Програма Достъп до информация

Закон за осигуряване на достъп до информация - КАНАДА

Този закон има за цел да допълни съществуващите законови уредби на Канада във връзка с осигуряването на достъп до информационни източници, намиращи се под контрола на канадското правителство.

1. СЪКРАТЕНО ЗАГЛАВИЕ
Съкратената форма на заглавието гласи: Закон за осигуряване на достъп до информация, съгласно 1.П.С. 1985, с. А-1.

2. ПРЕДМЕТ НА ЗАКОНА
(1) Предмет на този закон е разширяването на възможностите за осигуряване на достъп до информационните източници, намиращи се под контрол на правителствените институции, спазвайки основното правило за правото на достъп на всеки гражданин до тази информация и имайки в предвид изключенията в тази връзка, които налагат някои ограничения и специфичности. Решенията за осигуряване на достъп до дадена информация трябва да бъдат взети независимо от изпълнителната власт.
(2) Настоящият закон цели да допълни модалностите, а не да замести вече съществуващите разпоредби относно свободата на достъп до информацията, съгласно 1-.П.С. 1985, с.А-1

3. ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Следващите определения са залегнали в текста на закона, както следва:
„Комисар по информацията", този комисар се избира съгласно разпоредбите в член 54.
"Съд", това е първата инстанция на федералния съд.
"Отговорен министър", назначен във връзка с изпълнението на този закон. Този министър трябва да е член на Личния съвет на кралицата за Канада и определен от Губернатора на Съвета.
"Документ", това са всички информационни източници независимо от техния вид, в това число писма, бележки, книги, планове, карти, скици, диаграми, илюстрации, фотографии, филми, микрофилми, аудио- и видеоносители, магнитни и/или лазерни носители, както и всякакъв вид копия на гореспоменатите източници.
"Чужда държава", това е всяка друга държава освен Канада.
"Федерална институция", към тази дефиниция спада всяко министерство или департамент на канадското правителство, както и всяка друга институция, упомената в анекс 1.
„Ръководител на федералната институция" а) това е член на Личния съвет на Кралицата за Канада по чието постановление се създава едно министерство или държавен департамент. b) определеното чрез декрет лице на тази длъжност, съгласнопринципът посочен в тази алинея, се ангажира с изпълнението нанастоящия закон, като неговото поле на действие изключваинституциите посочени в алинея а).
„Помощ за достъп", тук се имат в предвид всякакви средства за оказване на помощ за достъп до информация нахора, които имат зрителни или слухови увреждания.
„Трета страна", това е всяко лице, група или организация, различни от федералните институции, които са подали молба за достъп до информация.

ДОСТЪП ДО ДОКУМЕНТИТЕ НА ФЕДЕРАЛНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

Право на достъп
4. (1) Вземайки под внимание разпоредбите на този закон и абстрахирайки се от всички други федерални закони, право на достъп до документите на дадена федерална институция, както и право на тяхното консултиране имат;
а) всички канадски граждани;
b) всички постоянно пребиваващи лица в смисъла на Закона за имиграцията;
(2) Губернаторът на Съвета може чрез декрет условно да лиши от права на достъп, съгласно параграф (1) всяко от лицата, упоменати там.
(3) При прилагане на закона, всички копия, които могат да бъдат изготвени от принадлежащите на дадена федерална институция документи, намиращи се на магнитен информационен носител имат силата на документи и са собственост на същата. Това правило е в сила дори в случаите, когато тези документи не съществуват в реален вид (издадени на хартия) в момента на изготвянето на молбата за достъп. Реализацията на това правило съдържа някои регламентирани ограничения, когато например федералната институцията не разполага с необходимото оборудване, в това число хард- и/или софтуер или компетенции за да изпълни разпоредбите, обект на тази алинея.

