І. Увод

Правото на достъп до информация на гражданите от държавни органи е едно от основните човешки права, предвидени в глава втора от Конституцията - чл.41 ал.2. То е сравнително ново завоевание на демократичните общества - първите закони за свободата на информацията се появяват по света едва през втората половина на двадесети век. Между другите цели, които установяването на това право достига, като прозрачност и отчетност на изпълнителната власт, информираност на избирателя и др. подобни, е и улесняването на гражданите в отношенията им с държавата, когато те целят задоволяването на свои нужди. Създаването на регистри е неделима част от работата на държавните служби. По този начин те подреждат информацията, с която работят, с цел по-лесно да я ползват. Тази подредба обаче може и трябва да бъде на разположение и на гражданите за тяхна лична употреба. Тези регистри, до които всеки има право на достъп, се наричат публични регистри. Съществуват и регистри, които не са достъпни за всички, а само за определени граждани. От тях се изисква да представят определени документи. Целта е да се попречи на лица, които биха могли злонамерено да навредят на други граждани. Така например съдебните дела не се дават на граждани, които не са страна по тях, за да не се унищожават или подменят документи. При запитване за информация от регистрите държавните служби извършват т.н. услуга, която може да бъде устна справка или издаване на документ. Издаването на документ не само дава информация, но има и доказателствено значение, от него се черпят и други права. В наръчника са описани някои от най-често търсените услуги по регистрите. Справките, описани в наръчника, са подредени по държавни служби, които ги извършват. За удобство тези справки са подредени и в таблица. Работата по наръчника бе осъществена от екипа на "Програма Достъп до Информация" с помощта на експерти.

<<назад | За началото на страницата | напред>>