дебати на 27 февруари 2005 година парламентът прие да състави временна комисия, която да проучи концесията на магистралата. За председател на комисията бе избран Йордан Мирчев от НДСВ, който по онова време оглавяваше и парламентарната комисия по транспорт. Специално създаденият заради концесията орган трябваше да се произнесе в срок от два месеца. Месец след започването на парламентарното разследване обаче правителството подписа договора с "Автомагистрала Тракия" АД. Опозицията в лицето на СДС и ОДС заяви, че ще поиска прокуратурата да започне проверка на сделката. Договорът беше сключен въпреки протестите на Европа и изричното условие пътят да бъде платен само ако концесионерът изгради алтернативно трасе на "Тракия".
Дни преди сключването на договора в края на март 2004 година опозицията предупреди, че заложената цена за изграждането на магистралата е четири пъти по-висока от европейските. Депутатът от ДСБ Иван Иванов обяви, че от заложените в договора параметри излиза, че цената на един километър път ще е 4,3 млн. евро. Според доклад на "Прозрачност без граници" от договора с българо-португалската фирма държавата ще загуби 60 млн. евро.

Загубите

В средата на март се разбра, че България е отказала 160 млн. евро безвъзмездна помощ от ЕС, които са били предвидени за изграждането на участъка София-Калотина. Според договора за присъединяване на страната ни към съюза парите е трябвало да бъдат отпуснати от кохезионните фондове.
Дни след това Европейската инвестиционна банка поиска България да върне парите, които са й били отпуснати по европейската програма "Транзитни пътища". Средствата са били дадени за рехабилитация и строителство на "Тракия". Магистралата е част от европейския коридор номер 8 и затова банката беше отпуснала над 160 млн. евро за изграждането й.

Политическите обещания

Споровете около концесионирането на магистрала "Тракия" бяха основна тема и в предизборните дебати преди парламентарния вот през лятото на миналата година. БСП обеща да преразгледа сделката веднага щом дойде на власт. Впоследствие обаче левицата се видя принудена да потърси коалиция с НДСВ, за да сформира правителство, и скандалът бе потулен. Твърди се, че запазването на договора за "Тракия" и неповдигането на темата за реституираните имоти на Симеон Сакскобургготски и семейството му са били част от договорките за съставянето на кабинета.

Дни след като пое поста на министър на регионалното развитие един от най-яростните критици на "Тракия" - Асен Гагаузов, внесе доклад в Министерския съвет, в който заяви, че договорът с концесионера не противоречи на изискванията на МВФ и Световната банка, както и на практиките в Евросъюза.

Малко по-късно Комисията за защита на конкуренцията, която трябваше да реши има ли концентрация на капитали при създаването на дружеството концесионер, засекрети казуса с "Тракия". Дни след това КЗК постанови, че няма проблем с концентрацията на капитала, и така даде зелена светлина на сделката.