Капитал – 29.12-04.2000 г.
Достъпът до информацията се отлага

Законопроектът за достъп до обществената информация за пореден път забуксува из административните лабиринти на Народното събрание. Миналата седмица депутатите от правната комисия отново намериха повод да не разгледат по същество нормативния акт, който би трябвало да позволи на българите да искат информация от своите избраници и държавната администрация. След като не можаха да се разберат кое за какво точно се отнася, депутатите решиха да сформират работна група, която да систематизира предложенията по законопроекта.

Още в самото начало народните избраници не можаха да си изяснят точно за коя информация се отнася законът. Според проекта на Министерския съвет това е "всяка общественозначима информация, свързана с обществения живот в Република България". Въпросният текст дава идеална възможност на държавните чиновници съвсем субективно да преценяват какво а изнасят и какво да скрият.

Следващият филтър на информацията между държавната администрация и гражданите е така наречената служебна тайна, която също се определя субективно от чиновниците. Според закона в тази категория попадат всички мнения, препоръки, становища и консултации по изготвянето на всички актове на администрацията. На практика това означава, че процесът по взимане на решенията в държавния апарат ще си остане една "черна кутия" за широката общественост. За служебна тайна ще се считат всички мнения и позиции по настоящи или бъдещи преговори на администрацията както и всички сведения, свързани с тях.

За сметка на това обаче в нормативния акт е записано изрично, че той засяга не само информацията на държавните органи и структурите на бюджетна издръжка, но и всички печатни и електронни медии Включването на средствата за масово осведомяване в тази категория може да се определи като опит за налагане на контрол над свободното разпространяване на информация Според проектозакона медиите трябва да дават информация за хората, които участват в управлението, както и за целия щатен състав, който участва във формирането на редакционната политика На отчетност подлежат икономически свързани лица, които могат да осъществяват ефективен контрол върху управлението Медиите трябва да дават информация и за "направени изявления за обществените цели на средството за масова информация, както и за принципите или вътрешните механизми, които то прилага за гарантиране на достоверността и обективността на изнасяната информация" Собственикът на медиата трябва да се отчита за финансовите си резултати и за разпространението на неговата продукция, каквото и да означава това.

Всъщност ако законопроектът за достъп до обществената информация се приеме в този вид, последствията ще бъдат крайно негативни От една страна, ще се узакони чиновническият произвол при отказ за даване на информация, а от друга, ще може да се оказва натиск върху всички частни медии и фирмите, които инвестират в тях. (Капитал)