в. Демокрация - 14.05.2002 г.
Институциите да определят служители специално за прилагането на закона

Гергана Жулева,
директор на Програма Достъп до Информация
пред в. Демокрация

- Г-жо Жулева, сега, когато вече има три закона винформационната сфера - за защита на класифицираната информация, на личните данни и на достъпа до информация, по-улесне-на или по-затруднена ще бъде работата на медиите като посредник в осведомяването на обществото?

- Би трябвало да бъдат по-улеснени, защото регламентирането на материята и правилата предполагат това. Но да не забравяме, че още не е приключил законодателният процес - Законът за защита на класифицираната информация например налага издаването на множество наредби, правилник за прилагането му. За Закона за достьп до информация пък е постъпил в Народното събрание проект за изменението му от депутата от НДСВ Борислав Цеков и група народни представители.

- Те консултираха ли се с вашата организация за тези изменения?

- Да, бяхме канени на обсъжданията и в парламентарните комисии, тъи като проектьт им съвпадна с излизането на доклада от социологическото проучване на тема как органите на изпълнителната власт изпълняват задълженията си по Закона за достьп до информация.

- Какво показа това проучване за готовността и подготвеността на институциите да изпълняват закона?

- Първият извод е, че задължената по закона администрация, а това са и държавните институции, и органите на местното самоуправление, не са обучавани да прилагат закона. Само 16 на сто от служителите са минали някакво първоначално обучение, за да реагират подготвено, когато получават запитвания от граждани и журналисти. Сега е в ход създаването на регистър на документите, които се съхраняват в съответните институции. Регистърът е условието, без което гражданите не могат да упражняват правото си на достьп до информация - ако не знаем какво точно се съхранява в едно учреждение, ние ще бъдем затруднени в търсенето на информацията, която ни интересува. Проучването установи също, че все още се забелязва отношение към гражданите като към жалбоподатели, а не като имащи право по закон на достьп до документи, които са с характер на обществена информация. Това също затруднява хората, макар и да е описана процедурата в закона, макар и гражданите да имат право на съдебно обжалване, когато им се откаже информация. Но когато нямаме разбиране и подготовка от другата страна, най-малкото, което се получава, е удължаването на времето за получаване на информацията.

- Поправими ли са тези пречки пред достьпа до информация и какво трябва да се направи?

- Поправими са, но това е свързано с по-интензивно обучение на отговорните служители. А за да има такова обучение, първо трябва да бъдат определени тези служители, които да се занимават с прилагането на закона за достьп до информация. Нашето проучване показа, че в момента по някакво подразбиране на самите институции с тази дейност се занимават техните пресцентрове, говорителите, връзките с обществеността. А те имат доста различии функции от наша гледна точка - тяхната роля е по-скоро да рекламират своите институции. Докато законът има предвид осигуряване на реален достъп до съхранявани от институцията документи. Тъй че човекът, които отговаря за това, трябва да е детайлно запознат с всичко, което е заложено като процедура в закона, да знае какъв принцип ще приложи, когато има законово ограничение за определена информация.

- Какъв е акцентът ванализите на европепските институции за нашия Закон за достъп до информация?

- Отбелязва се, че достъпът до информация има две страни - търсене и предлагане. Колкото по-активно е търсенето на информация, толкова повече дьржавните институции се учат как да я предоставят. И това се отбелязва за всички държави, които през последните години създадоха закони за получаването на информация. В Унгария например още през 1992 приеха такъв закон заедно с другия - за защита на личните данни. Те имат и по-богата практика по прилагането, но и там продължават да се учат, вече въз основа на опита.

- А забележките на евроспециалистите?

- Препорьчват се поясни определения. Колкото по-малко тълкувания предполага един закон, толкова по-леко и без проблеми той може да се прилага. В проекта за изменения тези забележки са взети предвид.