Христо Христов, Павлина Желева

Никой в обществото не може да научи общия брой на държавните служители в отделните министерства, агенции, общини, чиято работа е свързана с достъп до класифицирана информация. Това се води държавна тайна.

Излиза, че дори и ако си кандидат за работа на подобен пост, не можеш да научиш за кои длъжности в държавната администрация се изисква задължителна проверка за получаване на достъп до секретни данни. Това също се води държавна тайна. Абсурдността на ситуацията в България се допълва от факта, че когато на властта й е необходимо, може да прибегне към Закона за защита на класифицирана информация (ЗЗКИ) и да го използва като претекст за отстраняване. Такъв беше случаят с уволнения председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Георги Александров. Може да се приложи и двоен стандарт - вместо уволнение да се даде дипломатически пост на лице, което няма допуск до класифицирана информация. Такъв беше случаят с бившия говорител на Министерството на външните работи (МВнР) Любомир Тодоров, който не замина за Канада, а беше пренасочен за посланик в Австралия.

Държавна тайна е общият броя на служителите във ведомствата, които имат достъп до класифицирана информация, секретен е и броят на тези, които са в процес на проучване, както и числото на служителите, които са преназначени след отказ за достъп или са уволнени с този мотив. Това е позицията на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ).

Директивата й беше спусната на държавната администрация след като в. "Дневник" поиска тези данни от институциите в изпълнителната власт по Закона за достъп до обществена информация. Целта беше да се разбере какъв е броят на държавните служители в различните ведомства, за които се изисква проверка за достъп до секретни или служебни данни, както и колко от държавните служители работят със секретна информация, без още да са получили достъп. А също така колко са случаите, когато служители са преназначавани на други длъжности, след като не са отговорили на изисквания за работа с класифицирана информация.

Повод за това даде скандалът с председателя на Комисията за регулиране на съобщенията Георги Александров, който през август беше повторно уволнен от правителството с мотива, че не може да изпълнява заеманата длъжност заради липса на разрешение за работа със секретни данни. В същото време "Дневник" научи, че в няколко държавни сектора има служители, които работят със секретна информация, но са в процес на проучване и не им е издаден все още необходимият нов допуск.

За да очертаем действителната картина по Закона за достъп до обществената информация изискахме от повечето министерства и агенции:

- данни за броя на служителите, получили достъп до работа с национална и чужда класифицираната информация
- броят на тези, които още не са получили допуск, на проучваните служители
- числото на служителите, които са освободени на основание невъзможност да изпълняват задълженията си поради липса на допуск за работа с класифицирана информация
- броят на тези, които са пренасочени на други длъжности заради липса на допуск.

Сезирана от някои ведомства за исканите справки, ДКСИ спусна указания на министерства и агенции да не предоставят исканата информация. В писмо до вестника председателят на ДКСИ Цвета Маркова посочи, че всички тези данни представляват държавна тайна, защото попадат в обхвата на т. 24 от списъка за държавните тайни към ЗЗКИ - текст, който ги определя като "обобщени данни, отнасящи се до функционирането на системата за опазване на класифицираната информация, съставляваща държавна тайна". В писмото се подчертава, че нерегламентираният достъп до тази информация създава опасност от увреждане на обществените интереси, свързани с националната сигурност и би довел до вреди в областта на националната сигурност, отбраната и външната политика и конституционно установения ред. Посочено е още, че исканата информация дава представа и за списъците за длъжностите и задачите, изискващи достъп до държавна и служебна тайна. Заключението е, че тези данни не могат да искат по Закона за достъп до обществена информация, а по ЗЗКИ.

От тези подробни данни съвсем лесно може да се установи в кои институции се работи със секретни данни. По думите на Маркова обаче те не са държавна тайна. "Не сме привърженици на излишното засекретяване, но в случая с искането на "Дневник" не бихме желали да се допусне сглобяване на цялата система от данни някъде другаде извън комисията", коментира тя. Маркова посочи, че ДКСИ не разполага с информация колко служители в страната работят със секретна информация, без още да имат допуск за това, нито колко са преназначени поради липса на такъв. По думите й в комисията пристигат данни само за издадени и отказани допуски. Тези служители, чиято длъжност изисква работа със секретни материали, но не са проучени или не са подали заявление за проучване, остават в сянка дори от погледа на ДКСИ.

Получава се параграф 22 призна Маркова.

Куриозното в случая е, че въпреки намесата на ДКСИ няколко държавни институции, сред които дори Министерският съвет, предоставиха на "Дневник" поисканата информация.

Министерският съвет коректно и без излишна секретност предостави исканите данни, от които е видно, че не представляват нищо повече от обикновена статистика и по никакъв начин не могат да застрашат националната сигурност.

Справка, предоставена от МС:

Служители на Министерски съвет, получили достъп до работа с национална класифицирана информация (КИ) - 22

Служители със сертификат за достъп до чуждестранна КИ - 6

Служители в процес на проучване - 6

Служители, които работят с КИ, но не са получили достъп - 0

Служители, които са освободени или пренасочени към друга длъжност поради липса на допуск - 0