в. Новинар, 15.01.2005 г.
Александър Кашъмов: Администрацията унищожава произволно документи
Управляващите искат да заличат следите дали са работили в интерес на обществото, смята юристът на "Програма Достъп до Информация

Александър Кашъмов е адвокат. Специализирал е права на човека във Великобритания и международно застъпничество в САЩ. Работи за неправителствената организация "Програма достъп до информация".

- Адвокат Кашъмов, "Програма достъп до информация" е една от организациите, които стоят в основата на Закона за класифицираната информация, но остро разкритикувахте последните поправки в него. Защо?

- Обсъждахме проекта на най-ранен етап още с Националната служба "Сигурност", когато той се изготвяше от службата. Представител на "Програма достъп до информация" бе и в централата на НАТО в началото на 2002 г. Офисът по сигурността изслуша и прие нашите бележки. Министерският съвет не е сметнал за необходимо да съобрази закона с конституционното право на гражданите за достъп до информация. Той е поел по съвсем различна линия от тази, която налага обществената необходимост вече две години, откакто е в сила законът.
Обществото е на мнение, че се засекретява много повече информация, отколкото е необходимо. Това е бич както за правото на хората да имат достъп до информация, така и за тези, които трябва да я защитават. Колкото повече информация се засекретява, толкова по-слабо тя се защитава. За да се справи изпълнителната власт с този проблем, тя трябваше първо да намали броя на лицата, които могат да засекретяват документи, и да намали драстично списъка на категориите, представляващи държавна тайна. Необходимо бе и да се премахне безумната разпоредба в закона, според която, ако една страница е засекретена в документ от 1000 страници, то целият документ става секретен. Ограничението "служебна тайна", което съществува при нас, не съществува в никоя страна освен в Румъния. То също трябваше да се премахне, но ние вмъкнахме служебната тайна в класифицираната информация.

- Защо според вас управляващите искат да се унищожават секретни документи и най-вече тези, които са в архива на бившата Държавна сигурност?

- Това е една голяма загадка. Промените в Закона за класифицираната информация не съответстват на нито един от приоритетите. Нещо повече, освен че нямаше обществено обсъждане на тези промени, специално изменението, свързано с либерализирането на унищожаването на документи е внесено от Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ). Това е изненадващо, защото е логически неиздържано. Председателят на комисията Цвета Маркова заяви публично, че досега ДКСИ не е приела нито едно решение за унищожаване на документи. Точно сега възниква въпросът защо, след като такава необходимост не е възникнала досега в продължение на две години, изведнаж се намери най-важната причина за промените в закона, а именно унищожаването на важни документи.

- Подозирате ли, че тази промяна е пряко свързана с предстоящите избори?

- Аз подозирам една тенденция, която можем да проследим, след като това правителство дойде на власт. Първият проект за закон за защита на класифицираната информация бе изготвен от предходното правителство на ОДС. Проектът на новите управляващи бе копие на предходниците им. Правителството на Сакскобургготски го внесе в ранната есен на 2001 г. и в него за първи път фигурираше алинеята унищожаване на документи. Това предизвика огромен дебат и бе прието да не се унищожават документите, които подлежат на унищожаване в рамките на една година, за да може обществото да ги чете. Именно на този текст се посяга сега. Има и още едно посегателство. То е върху контрола на ДКСИ върху унищожаването. Дава се произвол на органите на администрацията да унищожават документите, които биха уличили самите тях.

- Значи те самите искат да се оневинят и това непременно да стане преди изборите?

- За съжаление единствената връзка са наближаващите избори, защото очевидно един по-широк достъп до секретна информация би разкрил как всъщност са работили и дали сегашните управляващи са работили за обществения интерес.
Другата причина е свързана с отмяната на достъпа до документите на бившата ДС, която бе извършена от тези управляващи. Това беше един уникален акт, който няма аналогия в нито една държава от региона. Навсякъде документите на бившите служби се третират от отделно законодателство и те не са секретни. През 2002 г. управляващите приравниха масива на ДС на класифицирана информация и го засекретиха. В момента тези опасения, които се чуват в публичното пространство, че могат да бъдат унищожавани и такива документи, не са лишени от основания, ако бъдат приети поправките в закона.

- А дали депутатите ще пренебрегнат обществения интерес и ще ги приемат?

- Ние ще се запознаем внимателно със самия текст, който до ден-днешен не е предоставен в публичното пространство. Ще атакуваме текста за унищожаването на документи. ДКСИ е предложила на Министерския съвет да падне изискването служебната тайна да се определя със закон. Тоест всеки ръководител сам да си определя кое е секретно и кое - не. Надявам се на разума на депутатите, които ще отхвърлят вредните за обществото текстове.

- Така ще се превърнем в най-секретната държава, нали?

- Точно така. Очакваме да видим дали този текст е приет, защото той би създал още по-големи проблеми. Въпросите, свързани с унищожаването на документи, с отнемането на властта на ДКСИ да контролира унищожаването на документи и със служебната тайна ни интересуват твърде много. "Програма достъп до информация" ще участваме в обществения дебат. Сигурен съм, че към него ще проявят интерес и всички медии, политици и неправителствени организации. Това, което е важното, е, че този дебат трябваше да бъде в друга посока - как да направим закона да работи по-добре, как държавната тайна да бъде изключение от правилото на публичността и как служебната тайна да изчезне. Вместо това ние трябва да дебатираме въпроса да не се унищожават ценни за обществото ни документи.

- В бившите соцстрани тече последна процедура по разсекретяване на документи на бившите тайни служби. Как се извършва тя?

- Досиетата вече се разсекретиха почти навсякъде. Сега те се превръщат в общодостъпни документи. След Чехия и в Словакия са предприели подобни стъпки. Там се готвят в следващите 6 месеца да публикуват в Интернет 60 хиляди документа от тези на бившите им служби. Само този пример е твърде показателен къде са държавите, с които бяхме заедно години наред, и къде е България, коята се стреми към членство в Европейския съюз и трябва именно сега да покаже най-доброто от себе си.

Интервю на Фани Чоджумова