ЕКСПРЕС.БГ, 17 Юли 2008

Александър Кашъмов: Докладът на ОЛАФ е публичен
Милена Бояджиева

Няма нито едно законово основаниe да се твърди, че доклад, който разкрива нарушения и алармира за тях, не може да е публичен. Повечето управленски документи не са предназначени за медиите и за гражданите, но медиите и гражданите имат право да ги четат и обсъждат. Министър, който упражнява власт като г-жа Плугчиева, може да коментира необходимостта един документ да не бъде публичен, единствено от гледна точка на закона, казва за ЕКСПРЕС.БГ юристът от правния екип на Програма „Достъп до информация.” И още: Все още не е направен преходът от манипулативността на тоталитарното общество към обективността на документите.

Г-н Кашъмов, трябваше ли да стане публично достояние докладът на ОЛАФ, който разкри, че има политически чадър над лица, злоупотребили с европейски пари?

Трябва да е ясно, че Законът за достъп до обществена информация доразвива конституционното право на всеки на достъп до информация, която се създава и съхранява от публичните институции. Принципът е пълна откритост, а изключенията от него са случаите при които достъпът може да бъде ограничаван. Няма никакво съмнение, че и този доклад, и всеки доклад, направен по въпрос, свързан с дейността на публичните институции и обществените проблеми, е публичен по дефиниция. Когато един документ е от висок обществен интерес, то той трябва да бъде оповестен при всички положения, независимо, че би могло в определени случаи да засяга права и интереси на други лица. Това следва и от нашия закон, и от практиката на европейските страни.
Няма нито едно законово основания да се твърди, че доклад, който разкрива нарушения и алармира за тях, не може да е публичен.

Вчера и премиерът Сергей Станишев и вицепремиерът Меглена Плугчиева твърдяха, че е недопустимо документ, който не е предназначен за медиите, да „изтече” в тях. И вместо да обясняват има ли политически чадър, търсеха „кой е издал четата”. Защо те постъпват така?

Винаги е по-лесно да се приемат закони, отколкото да се разбере смисълът им и те да почнат да се прилагат. Това се отнася както Закона за достъп до обществена информация, така и много други закони, свързани с демокрацията. Смятам, че все още не е разбра добре духът на този закон. А той е: Никой не създава информация за медиите, журналистите нямат собствено, отделно право на информация. Всеки документ, все едно за кого е предназначен, е публичен по характер. Всеки има право да го поиска или получи по Закона за достъп до информация.
Повечето управленски документи не са предназначени за медиите и за гражданите, но медиите и гражданите имат право да ги четат и обсъждат. Гражданският контрол върху управлението е в основата на демокрацията.

Премиерът казва, че било „лоша практика да се раздава наляво и надясно този доклад”. Кое е лошото?

Не мога да тълкувам извън контекста думите му. Но получаването на достъп до информация не е лоша практика, а напротив - основно право в демократичното общество. Това, което се случва в държавата, най-вече нарушенията и въпросът дали и как се взема отношение към тях, е въпрос от обществен интерес. Това също не е лоша практика, а задължително основание за дебат.
Въпреки всичките години, през които в България има и Закон за достъп до обществена информация, и някакъв медиен плурализъм, и публичен дебат, все още няма култура на дискутиране на важните за обществото въпроси у публичните институции. Хората на високи държавни длъжности трябва да знаят, че културата на откритост съдържа в себе си и култура на отчетност, и култура на водене на диалог по проблемите на обществото.

Докладът е предназначен за Висшия съдебен съвет и ще се гледа на негово заседание следващата седмица. Има ли някаква вероятност „изтичането” му да попречи на разследването, питам Ви като юрист?

Не смятам, че има някакви проблеми от гледна точка на закона. Ако разглеждаме нещата абстрактно, наистина, когато тече някакво разследване, не е уместно да бъде предварително оповестено, за да не бъде осуетено. Но случаят не ми се вижда точно такъв. Той е свързан с нарушения при усвояването на средства на ЕС. Това изисква предприемането на мерки. Някак си не може да не бъде публичен фактът, че са открити нарушения и трябва да се предприемат мерки. Дори смятам, че общественото знание може да доведе до дебат, който да подгрее тези мерки. Нагледахме се на това, че години наред не се приемат нужните решения и ефективни мерки. Част от причината, институциите да не поемат отговорностите си, е непрозрачността, фактът, че обществото не знае за проблемите. От тази гледна точка смятам за положително, че знаем. Все пак ОЛАФ е институция на ЕС. За достъпа до него и неговата откритост се прилага и европейски документ, това е регламент 1049 от 2001 г.
Друг е въпросът, че ВСС, като компетентна инструкция, трябва да се събере и обсъди констатациите и да предприеме необходимите мерки. Аз мисля, че общественото знание само ще помогне на съвета, няма да навреди.

Заговорихте за правилата в ЕС. Вицепремиерът Плугчиева заяви, че „разгласяването на доклада е некоректно към правителството и към Европейската комисия”. Некоректни ли са българските медии към Еврокомисията?

Министър, който упражнява власт, може да коментира необходимостта, един документ да не бъде публичен, единствено от гледна точка на закона. Не може да се разсъждава като за предмет на изкуството, от гледна точка на вкуса. Това не е нито картина, нито музикално произведение, а управленски въпрос, който се отнася към основното гражданско право за достъп до информация. Аргументите се крият единствено в закона и в регламент 1049 от 2001 г. Тук трябва да кажем, че този регламент, който урежда предоставянето на информация от европейските институции, е по-добър от нашия закон и предвижда още по-голяма откритост. В това отношение не виждам основание за прилагане на ограничение. А ако някоя институция се позове на такова ограничение, нещата ще придобият друг вид и ние ще трябва да обсъдим и разгледаме конкретни аргументи. В момента аз не виждам подобни аргументи, напротив.
Ако излезем от рамката на случая, ЕС има интерес в България, като страна член на ЕС, нещата да се случват. А за това трябва да има широка обществена подкрепа. За да се получи, трябва да има обществено знание какви са проблемите и да се набелязват мерки за тяхното решение.

Каква оценка давате на българските медии, почти всикчи от които публикуваха доклада?

Работата на медиите е да дават информация на обществото и години наред те вършат това.

Как ще коментирате разкритието на агенция Ройтерс, че българското правителство е сключило договор с ПР компания за 1,8 млн. лева, за да му лъска имиджа, да прави платени интервюта с премиера и висши държавни чиновници и да публикува статии, че ЕС се отнася „несправедливо” към България?

Не зная до каква степен тази информация е подкрепена с факти и не мога да я коментирам. Но това, което може да се коментира е, че работата на нашето правителство и публични институции трябва да се подобри в процеса за предоставяне на достъп до обществена информация. Това сме отбелязали и в годишния си доклад. Правителството и всяка институция трябва да възприемат философията, че е много важно да се дава информация на обществото. За да я получи, обществото трябва да има достъп до истинските документи, а не до мненията и вижданията на политическите фигури. В този смисъл все още не е направен преходът от манипулативността на тоталитарното общество към обективността на документите. Нашето правителство и институции трябва да направят тази крачка, да се изостави говоренето от първо лице единствено число и да се отиде до предоставянето на автентичните документи. Това е истинският път за повишаване на доверието на гражданите в нашите институции.