Информация за федералните институции
5. (1) Отговорният министър публикува през определен период от време, обикновено една година, информация относно федералните институции, давайки за всяка една от тях следната информация:
а) организацията и спектъра на отговорностите на всяка федерална институция, както и работната програма на всяка една от службите й;
b) категориите документи, които са обект на работа на дадената федерална институция, както и подробно описание с което максимално се улеснява процедурата за осигуряване на достъп;
с) описание на всички наръчници, използувани от службите на федералната институция в изпълнение на работните програми;
d) име и адрес на държавния служител, отговарящ за приемането на молбите за осигуряване на достъп до информационните източници.
(2) Отговорният министър публикува всяка година бюлетин с актуализирана информация относно темите, залегнали в параграф (1), както и полезни информации във връзка с прилагането на настоящия закон.
(3) Информацията за федералните институции, както и бюлетина могат да бъдат оформени по такъв начин, че те да не съдържат сведения относно възможностите на Ръководителя на федералната институция пълно или частично да ограничи достъпа до даден информационен носител, упоменат в този документ.
(4) Ресорният министър отговоря за разпространяването на информацията и бюлетина в цяла Канада, вземайки под внимание факта, че всеки гражданин може да се възползва от законното си право на достъп до информационните източници.

Молба за достъп
6. Молбата за достъп се представя на съответната федерална институция в писмен вид; същата трябва да съдържа достатъчно прецизна информация с чиято помощ един опитен служител би открил желания документ без особени затруднения.
7. Ръководителят на федералната институция, към когото всъщност и е отправена молбата за осигуряване на достъп, в рамките на следващите 30 дни от датата на подаване на молбата, и като вземе под внимание членове 8,9 и 10 се задължава да:
а) отговори в писмен вид на лицето, титуляр на молбата и го информира относно възможността или не възможността за осигуряване на достъп до желания документ;
b) уведоми лицето за степента на право на достъп (частично или пълно) в случай, че молбата е получила положителен отговор.
8. (1) В случаите, когато Ръководителят на федералната институция реши, че документът, предмет на молбата за осигуряване на достъп касае някоя друга федерална институция, то същият може в рамките на регламентираните от закона срокове да препрати молбата, и в случай на нужда дори документа, на втора федерална институция. В такъв случай Ръководителят на федералната институция изпраща в рамките на следващите 15 дни досието на втората институция, задължавайки се да уведоми писмено лицето, подало молбата относно извършения трансфер.
(2) Относно сроковете, на процедурата, посочена в параграф (1), за репер се взима датата на която молбата за достъп е постъпила в деловодния отдел нададената институция, съгласно член 7.
(3) Трансферът посочен в параграф (1) се извършва в случаите, когато втората институция:
а) е автор на дадения документ, или ако документът е изготвен за нуждите на същата;
b) в качеството си на федерална институция е първата въобще инстанция, която е получила документа или поне копие от него, тъй като авторът на този документ не е федерална институция.
9. (1) Ръководителят федералната институция има право да продължи определените чрез този закон срокове за разглеждане на молбата за осигуряване на достъп, посочени в член 7 или в параграф 8(1). Тази промяна може да бъде предизвикана от случаите, когато:
а) посочените в молбата документи за консултиране са в голямо количество, което от своя страна ще увеличи времето за издирване и подготовка на документите в законно определените срокове;
b) необходимите за даване на ход на молбата консултации практически надхвърлят определените времеви граници;
с) има становище относно молбата за осигуряване на достъп, съгласно текста на параграф 27(1) на настоящия закон.
Във всеки един от случаите, упоменати в алинеи а), b) и с),ръководителят на федералната институция се задължава да извести лицето, подало молба за осигуряване на достъп в рамките на следващите 30 дни, считано от датата на подаване на молбата, като в текста на това известие се включат правата на лицето да отнесе жалба до Комисаря по информацията във връзка с наложеното продължение на срока за разглеждане на молбата му. За случаите, посочени в алинеи а) и b) в текста на известието трябва също така да бъде упоменат и новият срок (вече с продължението) за разглеждане на молбата и осигуряването на достъп до желаната информация
(2) В случаите, когато продължението на срока за обработка на молбата, посочено в параграф (1) надхвърли 30 дни, ръководителят на федералната институция се задължава да информира едновременно както Комисаря по информацията, така и лицето, подало молбата за осигуряване на достъп.
10. (1) В случаите, когато от страна на федералната институция на лицето, титуляр на молбата, са отказани всякакви права на достъп до даден документ, съгласно настоящия закон, известието упоменато в алинея 7, а) трябва да съдържа текст от една страна относно правата на лицето да отнесе жалба в тази връзка до Комисаря по информацията, и от друга причините за пълния отказ, в това число:
а) поради несъществуването на посочения в молбата документ или;
b) при даване на прецизна, правно издържана обосновка на отказа, базирайки се на настоящия закон, като ръководителят на федералната институцията не е длъжен да упомене, дали документът съществува или не, но обосновката трябва да е издържана като при съществуващ документ.
(2) Параграф (1) не задължава ръководителя на федералната институция да прави достояние съществуването на желания от лицето, подало молбата за осигуряване на достъп, документ.
(3) Недаването на права за достъп от страна на ръководителя на федералната институция на лицето, титуляр на молбата в рамките на следващите 30 дни, считано от датата на подаването й, да се разглежда като отказ за даване на ход на молбата.
11. Съгласно настоящия закон към лицето, което подава молба за осигуряване на достъп да дадена информация, могат да бъдат предявени изисквания да заплати следните държавни такси:
а) начална такса, съпровождаща молбата за осигуряване на достъп,чийто максимум може да бъде установен от регламента на 25 СА$;
b) регламентирана такса, която трябва да се плати в случаите на изготвяне на копия на документи. Тя е заимствана от общоприетите за тази цел такси;
с) регламентирана такса във връзка с подготовката на документите за трансфер, включваща изготвянето на нужните копия. Тя също така е заимствана от общоприетите за тази цел такси.
(2) Ръководителят на федералната институция преди да осигури достъп до документа може, съгласно разпоредбите на настоящия закон, от своя страна да предяви иск за заплащането на определен вид такса в случаите, когато търсенето или подготовката на желания документ надхвърли 5 часа.
(3) В случаите, когато копието от желаният документ може да бъде изготвено само от съществуващ магнитно/лазерен информационен носител, който е собственост на дадена федерална институция, ръководителят на първата институция може да предяви иск за заплащане на държавна такса, съгласно регламента.
(4) В случаите, упоменати в параграфи (2) и (3), ръководителят на федералната институция може да изиска депозирането на резонна част от крайната сума, която трябва до заплати лицето, подаващо молбата за осигуряване на достъп, преди въобще да започне изпълняването на процедурата по търсене на документа или подготовката на части от него.
(5) В случаите, когато се изисква заплащането на такси, съгласно настоящия параграф, ръководителят на федералната институция се задължава, да:
а) уведоми писмено лицето, титуляр на молбата, относно сумата, която то трябва да депозира;
b) информира също така лицето, че има право да подаде жалба да Комисаря по информацията във връзка с изисканите от него допълнителни държавни такси.
(6) Ръководителят на федералната институция има личното право да отмени държавните такси, които даденото лице трябва да заплати или да му върне част или цялата сума, която вече е била заплатена.

