в. Демокрация, 27.09.1999 г.
Колкото повече информация стига до хората - толкова по-добре

От журналистите не се изисква да издават източниците си на информация, казва МАРИО ТАГАРИНСКИ, министър на държавната администрация, пред Силвия СТЕФАНОВА

- Г-н Тагарински,най-напред ще успокоите ли журналистите, че в Закона за достъп до обществена информация, който беше приет на първо четене миналата седмица, никой не иска от тях да издават източниците си?

Естествено. Това никога не е било предмет на този закон. Още повече че в чл. 41 ал.1 от конституцията е записано, че всеки има правото свободно да разпространява и получава информация, доколкото тя не накърнява националната сигурност, държавния суверенитет, здравето и морала и интересите на трети лица. Виждате, че става дума за права, заложени в конституцията, които никой не би си позволил да накърнява.

- Все пак аз искам да Ви помоля конкретно и категорично да заявите има ли в този закон “вратички” и параграфи, които да създават възможности за подобен контрол върху медиите?

Абсолютно категорично мога да кажа, че такова нещо няма, не е имало и никога няма да има. Изобщо не сме дебатирали подобни идеи. И съм готов на публичен дебат пред една много широка аудитория по този въпрос, ако това е необходимо. Пак ще повторя, че законът е ориентиран към отделния гражданин, към индивида и охранява неговите интереси, които са абсолютни по отношение на правото му свободно да получава максимално количество информация.

-Известно е, че Законът за достъп до информацията е с вносител МС и в този смисъл е колективен продукт. Можете ли да изясните защо в него има раздел, който визира средствата за масова информация? Един от аргументите на журналистите, които искат отпадането на тези алинеи, е, че част от третираните въпроси са вече решени по силата на друго законодателство.

Законът, за който говорим, е първият от 3 закона, които като цяло ще уредят информационния процес. Освен него предстои приемането на закона за защита на личните данни и на закона за защитената информация, който ще уреди процедурите и ще дефинира кръга от информация, свързана с държавния суверенитет и националната сигурност - тоест със сферата на държавната и служебната тайна. Ограниченията на тази информация ще бъдат оптимално минимизирани в контекста на схващанията за модерно развитие на държавата и на процесите, които текат със стремежа ни за членство в ЕС и НАТО. Очаквам до края на годината законът да мине през МС и да постъпи в парламента... В работата си върху Закона за достъпа до информация ние естествено сме се ръководили и от тълкуването на КС, който с решение № 7 от 1996 г. въведе термина „обществено значима информация". Имайте предвид, че в процеса на преход от индустриално към информационно общество информационните процеси и глобализацията създават нови предизвикателства. С появата на Интернет и сателитните комуникации беше създадена среда, в която информацията добива нови стойности. Тя става основна разменна монета и главен субект и обект на дейността на хората. Намираме се в навечерието на следващото хилядолетие, което ще доведе до качествен скок в това отношение, и може би понятието медия в неговия сегашен вид ще изчезне, тъй като ще се развие един глобален информационен продукт. Самият Интернет е едно доказателство за това. Освен че става неразделна част от нашия бит, давайки ни един друг мироглед за света, той е част от изграждането на нови търговски и индустриални отношения, от създаването на виртуални общества и т. н. В контекста на всичко това преходът от тоталитарно към гражданско общество неизбежно ще бъде съпътстван от намаляване дела на държавата при формирането на обществените процеси. Така че информацията, която ще бъде нужна на човека, за да състави свободно своето мнение, все по-малко ще се формира от държавата и нейните структури. Съвсем наскоро парламентът прие на първо четене Закона за административното обслужване на гражданите и юридическите лица, в който е заложено модерното схващане, че като цяло управлението е услуга към обществото. Там се урежда материята по т. нар. законен интерес на гражданите, който касае всичко, което държавата е задължена да им дава като информация. Това е регламентирано и в нашата конституция - ето защо всички нормативни законови и подзаконови актове задължително се публикуват в „Държавен вестник". Но според тълкуването на Конституционния съд на гражданите би трябвало да се гарантира и правото, че ще могат да получават информация от всички субекти, които участват в обществения процес, и в този смисъл това се отнася и до медиите.

- Тук се дебатираше кой ще определя дали една информация е обществено значима или не и дали това понятие няма да се използва като повод за отказ?

