в. Капитал
10-16 юни 2000

Алексей Лазаров

"Вие ще ни критикувате, пък ние ще ви даваме достъп до информацията?! Никога!" - вероятно така изглеждат аргументите на управляващите за приемането на проектозакона за достъп до информацията.

След няколко метаморфози миналата седмица той влезе в пленарната зала на Народното събрание. По пътя му от Министерския съвет през парламентарните комисии проектът претърпя много Промени, голяма част от които се оказаха абсолютно излишни - управляващите депутати са на път със завидна лекота да го направят по-безсмислен, отколкото го беше измислил екипът на Марио Тагарински. А това безспорно е трудна задача.

След като народните представители го приеха на "първо четене", някои текстове от проета бяха сериозно критикувани от български и международни правозащитни организации. В пристъп на законодателно благоразумие управляващите се съобразиха с част от препоръките и сините депутати Илия Петров и Едуард Клайн внесоха немалко разумни предложения за поправки в закона. По време на разглеждането в комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията обаче единият народен представител се отказа и оттегли абсолютно всички свои текстове, които наистина внасяха малко здрав разум в проекта. С малки изключения предложенията на другия въобще не бяха приети.

Неправителствените организации, които взеха становище по проектозакона (между които българската "Програма Достъп до Информация" и международната Аrtic1е 19), критикуваха не само конкретни текстове от разработката на Марио Тагарински, а цялата философия, конструкция и изпълнение. За правозащитниците проектът беше неясен, объркан и лошо структуриран. Според тях, един от най-важните елементи на такъв закон е в него ясно да се каже до каква точно информация могат да получат достъп гражданите и до каква не.. Нищо от това не съществува в. проекта, който миналата седмица влезе в пле- нарната зала. Още в началото на бъдещия закон на понятието "обществена информация" е дадено определение, че тя може да включва всичко, а може и почти нищо - "всяка обществе но значима информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти". По това определение никой никога няма да изкопчи данни от например Министерството на външните работи за това какви опити са правили нашите дипломати да спасят българите в либийския затвор. Това просто не е информация, свързана с "обществения живот в Република България". А смисълът от съществуването на закона за достъп до информация е именно такъв - върху държавните органи да се упражнява контрол; чиновникът да знае, че когато върши своята работа, тя може да бъде проверена от всеки данъкоплатец.

Проектът на Тагарински, ако бъде приет, ще се разпростре не само върху бюджетните организации, но и върху хора и фирми, които се финансират от държавния бюджет, както и неясно защо - върху медиите. Председателят на парламентарната правна комисия Светослав Лучников преди време обясни, че има право да попита кой финансира дадено издание, след като вижда, че разходите му надхвърлят приходите. Съвсем скоро любопитството на депутата ще бъде задоволено със закон. Когато парламентът приеме проекта на Тагарински, медиите ще трябва да предоставят информация, "която е свързана с прозрачността на тяхната дейност". В това определение авторите на бъдещия закон са включили лицата, които участват в управлението на медиите "или осъществяват ефективен контрол върху управлението или дейността му".

Вестниците, радиостанциите и телевизиите ще трябва да съобщават при поискване също и данни за "икономически свързани лица, които участват в управ- лението и на други средства за масова информация", финансовите резултати "на собственика на средството за масова информация и разпространението на неговата продукция" също скоро няма да бъдат повече тайна.

Титаните на законодателната мисъл, които са родили този проект, са преценили, че в него има нужда и от специален член, в който се оправдават за включването на медиите в този закон. Според него това "гарантира възможността на гражданите да си съставят собствено мнение за оценка на разпространяваната информация".

Позицията на управляващите по закона за достъп до информацията претърпя няколко метаморфози през последната година. След внасянето му в парламента и след като той събра доста критики, синият законодателен екип внесе предложения, които правеха проекта да има далеч по-нормален вид. След това избухнаха поредица медийни скандали, които управляващите нарекоха "компроматна война". Като следствие от нея депутатът Асен Агов обвини журналистите в корупция и обя ви, че в закона за достъп до информацията ще влязат текстове, които да задължават вестни ците да обявяват собственицитеси. Аргументът на бившия журналист беше, че няма логика да съществува подобно изискване за радиостанциите и телевизиите, а за печатните медии - не. речено-сторено - текстовете отново влязоха в проекта, като за тяхното съществуване просто няма никаква законодателна логика. Смисълът от съществуването на закона за достъп до информацията е да регламентира начина, по който гражданите могат да осъществяват конституционните си права, свързани информацията, а не да се контролира от кого точно се осъществяват добре. За пореден пътуправляващите се оплитат в необмислени и необосновани законотворчески лупинги, чиято единствена цел е да решават по странен начин конкретни проблеми на управляващите.

Печеливш от цялото парламентарно дебелоглавие е единствено политическата посредственост. Медиите губят, защото отново няма да има ясен начинда изискват информация от държавни ведомства, същото важи и за хората, които се борят по някакъв повод с държавния апарат.

Предстои проектозаконът да бъде гласуван през идваща седмица в парламента. След това вероятно и той ще премине пътя на калпавите закони през президентското вето и Конституционния съд.