Осигуряване на достъп
12. (1) Осигуряването на достъпа до документите се извършва съгласно изискванията на настоящия закон, осигурявайки правото на пълна или частична консултация на желаните документи или предоставяйки пълни или частични копия на информационни носители.
(2) Лицето, на което се осигурява правото пълно или частично да консултира посочените в молбата му документи, след като уточни официалния език на който желае да консултира документите, може да избере една от предоставените му възможности за достъп, както следва:
а) незабавно, в случаите когато документът или част от него съществуват на посочения от лицето език и са собственост на федерална институция;
b) рамките на определен срок, в случаите когато ръководителят на федералната институция, издаваща документа, реши в интерес на обществото да назначи езиков превод на документа или част от него.
(3) Лицата, които притежават увреждания на слухово/говорния апарат, получили пълен или частичен достъп до желания документ и заявили копие, отговарящо на спецификата на техните комуникативни органи, могат да изберат една от предоставените им възможности за достъп, както следва:
а) незабавно, в случаите когато документът или част от него съществуват върху определения от лицето информационен носител и са собственост на федералната институция;
b) в рамките на определен срок, в случаите когато ръководителят на федералната институция, издаваща документа, реши, че достъпът до информацията от страна на лицето, подало молбата е възможен само при наличието на специфичен носител, и нареди трансферирането на документа или част от него върху посочения в молбата информационен носител.

