в. "Новинар" 23.06.2000 г.
Закон засекрети всички документи
Не можеш да научиш каква служба заема един човек, защото било личен факт

Александър Кашъмов, програма "Достъп до информация"

Законът за достъп до обществена информацияна прави недостъпни множество обществени факти. Въпреки че в него бе регламентирано правото на всяко физическо или юридическо лице на информация, съхранявана на материален носител от държавните органи и органите на местно самоуправление.

Законодателят постави като ограничение държавната, служебната тайна и информацията, свързана с трето лице. Като се има предвид, че почти няма документ, който да не касае трето лице, излиза, че информацията е засекретена.

Какво обаче разбират депутатите под "лична информация"? Всичко, което разкрива физическата, психологическата, умствената и т.н.идентичност на хората. При юридическите лица езабранено да се рови в персоналната, културна та, икономическата и обществената идентичност.

Ако правилно разбираме мисълта на вносителя, информацията за името на едно дружество, неговото седалище и адрес в никакъв случай не трябва дасе дава, когато я искаме от държавен орган.

Ще трябва да се попроменят и някои други закони вероятно - да речем, Търговският и ГПК, според които търговският регистър в окръжните съдилища е публичен. Последният и без това не се радва на прекален достъп - в много съдилища, осо-бено из страната, трябвада се пишат молби, да сечака благоволение дори заустна справка по регистъра.

Трогателна е и "културната и обществена идентичност" на юридическите лица! Дали тя не включва например етническа и религиозна принадлежност на юридическото лице? Май е пропуснат само интимният му живот като белег за идентификация.

В закона пише, че лична е информацията, отнасяща се до "група от физически лица". Правото на тази група на защита от незаконно любопитство изобщо не подлежи на коментар, при положение че ще се налага да търсим тази група, да я разберем как изобщо и дали наистина съществува, за да й защитим и данните.

А като си говорим за юридическите лица - дали ще можем да научим по реда на новия закон какви имоти е придобила една политическа партия? Или разкриването на такава информация ще наскърби нейната "икономическа идентичност"?

Е, ако става дума за медиите - там няма да се ппритесняваме. Законодателят вече се произнесе по въпроса, че в неговите очи общественият интерес към тяхната дейност е много по-голям от този към партиите. Затова и те ще са единствените юридически лица, за които ще можем да научим повечко. В крайна сметка въпросът, кой говори по обществените проблеми, е далеч по-важен от това, кой иска да ни управлява, че и да бъде избран тъкмо от нас.

Този странен обрат в закона, дали произведен от недоглеждане или не, е и анонс за бъдещото ни законодателство в областта на личните данни. Вярно, че международните документи на СЕ и ЕС предвиждат защита на даннитесамо на физическите лица ама ние пък можем да се поразпрострем по-нашироко.

В законодателството си другите държави изрично прогласяват, че данните на публичните фигури (длъжностните лица), засягащи дейността им в това им качество, не се ползват от защитата на закона. При нас това с лека ръка е пропуснато за разлика от прецизността, с конто простираме покривалото на защитата върху кого ли не и за какио ли не.

Наистина, как в бъдеще ще можем изобщо да чуем кой е извършил престъпение или нещо незаконно, пък бил той на висока длъжност или някой известен търговец. Дори влезлите в сила осъдителни присъди н крайна сметка засягат "обществената идентичност".