в. 24 часа – 28.09.1999 г.
Уж закон за информацията, а брани тайната?!
Вместо да направят администрацията прозрачна, обвиха я в мъгляви определения

Александър Кашъмов, юрист, програма „Достъп до информация"

ПРЕДЛАГА НИ СЕ закон за достъп до обществена информация, който издава неразбиране на основни демократични принципи.

В повечето страни този закон се нарича " за свободата на информацията". Което идва да подчертае пряката му връзка с основно човешко право - на свобода на изразяването и информацията.

3аконът урежда достъпа на гражданите до информацията, която управлението произвежда. Ако спрямо личността в демократичното общество принципът е да бъде " оставена на мира", точно обратното важи за държавата и нейните служители.

В закона обаче е изтъкнат принципът за "личната неприкосновеност на гражданите и сигурността на обществото и държавата".

Доста неочаквано този принцип подсказва, че ще се направи всичко възможно да се защити колкото се може повече информация от любопитството на публиката.

За сравнение ето следния текст от австралийския Закон за свободата на информацията: "Предмет и цел на този закон е да осигури колкото се може по-обширно право на австралийското общество на достъп до информация, съдържаща се у органите на държавно управление."

В българския проектозакон обаче се извежда" защитената информация" на преден план като принцип. Безпрецедентно! Нещата са обърнати. Така се размахва пръст към този, който търси информация. И се дава основание на администрацията да смята, че давайки информация, върши нещо "между другото", а не че изпълнява свое основно конституционно задължение.

Стигаме до определението за информацията, която държавата дължи на гражданите. Това е "общественозначима информация, свързана с обществения живот в Република България, въз основа на която гражданите могат да си съставят собствено мнение".

Как един чиновник или съдия да прецени сравнително обективно коя информация е достъпна? Нито едно от трите понятия " общественозначима", "свързана с обществения живот" и "въз основа на която гражданите могат да си съставят мнение" не е дефинирано.

По-нататък. Актовете на държавните и местните органи на власт са разделени на официални и служебни.

Вторите - мнения и препоръки по проекти за актове, мнения и позиции, свързани с предстоящи преговори, може да не бъде предоставяна.

Ако органът, който води преговори, е Агенцията за приватизация например, как изобщо ще бъде прозрачна за гражданите. Е, наистина след 20 години обществеността може и да научи какво е ставало (може би този срок е съобразен и с наказателна давност).

Навсякъде, където е приет закон за свободата (достъпа) до информация, това е ставало с бурен обществен дебат. В него са се възправяли едни срещу други изпълнителна и законодателна власт, бивша колония и метрополия, пример и администрация, бивша и настояща власт.

А ние тук сме принудени да обсъждаме елементарните въпроси дали възможността за формиране на мнение е надежден критерий за определянето на достъпната информация. И дали откритост на информацията или "гарантиране сигурността на обществото" срещу любопитните трябва да е принципът.

* 3аглавието е на редакцията.