ИЗКЛЮЧЕНИЯ

Държавни отговорности
13. (1) Вземайки под внимание текста на параграф (2), ръководителят на федералната институция има право да откаже достъп до документи, съдържащи поверителна информация, отнасяща се за:
а) правителствата на чужди държави и техните институции;
b) международни организации и техните институции;
с) правителствата на отделните провинции и техните институции;
d) районните или областните администрации, обект на законодателството на отделните провинции и техните институции;
(2) Ръководителят на федералната институция може да осигури право на достъп до документите, съдържащи поверителна информации съгласно параграф (1) в случаите, когато правителството, организацията, администрацията или институцията, която ги е предоставила:
а) даде своето съгласие за достъп;
b) направи информацията свободна за публично достояние.
14. Ръководителят на федералната институция може да откаже достъпа до документи, съдържащи информация, чието публично достояние с голяма вероятност би навредило на правителството на Канада, що се отнася до държавно-провинциалните въпроси, в това число:
а) държавно-провинциални консултации или решения;
b) направления или предприети мерки (в това число и методи, които биха се приели) от правителството на Канада, що се отнася до управлението на държавно-провинциалните въпроси.
15. (1) Ръководителят на федералната институция може да откаже достъпа до документи, съдържащи информация, чието публично достояние с голяма вероятност би навредило на международните отношения и отбраната на Канада, на съюзниците й или на асоциираните към Канада държави, на разкриването, предотвратяването и подтискането на враждебни или подривни действия, в това число:
а) информации, отнасящи се до тактически или стратегически въпроси, сведения относно военни маневри и операции във връзка с разкриването, предотвратяването и подтискането на враждебни или подривни действия;
b) информации относно количеството, качеството и действието на оръжията за отбрана и всякакъв вид информация относно тяхната разработка, производство, модернизация и бъдещи планове;
с) информации относно характеристиките, количеството,разположението, мощта, действието или ролята на защитните установки, сили, корпуси или военни лица, както и организации натоварени с разкриването, предотвратяването и подтискането на враждебни или подривни действия;
d) поверителна информация, относно:
(i) отбраната на Канада, на съюзниците й или на асоциираните към Канада държави;
(ii) разкриването, предотвратяването и подтискането на враждебни или подривни действия.
а) поверителна информация, подготвена от разузнавателните служби, респектирайки чуждите държави, чуждестранните организации, чуждестранните граждани, използвани от Канада за консултации и вземане на решения във връзка с воденето на международната си политика;
b) информации, касаещи наличните научно-технически постижения и материали, анализирани и разработени в съответствие с алинеи d) и е), както и всякакъв вид информация, относно източниците им;
с) информации, относно приети или предстоящи становища в рамките на настоящите и бъдещи международни отношения на правителството Канада, на чуждестранните правителства или международните организации;
d) информации, предмет на дипломатическа кореспонденция между Канада и чуждите държави, държавни международни организации, както и на официалната кореспонденция с дипломатическите си и консулски представителства отвъд граница;
е) информации, относно комуникационните мрежи или криптографическите способи, които Канада или чуждите държави ползват за следните цели:
i) осъществяване на международни контакти;
(ii) отбраната на Канада, на съюзниците й или на асоциираните към Канада държави;
(iii) разкриването, предотвратяването и подтискането на враждебни или подривни действия.
(2) Дефинициите, които са изложени в следващия текст се отнасят до настоящия член.

Враждебни и подривни дейности
а) шпионаж срещу Канада, съюзниците й или асоциираните към Канада държави;
b) саботаж;
с) дейности във връзка с подготовката на терористични актове, в това число нападения срещу транспортни средства, срещу Канада, срещу чужда държава, или подготвяни на чужда територия;
d) дейности във връзка със сваляне на правителството на Канада, на чужда държава, или подготвяни на чужда територия, използвайки криминални способи и средства;
е) дейности във връзка с получаване на поверителна информация,собственост на разузнавателните служби за Канада, съюзниците й или за асоциираните към Канада държави;
f) дейности, отнасящи се до нарушаване на реда и спокойствието на гражданите, на държавните служители или на собствеността на Канада, намиращи се извън страната.

