Наръчник "Как да получим достъп до информация"

Съдържание:

І. Кой има право на достъп до информация?

ІІ. Кой е задължен да ни предоставя информация?

ІІІ. Каква информация можем да искаме по ЗДОИ?

ІV. Как да получим достъп до информация?
1. Къде да поискаме достъп до информация
2. Как да поискаме достъп до информация
2.1.Устно искане на информация
2.2.Писмено искане на информация
3. В каква форма получаваме достъп до информация
4. Какво да очакваме след подаване на заявлението

Решение за предоставяне на достъп до исканата информация
Уведомление за уточняване на искането
Уведомление за удължаване на срока
Уведомление за препращане на искането
Решение за отказ на достъп до информацията

V. На какви основания може да се откаже информация?

VІ. Как да обжалваме в съда

І. Кой има право на достъп до информация?

Законът за достъп до обществена информация дава право на ВСЕКИ на достъп до информация. Това означава, че всеки

- българин
- чужденец или лице без гражданство
- българско или чуждестранно юридическо лице
има право да подаде искане за достъп до информация и съответно да получи достъп до нея.

ІІ. Кой е задължен да ни предоставя информация?

Задължени да предоставят информация са всички държавни органи и органи на общинско самоуправление.

Задължени да предоставят информация на гражданите са и публичноправните субекти, както и всички лица, получаващи финансиране от държавния бюджет.

Средствата за масова информация са задължени да предоставят само определени категории информация (чл.18 от ЗДОИ).

ІІІ. Каква информация можем да искаме по ЗДОИ?

Всяка информация, която се съхранява в държавните органи.
Информацията винаги е записана на някакъв носител. Най-важната информация, която съхраняват държавните и общинските органи, се съдържа в документите, които те създават. Това са различните заповеди на министри, кметове и т.н., решения на общински съвети, агенции и т.н., по какъвто и повод да са издадени.

Освен тях в канцелариите на различните държавни и общински органи има и много информация, отпечатана или дори просто писана на хартия, която не е във форма на документ. Такъв е например списъкът за посещения в една административна сграда, който стои при портиера.

Понякога не е достатъчно да се прочете само документът, който ни интересува, но е важно и да се видят съпътстващи мнения, становища, препоръки и бележки, които са подвързани в една папка с документа. Цялата изброена информация - документ, други писмени материали, папка, трябва да ни бъде предоставена, когато поискаме това.

С развитието на техниката информацията все по-често се съхранява и на други носители. В държавната и общинската администрация широко навлизат компютрите, където се съхранява различна информация на дискети, компактдискове или диска на самия компютър. Камерите, които снимат влизащите в сградите на министерствата, например, записват тази информация на ленти. Важни срещи и заседания понякога се записват на касети, компакт дискове.

Всеки има право на достъп до имформация, независимо от носителя, на който тя се съхранява.

ІV. Как да получим достъп до информация?

1. Къде да поискаме достъп до информация

И при устно, и при писмено искане на информация трябва да се обърнете към определен служител. Законът не е определил ясно кой да е този служител, така че трябва да проверите във всяка институция, където искате информация, кой е той. В повечето случаи можете да си зададете въпроса или подадете заявлението в един от следните отдели:

- Приемна за граждани

- Пресцентър и връзки с обществеността

- Деловодство

- Специално звено за приемане на молби за достъп до информация

Внимание!
Понякога е възможно изобщо ви откажат да ви регистрират заявлението, т.е. да не ви дадат входящ номер. В такъв случай го изпратете в писмо с обратна разписка на адреса на органа, до когото го отправяте.

2. Как да поискаме достъп до информация

Искането за информация може да бъде устно запитване или писмено заявление. Нищо не пречи да използвате и двата начина, или само единия.

Внимание!
Препоръчваме ви все пак винаги да подавате писмено заявление (вж.т.2.2 по-долу), защото само така можете да докажете, че сте поискали информация.

2.1. УСТНО искане на информация

Първо разберете кой служител в институцията е отговорен за предоставянето на информация. Обърнете се към него с въпроса, който ви интересува, и поискайте да ви дадат достъп в която желаете от формите на достъп: устна справка; преглед и прочит на търсената от вас информация; копия на хартиен или технически носител.

Служителят е длъжен да ви предостави информацията ВЕДНАГА. Ако той/ тя се забави, препрати ви при друг, започне да изисква от вас допълнителни документи, не ви обслужи по други причини или информацията е недостатъчна, поискайте я в писмен вид.

