в. Новинар – 27.09.1999 г.
Премиерът няма да отговаря на "защо" но ще дава документи

Таня Джонева

Интервю на Таня ДЖОЕВА с Фани Давидова, юрист в Програма "Достъп до информация":

- Г-це Давидова, фондация Програма "Достъп до информация" от няколко години работи върху принципите на бъдещия закон за достъп до информация. Проектът на екипа на министър Марио Тагарински мина на първо четене в НС след бурен дебат. Какви промени предлага вашата фондация на парламентарните комисии преди второто четене на законопроекта?

Основната ни забележка е свързана с определението за информация. И от дебатите в парламента се разбра, че под информация депутатите си представят различни неща. Терминът наистина е неудачен и може да означава всичко. Затова предлагаме той да бъде заменен със запис, тоест информацията, която е обективирана на хартиен, магнитен, филмов или електронен носител, на който е запазен текст, графика, снимка, план, карта, скица, рисунка, изображение и други подобни.

- А какво е определението на законотворците за информация?

Общественозначима информация, свързана с обществения живот в Република България, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължените по закона субекти.

- Може ли разтегливото определение да породи недоразумения и има ли право отказът от информация да се обжалва пред съда?

Отказът може да се обжалва, но определението ще затрудни съдилищата, които трябва да определят коя информация е общественозначима, коя е свързана с обществения живот и как гражданите могат да си съставят собствено мнение. Много често исканата информация засяга самите граждани. Ако аз поискам копие от протокол на мой изпит, той може да ми бъде предоставен, но може и да не ми бъде предоставен. Тъй като информацията в него не е общественозначима, а е значима само за мене и ще ми даде възможност да си съставя мнение не за работата на органите, а за моята работа. Този протокол не е свързан също с обществения живот Така тройният филтър, заложен в определението, оставя преценката изцяло в ръцете на администратора.

- Според вашите впечатления какво си представят депутатите под информация?

И интерпретации, и мнения Народен представител например попита дали общината ще бъде длъжна да му отговори защо пренасочва част от бюджета. Значи на въпроса защо общината няма да му отговаря. Но ще бъде длъжна да му даде документи. Затова, ако се приеме нашето предложение за замяна на "информация" със "запис", ще бъде ясно, че администрацията няма да дава устни изявления, препоръки. мнения. Ако звъннете на премиера Костов, за да го питате нещо, той има право да не ви отговори. Но ако го помолите за документ, ще има задължението да ви го изпрати. Освен това информацията в речите му също е обществено значима. Но когато тя не е написана предварително, не е запазена на никакъв носител.

- Стенограмите от заседанията на МС обаче са документи, които сега не се предоставят. А след приемането на закона?

Не би трябвало да има пречки да се предоставят записи от заседанията на общинските съвети и на кабинета. Освен когато обсъжданите на тях теми не попадат в изброените в закона ограничения.

- Според член 13 от проекта обаче достъпът до служебна информация може да бъде ограничен, когато тя е 1-вързана с оперативната подготовка на актовете и няма самостоягелно значение. Стенограмите от заседанията следователно остават недостъпни

Да. Затова настояваме този член от проекта да отпадне.

- По-голям дебат предизвика изискването медиите да бъдат задължени да дават информация за себе си. Каква информация според вас дължат на обществото те?

Целта на закона е да направи прозрачна администрацията. И тъй като медиите по никакъв начин не участват в управлението, не взимат управленски решения, не се издържат от данъците на гражданите, тяхното място изобщо не е в този закон. Тъй като гражданите първо избират кой да ги управлява, а после с данъците си издържат държавния апарат, информацията, която се съхранява в държавата, не е на държавата и на апарата. Гражданите имат право на собственост върху цялата налична информация, с изключение на засекретената. Няма логика медиите да бъдат в поставени в този закон.

- Но те са поставени. Много шум се вдигна, че за тях търговската тайна пада.

Това не е вярно. Според закона те дължат данни, които така и така се намират в търговския регистър, който е публичен.

- А да издават политическите си пристрастия?

И такъв текст няма.

- В препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа за прозрачност на медиите обаче има такъв текст.

Препоръките на СЕ не са задължителни.

- Ако за опазване на държавната тайна у нас има традиции и закони,то за личната липсват. Как ще бъде защитен личният живот?

Наред със закон за защитената информация се подготвя и закон за защита на личните данни. Те са необходими, но е необходимо още в закона за достъп до информация да се запише, че личните данни са неприкосновени.

- Здравните каси ще бъдат ли задължени да дават информация на гражданите?

Според проекта освен органите на държавната власт и местното самоуправление и медиите, задължени субекти са и публичноправни субекти, както и физически и юридически лица, финансирани с бюджетни и извънбюджетни средства. Какво се има предвид под публичноправни субекти и физически лица, финансирани с извънбюджетни средства, не зная. Трябва да питате вносителите. Ние предлагаме задължени да бъдат органите на държавната власт и местното самоуправление и техните администрации и юридическите лица на бюджетна издръжка. Просто и ясно.