"Отбраната на Канада, съюзниците й или за асоциираните към Канада държави"
Този израз се отнася до военната защита на Канада, съюзниците й или на асоциираните към Канада държави и включва прилагането на всякакъв род действия от страна на Канада или тези държави с цел разкриване, локализиране и предотвратяване на дейности предприети от трети, чужди държави, имайки за крайна цел реални атаки или евентуална подготовка на агресии срещу Канада, съюзниците й или асоциираните към Канада държави.
16. (1) Ръководителят на дадена федерална институция може да откаже достъп до определен вид документи в случаите, когато:
а) документи са изготвени преди по-малко от двадесет години от датата на подаване на молбата, или са изготвени от федерална институция или нейно подразделение, които от своя страна представляват регламентарно определени институции, даващи информации относно:
(i) разкриване и предотвратяване на криминални действия;
(ii) разкриване на дейности респектиращи федералните и провинциалните закони;
(iii) разкриване на дейности, имащи за цел разклащане на сигурността на Канада в смисъл на Закона за канадските служби за сигурност,
b) тези документи съдържат информации, относно методите и начините на разследване, както и планове за специфични законосъобразни разследвания;
с) тези документи съдържат материали, чието разкритие би довело до действия, застрашаващи прилагането на федерално-провинциалните законови разпоредби, както и за подвеждане под съдебна отговорност, когато предоставената информация:
(i) дава сведения върху наличието на определено разследване, както и за вида му;
(ii) би спомогнала за разкритието на строго поверителни сведения;
(iii) е текуща по дадено разследване.
d) тези документи съдържат материали, чието разкритие би застрашило с голяма вероятност сигурността в изправителните заведения.
(2) Ръководителят на федералната институция може да откаже достъп до даден вид документи, чието разкритие би довело с голяма вероятност до улесняване извършването на престъпление, като например информации относно:
а) техниките и методите, използвани от криминално проявените лица за извършване на даден вид престъпление;
b) актуални и бъдещи разработки в областта на въоръжаването;
с) достъпа до определени сгради, обекти, мрежи или системи, в това число компютърни или комуникационни мрежи или сведения разкриващи начина на тяхната защита;
(3) Ръководителят на федералната институция е задължен да откаже достъпа до документи, съдържащи информация относно дейността на Кралската жандармерия, в това число на упражняване на дейностите от страна на регионалните и провинциалните полицейски служби, които са обект на разглеждане в член 20 на Закона за кралската жандармерия на Канада, ако разбира се по молба на провинцията или кметството правителството на Канада е дало съгласие да не се разкрива съдържанието на този род документи.
(4) За прилагането на алинеи (1) b) и с) се разяснява, че понятието „разследване" се разбира в случаите, когато:
а) се отнася да прилагането на дадена държавна законова разпоредба;
b) е разрешено с държавен закон;
с) спада към дадена категория разследвания, дефинирани в регламента.
17. Ръководителят на федералната институция може да откаже достъпа до документи, съдържащи информация, чието разкритие би довело с голяма вероятност до застрашаване на сигурността на отделния индивид.
18. Ръководителят на федералната институция може да откаже достъпа до документи, съдържащи:
а) производствени тайни или финансови информации, търговски или научни методи, собственост на правителството на Канада или на дадена федерална институция, които притежават съществена стойност или с голяма вероятност биха имали такава;
b) информации, чието разкриване би довело с голяма вероятност до застрашаване на функциите на дадена федерална институция;
с) технически сведения и данни, получени в следствие на проведени научно-изследователски работи от страна на дадена държавен служител или по поръчка на дадена федерална институция и чието разкритие би довело с голяма вероятност до лишаване на реалните им създатели от авторските права;
d) информации, чието разкриване би давело с голяма вероятност до сериозна заплаха за упражняване на финансовите интереси на правителството на Канада или на неговата способност да управлява икономиката на страната, както и да облагодетелстват несправедливо дадено лице. Сведения от такъв род могат да бъдат информации относно:
а) канадската валута, нейната наличност и мощ;
b) промяната на лихвения процент върху влоговете или държавните кредити;
с) проекти от страна на правителството за промяна на тарифите на държавните такси, на данъците и на всякакъв вид налози;
d) промяна в структурата на финансовите институции;
е) продажби или закупуване на движима собственост, на канадска или чужда валута;
f) продажби или закупуване на терени и други ценности;

Персонална информация
19. (1) Вземайки под внимание текста на параграф (2), ръководителят на федералната институция е длъжен да откаже достъп до документи, съдържащи сведение относно дадена личност, съгласно дефиницията на член 3 от Закона за защита на персоналната информация.
(2) Ръководителят на федералната институция може да осигури право на достъп да документи, съдържащи персонална информация в следните случай:
а) когато лицето, за когото се отнася информацията лично е титуляр на молбата за осигуряване на достъп;
d) когато желаната информация и публично достъпна;
с) когато молбата за осигуряване на достъп отговаря на изискваниятана член 8 от Закона за защита на персоналната информация.

