"24 часа" 10.06. 2000 г.
Отвън пише "жени", вътре - тоалетна

Такъв е законът за достъп до информацията - заглавието едно, а съдържанието друго - Иво Атанасов, депутат от БСП

Двама полицаи огладнели. "Да видим къде пише "скара-бира" и да хапнем", предложил единият. "Надписите лъжат", отвърнал другият. "Вчера гледам табела "жени", влизам, пък то тоалетна."

Същото е и със Закона за достъп до обществена информация. Това, което се обещава в заглавието, се забранява в съдържа- нието. Обществена била оная информация, която позволява на гражданите да си съставят мнение. В парламента е пълно не само с професори и доценти, но и с бисери и менти. Едните вдяват от раз, на другите цял мандат им е малко. Извън залата е още по-пъстро. Колко ин- формация трябва да се назоба, за да се изгради мнение, законодателят не казва. От което не следва, че гражданинът ще разиграва органите до сто и едно,искайки още и още.

И конституцията дава право на депутатите да питат министрите, но парламентарният шеф си е прокарал правилник, който му позволявада отклонява питания. Всички знаят, че съм по-добър редактор от Соколов, но това не му пречи да ми връща въпросите тъкмо за неточна формулировка. Изпитаният номер с неясното формулиране отвързва ръцете на всевъзможните соколовчета да удрят балтията на вся- ко неудобно питане.

Изкусурени са още 3 чалъма за отказ на информация. Първо,ако не е поискана в посочената от закона форма. То и сега институциите дори и на народни представители не отговарят,а ги препращат към страниците си в Интернет. Утре ще трябва да се реституира професията прошенописец, и то в електронен вариант, та да могат и в Горно Уйно да си съставят собствено мнение. Второ, не може да се иска информация за трети лица. Така сделките на Берберян и гаражът на Михайлова ще си се спотайват зад завесата. Трето, представянето на исканите данни може да се проточва до плюс безкрайност. Ако по този закон миналото лято бе запитан Бакърджиев за готовността му да действа при наводненията, отговорът щеше да дойде след потопа. При толкова бариери пред правото да си формира мнение на гражданина не му остава друго освен да прегърне становището на СДС като свое. А за да се поназнайва какво все пак става във властта, ще се чака някой управляващ да се изпусне.

Като оня бивш шеф на парламента, който издаде шифъра на нашето разузнаване. Управниците са се бронирали отвсякъде, но дават картбланш да се бръкне в медиите до дъно.

При първото четене се искаха декларации за политическата ориентация на вестниците. Сега те са фризирани като заявления за обществените им цели. Но сабленият удар е насочен към финансирането на вестниците.

След местните избори властта реши да смачка бизнеса на онези, които подкрепиха леви кандидати. Сега ще стори това и с вестниците. Зер пак избори се задават и солата е по-нужна отвсякога.