В-к Монитор – 10.03.2000
Пишат наново закона за информацията

ДИАНА КЪНЧЕВА, РАДА ДОМУСЧИЕВА

Проектът на Марио Тагарински е първият, който влиза в новия съвет по евроинтеграцията. Медиите имат шанс да бъдат извадени от текста

Законът за достъп до обществената информация е първият, който влиза в новосформирания спецсъвет по евроинтеграция. Това решиха за 15 минути вчера депутатите, членове на правната комисия.
"Това е много добре за закона, защото в евросъвета сините нямат мнозинство и решенията се вземат с консенсус", коментира веднага за "Монитор" евролевият депутат Драгомир Драганов. В съвета влизат по трима представители от всяка парламентарна група, негов председател е шефът на парламента Йордан Соколов, а заместник - бившият правосъден министър Васил Гоцев, който на практика ще ръководи оперативната работа.

Сега на практика работата по закона ще започне отначало.

След като Съветът се произнесе по него, той отново ще бъде върнат в правната комисия, която формално ще го внесе за второ четене, поясни Драганов. Целият предиобед вчера Гоцев отказваше да коментира предстоящите промени на второ четене на законопроекта с мотива, че той щял да дойде при него, без обаче да поясни каква е идеята на мнозинството. Чак в 15 часа се разбра, че волята на сините била това да е първият закон, пуснат за евросъвета.
Тогава Гоцев призна, че като министър на правосъдието по собствена инициатива разговарял с председателя на Европейската комисия Жак Сантер за законопроекта и го изпратил за експертиза в Съвета на Европа. От там дошла частна експертиза от един шведски професор. "Общо взето мнението му беше, че в Европейската комисия няма директива в тази насока и не може да се каже дали законът отговаря на европейското право", припомни си вчера Гоцев.
Много добре сте го измислили, така ще видим как функционира този Съвет, подкрепи предложението и депутатът Гиньо Ганев. Целият присъстващ състав на комисията гласува "за".

Драмата около законопроекта

се точи, още откакто е замислен. Той си спечели името "закона на Тагарински", въпреки че бившият министър на държавната администрация надълго и нашироко да обясняваше, че законите не бива да се персонифицират, защото се правят от работна група.
Най-скандалното в него е чл.18, който включва и медиите към източниците на обществена информация и по този начин ги задължава да си издават източниците на финансиране и обществено-политическата ориентация.
Законопроектът бе приет на 23 септември на първо четене с гласовете само на мнозинството. Законопроектът стигна дори до наблюдателите от Съвета на Европа Аткинсън и Гелерод. При последната си визита у нас те се интересуваха дали проектът не задължава медиите да си издават източниците на информация.
Според председателя на парламентарната комисия в ПАСЕ Лъчезар Тошев

Аткинсън и Гелерод са били заблудени

и погрешно им е било казано, че с този закон журналистите се принуждават да издават информаторите си.
"Законът изисква от вестниците като всички лица, които са регистрирани, да дават информация за своите финансови приходи. Това е съвсем различно и не засяга свободата на информация", разказа вчера пред репортер на "Монитор" Тошев. Според него вестниците трябва да доказват доходите си. "Не трябва да се прави изключение. Ако е публично лице всеки трябва да може да бъде контролиран какво прави финансово", допълни депутатът.

На 2 февруари работна група от експерти от програма "Достъп до информация" чрез депутата от СДС Илия Петров внесе свой вариант на предложения, който изключваше медиите от закона и прецизираше понятието обществена информация както и други текстове.
Най-неочаквано Петров изтеглил предложенията си преди седмица и така текстът пропаднал. С него обаче веднага се ангажирал депутатът от Евролевицата Драгомир Драганов, който вчера имаше намерение да ги внесе на заседанието на комисията.
"Мисля, че Илия Петров си оттегли предложението, защото го заставиха. Така преработен, законопроектът не обслужваше управляващите, а обслужваше обществото в достъпа му до информация", коментира вчера Драганов.
Председателстващият Александър Джеров, който замества боледуващия Лучников, обаче изненада евролевия депутат с предложението да прехвърли закона в съвета по евроинтеграция.

Фани Давидова, Александър Кашъмов и Гергана Жулева от програма “Достъп до информация” дойдоха лично, за да преследят гласуването в правната комисия
СНИМКИ:АЛЕКСЕЙ ДИМИТРОВ

"Приемам да законопроектът да дойде при нас, но комисията ще трябва да го пресее, да видим членовете, които събуждат дискусия, и след като приемем с консенсус текстовете, тогава да направим доклад и ще го изпратим пак за експертиза. Мисля, че до един месец ще я получим", прогнозира депутатът Васил Гоцев.

"Този законопроект е важен, не само защото внася ред в отношенията между администрация и граждани, а защото приемането му и неговото прилагане е едно от условията за борба срещу корупцията. Тези местни администрации, които правят опити да скрият информация от гражданите, ще бъдат подложени на прозрачност", коментира вчера Гергана Жулева, председателката на програма "Достъп до информация", която лично дойде да проследи работата на правната комисия. Организацията има най-много заслуги за шума около проектозакона и на два пъти го подложи на публично обсъждане с участието и на чужди експерти. Въпреки това обаче мнозинството си внесе текста на Тагарински. Не познаваме експертизата на шведския професор, със съжаление коментираха вчера от "Достъп до информация".