2.2. ПИСМЕНО искане на информация

Съгласно закона подавате можете да подадете писмено заявление. То трябва да съдържа:

1. Задължително: Трите ви имена. За юридически лица - наименование и седалище

2. Задължително: Каква информация искате да получите. Можете:
-описателно да посочите какво ви интересува (Напр. “Искам да получа достъп до всичката налична информация по ….. въпрос.”)
-да посочите и точно документите, от които се интересувате, ако знаете техния номер, дата на издаване и характер.
-да опишете документите и само по това, което знаете за тях – напр. адресата на една заповед. Не е нужно да знаете каквито и да било подробности за документа, който искате. Достатъчно е да знаете толкова, че документът да се идентифицира недвусмислено.

3. Трябва да посочите как предпочитате да ви се предостави информацията, т.е. да опишете дали искате:

- устна справка;
- преглед на информацията;
- копие от документ.

4. Задължително: адрес за кореспонденция

Заявлението може да бъде в свободен текст (написано на ръка, на пишеща машина или компютър).

Внимание!
Ако пропуснете да посочите имената си, исканата информация и адрес за кореспонденция, писменото ви заявление се оставя без разглеждане. Не е задължително да описвате как точно желаете да ви се предостави информацията. Подаденото от вас заявление трябва да бъде задължително регистрирано в съответното деловодство и да бъде вписано с входящ номер. Не забравяйте да вземете входящия номер.

вж. ПРИЛОЖЕНИЕ ІV: Примерно заявление за достъп до информация

3. В каква форма получаваме достъп до информация

Достъп до обществена информация според закона можем да получим в няколко различни форми. Вие сами определяте в каква форма да ви бъде предоставена исканата информация и съответната институция е длъжна да изпълни вашето предпочитание. Можете да поискате:

- устна справка;
- да прегледате и прочетете на място цялата налична информация по интересуващия ви въпрос;
- да ви направят копия на хартия или технически носител.

Нищо не пречи да искате и няколко форми за предоставяне, напр. първо да прегледате и прочетете цялата информация и след това да изберете на кои документи да поискате копие.

Внимание!

Съгласно закона хора със зрителни увреждания или увреждания на слухово-говорния апарат могат да поискат информацията в такава форма, която да е най-удобна за ползване тях.

4. Какво да очакваме след подаване на заявлението

Отговор на заявлението си за информация трябва да получите задължително до 14 дни (две седмици) от подаване на вашето заявление. Исканата информация се предоставя с решение на съответния орган.

Решение за предоставяне на достъп до исканата информация

В решението за предоставяне на достъп до обществена информация съответният орган посочва:

- до каква част от исканата информация предоставя достъп;
- в какъв период от време предоставя достъп до информацията;
- къде се предоставя достъп до информацията;
- формата, в която се предоставя достъп;
- Каква сума трябва да заплатите;

Срокът, в който се предоставя достъп до информацията, не може да бъде по-кратък от 30 дни. Предоставянето на достъп до информация по закона е безплатно - вие заплащате единствено разходите по предоставянето й - т.е. консумативите по ксерокопиране, записване.

Внимание!

Ако пропуснем определения в решението срок за достъп или не заплатим определената сума, губим правото си на достъпа, определен с това решение. В такъв случай трябва да подадете отново заявление за същата информация.

Уведомление за уточняване на искането

Възможно е този, от когото търсите информация, да иска да уточните каква точно информация ви е нужна. Това може да се случи когато сте описали прекалено общо исканата от вас информация - напр. “Искам информация относно приватизацията” Това не означава, че сте задължени да посочите точни наименования и номера на документи. Просто се опитайте да конкретизирате питането си напр. “Искам цялата налична информация относно приватизацията на Х - ЕАД”.

Уточняването трябва да направите до 1 месец след като получите уведомлението за това. Ако пропуснете да го направите, заявлението за достъп до информация се оставя без разглеждане.

Внимание!
След като уточните точно каква информация искате, трябва да чакате нови 14 дни за отговор.

Уведомление за удължаване на срока

Причината за това може да бъде:

А) исканата от вас информация е в голямо количество и е необходимо повече време за нейното събиране и подготвяне. Възможно е този, от когото търсите информация, да ви изпрати отговор, че е необходимо повече време, за да се събере исканата от вас информация. Имайте предвид, че удължаването на срока не може да е повече от 10 дни (или общо 24 дни от подаване на заявлението ви).

Внимание!

В уведомлението за удължаване на срока непременно трябва да са посочени:

- Причините за удължаването и
- Крайният срок, в който ще бъде предоставена информацията.

