в. "Капитал" 10-16.06 2000 г.
Пръква се законов запъртък

Колективният нормотворчески гений на сините депутати е на път с лекота да пръкне в правния мир нов законов запъртък Народното събрание започна миналата седмица да приема закон за достъпа до обществена информация (виж стр. 52). И некомпетентен читател на този проект може да разбере, че той е пълен с неясни формулировки, сложни процедури и прочее вратички, които ще позволяват на държавните чиновници да лишават хората от конституционното им право да получават информация. Недостатъците на закона бяха забелязани и посочени още преди година и от неправителствените организации, които следят тази проблематика. Законотворческите идеолози на сините за кратко бяха обладани от благоразумие и в парламента бяха внесени много разумни поправки в проекта. След това обаче правителствената линия на поведение към медиите (за които този закон е много важен) се втвърди изключително рязко и всички предложения за промени бяха оттеглени под натиска на партийното желание да се отмъсти на медиите за компроматната война.

По силата на някаква неразбираема, перверзна логика в Закона за достъп до информацията бяха включени и медиите. От тях ще може да се иска разнообразна информация за тиража, приходите и разходите. Не че медиите имат какво да крият, но причината за управленското любопитство определено е нездрава. Целта на закона за достъп до информацията е да спомогне за гражданския контрол върху работата на държавните органи. Данъкоплатците имат право да знаят как се изразходва всяка стотинка от парите, които им се събират. Частните вестници, радиостанции и телевизии обаче не харчат държавни пари - съществуването им зависи само от добрата воля на техните читатели, слушатели и зрители.

Вероятно обяснението е в това, че управляващите просто ще се чувстват прекарани, че всеки ще може да им следи работата. А всъщност дори това не е така, защото проектозаконът дава достатъчно много възможности за избягване от отговорност.

Приемането на този закон за достъп до информацията няма да промени нищо. Хубавото е, че няма да влоши положението. Лошото е, че това е поредният пропилян шанс през последните десет години, когато безсмислените действия превръщат младостта на цяло едно поколение в лепкаво безвремие.