Не е нужно никой да определя. Значимостта на информацията се определя от самия индивид. Всеки човек е различен и в това е неговата стойност, така че всеки ще си взима от този информационен океан това, което му е нужно. Това право е конституционно заложено, но то трябваше да се регламентира и по този начин, за да се охрани. Медиите са упоменати дотолкова, доколкото те също са субект в глобалния информационен процес и информацията, която те би трябвало да предоставят на гражданите, а не на държавата - подчертавам това, -е базирана на препоръките, приети от Съвета на министрите на страните – членки на СЕ, от 22.XI.1994 година.

-Като че ли хората не могат да повярват, че благодарение на този закон ще имат достъп до информация. Докато медиите се опасяват от прекален контрол. Къде се коренят според Вас причините за този скептицизъм?

В продължение на десетилетия живяхме в общество, в което човекът нямаше никакво значение, важен беше колективът, масата... Хаосът в годините преди 1997, процесите, които протекоха тогава и особено натрупването на първоначален капитал обясняват тези нагласи. В сферата на медиите също течаха нееднозначни процеси .

Много беше лъган българинът, и то за много неща, и може би това изработи у него един скептицизъм. Много пъти сме говорили и коментирали в МС, че промяната в правилата и екипирането ни с модерни технологии и норми е едната страна на процеса. Другата е промяната в мисленето, в морала и манталитета ни. Защото гражданското общество не е абстракция или пожелание, а същност, която трябва да бъде достигната като качество. Оттеглянето на държавата създава вакуум, който трябва да се заеме от това общество. Затова колкото повече информация като количество и като качество от всякакъв характер стига до гражданите, толкова по-добре. Досега държавата регулираше прекалено много сфери и особено такива обществени процеси като информацията. Още може би нямаме очи да видим всичко, проглеждането е един мъчителен процес. Но аз не мога да приема приказките, че едва ли не по Живково време било по-добре, защото всичко било забранено и затова по-лесно се получавала информация. Може и за тези, които бяха съпричастни към службите и които се занимаваха с информация, да е било така, но за повечето хора беше невъзможно да пробият плътната завеса от дезинформация.

- Питали ли сте се някога защо медиите Ви атакуват толкова често? Боли ли Ви?

Честно, в човешки план, искам да кажа, че ми е особено болно, когато не ме разбират. Но материята, с която се занимаваме - и особено мъчителният преход от авторитарно управление към демократично гражданско общество, е тежка реформа. Това не са приятните, сладките неща в живота. Но когато една практика от механизма, който изграждаме, стане елемент от нашия живот, изпитвам удовлетворение.

- Как ще накарате администрацията да бъде „слуга на народа"?

Първо, като граждани трябва да имаме повече самочувствие. Всеки от нас трябва да съзнава правата си и да има институционална култура. Време е от молители да станем заявители на своята воля. След като сме данъкоплатци и плащаме за това управление, нормално е да искаме ефективен и качествен продукт. Естествено е да искаме от хората, които предоставят тези услуги, да го правят качествено и бързо. Много важно е гражданите да знаят къде да адресират проблемите си. Това е заложено в рамката от закони, които приехме и които са в основата на изгражданата от нас модерна административна система. Стремим се тези структури да станат по-ефективни и евтини, така че всеки вложен от данъкоплатеца лев да има многократна възвръщаемост. Мисля, че до края на следващата година това ще се усети от хората.

-На Вас оплакват ли Ви се?

Оплакват се и на мен. В МС има приемна, която реагира на всички сигнали, особено когато става дума за корупция. Доста от случаите обаче са от компетенцията на местната администрация. Много оплаквания имаме от кметове за нарушаване на законите. Хората винаги са се учудвали и питат, добре де, вие не можете ли да направите нещо срещу него? Не можем. Кметът се избира за 4 години и отговорността на избирателите е изключително голяма, защото през този период могат да се направят много бели.

-22 септември мина. Какво ще се промени в работата на Министерския съвет?

Ами всичко това, което каза министър-председателят.

Да, но той не за първи път отправя подобни упреци.

Не мога да кажа, че министър- председателят отправи упреци. Той изложи една цялостна програма за това как ще започне и ще се извърши тази част от реформата.

Вие готови ли сте?

Ние сме готови отдавна, вече се променят много неща, скоро ще бъде приет и новият правилник на МС. Най-важното е обаче да се преструктурира собствеността и излишните ресурси - като активи и материална база - да бъдат предоставени на обществото. Искаме да разчистим авгиевите обори, които заварихме. Сега е моментът да го направим. В началото ни беше много трудно, защото нямаше инструменти. Заварихме една напълно разрушена административна система.