Б) за предоставяне на исканата от вас информация е необходимо съгласието на трето лице. Имайте предвид, че удължаването на този срок не може да е повече от 14 дни (или общо 28 дни от подаване на заявлението ви).

Уведомление за препращане на искането

Възможно е този, от когото търсите информация, да изпрати отговор, че търсената от вас информация не се намира при него, но тези данни се съхраняват от друг и че заявлението ви за информация е препратено там. В този случай няма нужда да подавате ново заявление, необходимо е да проверите кога вашето заявление е било препратено и от тази дата да чакате 14 дни за отговор.

Внимание!
В уведомлението за препращане задължително трябва да са посочени наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице

Решение за отказ на достъп до информацията

Отказът за достъп до информация трябва да бъде направен по определен начин и при спазване на закона.

Отказът трябва да се направи с решение, което получате по пощата срещу подпис или с обратна разписка. Това решение трябва да указва:

- защо отказват исканата информация
- коя точно разпоредба от кой закон им дава право да ви откажат (вж. tочка V)
- пред кого и в какъв срок се обжалва решението

Внимание!
Въпреки че законът не предвижда т.нар. “мълчалив отказ”, на практика е възможно да не получим решение. Непроизнасянето в срок е административно нарушение и съответният служител се наказва с глоба от 20 до 50 лв. съгласно чл.42 ал.1 от закона. В такъв случай се обърнете към нас - винаги ще ви предоставим безплатна консултация с адвокат.

Възможно е също така да получим решение, което ни дава достъп до част от поисканата информация. Това решение съдържа “частичен отказ” за предоставяне на информация.

Всяко решение за отказ да се предостави информация може да се обжалва.

Внимание!

Проверете посочено ли е в решението основание за отказ (вж. т.V по-долу). Задължително е в решението са посочени точно разпоредбата и законът, въз основа на който е взето решението за отказ. Ако в решението цитират заповед, наредба, инструкция, правилник, тогава то е винаги незаконно.

V. На какви основания може да се откаже информация

В някои случаи представителите на държавните органи и органите на местно самоуправление могат да откажат да ни дадат достъп до информация. Но само законът определя кога те имат право да откажат, а не самите служители или техните началници. Законът изброява точно основанията да се откаже информация. Достъп до информация не може да се отказва просто защото тя била “само за служебно ползване” или “не е официален документ” или “не е още обработена” и др. подобни. Законът дава право на държавните и общински органи да отказват само когато информацията се отнася до определени в закона въпроси. Тези основания за отказ са:

- държавна тайна
- служебна тайна
- когато информацията засяга граждани или юридически лица и те не са съгласни тя да бъде предоставена;
- когато сте поискали същата информация преди по-малко от 6 месеца и тя Ви е била дадена
- когато информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение - (мнения, препоръки, становища, консултации) и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори

ЕДИНСТВЕНО в последния случай съответният орган е свободен да прецени дали да предостави исканата информация или не. Във ВСИЧКИ останали случаи органът е длъжен стриктно да изпълнява закона и няма възможност за преценка.

Държавните органи и органите на местно самоуправление са длъжни да посочат основанието за отказ в писменото решение за отказ да се предостави достъп до информация.

Внимание!

Съветваме ви, ако получите решение за отказ, винаги да проверявате дали наистина е цитиран правилно законът, съществува ли закон, който дава право да се откаже достъп. Когато сте поискали достъп до повече документи или други записи, проверете внимателно дали не ви отказват достъп до всички, след като, да речем, само един от тях представлява тайна.

Във всички тези случаи вие имате основание да се обърнете към съда или да подадете наново заявление за достъп до информация, в което да уточните, че исканата информация не може да ви бъде отказана с мотивите от предходното решение. В тези случаи се обърнете към нас - винаги ще ви предоставим безплатна консултация с адвокат.

VІ. Как да обжалваме в съда

Решенията за отказ на достъп до информация можете да обжалвате в съда във всеки един случай.

Когато сте получили решение за отказ на достъп до информация, тогава следва да изпратите жалба в съда в срок до 2 седмици от датата на получаване на решението

Адресирайте жалбата до окръжния съд (на областта, в която живеете), или Софийски градски съд (ако живеете в София – град). Ако отказът е на Министерския съвет, министър или друга институция, пряко подчинена на Министерския съвет, адресирайте жалбата до Върховния административен съд.

Внимание!

Жалбата се адресира до съда и се изпраща чрез органа, който ви е отказал информацията. Регистрирайте я в деловодството на органа или я изпратете по пощата с обратна разписка, на която обозначете, че подавате жалба срещу решение № …………… от …………….(дата) на съответния орган.