Информация за трети лица
20. Ръководителят на федералната институция е длъжен, взимайки под внимание останалите разпоредби на този член, да откаже достъп до документи, съдържащи:
а) производствени тайни, собственост на трети страни;
b) търговски, финансови, научни или технически сведения, представени на дадена федерална институция от трета страна, които по рода си представляват поверителна информация и са определени като такива от третата страна;
с) информации, чието разкритие би довело с голяма вероятност до значителни финансови вреди или ползи на трети страни или би заплашило тяхната конкурентноспособност;
d) информации, чието разкритие би довело с голяма вероятност до оказване на влияние върху договорните отношения на трети страни или до други подобни ефекти.
(2) Параграф (1) не дава права на ръководителя на федералната институция да откаже достъп до части документа, ако те съдържат сведения относно проведени опити, експертизи или измервания във връзка с околната среда, изготвени от дадена федерална институция и/или по нейна поръчка с изключение на случаите, когато този вид информация е била изготвена по молба на дадено лице или група от хора срещу регламентирано заплащане.
(3) В случаите, когато в следствие на подадена молба за достъп до информация от вида, посочен в параграф (2), се осигури достъп, то ръководителят на федералната институция се задължава да приложи към документацията забележка, описваща методите използвани при провеждане на съответния вид тестове.
(4) Във връзка с прилагането на настоящия закон, гореупоменатите резултати от проведените тестове не трябва да отговарят на първоначалните резултати, които имат смисъл само при установяване на методите на провеждане на тестовете.
(5) Ръководителят на федералната институция има право да осигури достъпа до документите, описани в параграф (1) при условие, че засегнатата трета страна даде за това своето съгласие.
(6) Ръководителят на федералната институция може да осигури право на достъп до даден документ или част от него, съдържащ информации, посочени в алинеи (1)Ь), с) и d) в случаите, когато този документ е от обществен интерес г засяга например здравеопазването, опазване на околната среда и др., като и в този случай трябва да бъде съблюдаван принципът за последствията за трета страна, съгласно алинеи (1)а) - d).

Правителствени дейности
21. (1) Ръководителят на федералната институция има право да откаже достъп до документи, изготвени преди по-малко от двадесет години, считано от датата на подаване на молбата, и които съдържат:
а) мнения или препоръки, изготвени от или за дадена федерална институция или министър;
d) паметни бележки от консултации или решения, засягащи държавните служители на дадена федерална институция или сътрудниците на даден министър;
с) сведения относно изготвени документи, съдържащи мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от правителството на Канада или от негово име, както и информации, които са във връзка с това;
d) сведения относно проекти във връзка с управлението на кадрите или администрацията на дадена федерална институция, които все още не са били публикувани.
(2) Параграф (1) не може да бъде приложен за документите, съдържащи:
а) паметни бележки или изложения на мотивите във връзка с дадено решение, което засяга изпълнението на дадена дискредитивна власт или на дадена съдебна функции, и които са в пряко отношение с правата на всеки гражданин;
b) доклади, изготвени от консултанти или съветници, които по време на изготвянето на документите не са били служители на дадена федерална институция или сътрудници на даден министър.
22. Ръководителят на федералната институция има право да откаже достъп до документи, съдържащи информации във връзка с определен вид дейности, като - тест и одит -, както и сведения относно методите и техниките на тяхното прилагане и чието разкриване би довело до грешно прилагане на същите и от там до получаване на грешни резултати.
23. Ръководителят на федералната институция може да откаже достъпа до документи, съдържащи информации, стоящи под защитата на закона за професионалната тайна и регламентират отношенията между например адвоката и неговия клиент.

Забрани, базирани на други законови уредби
24. (1) Ръководителят на федералната институция е длъжен да откаже достъп до документи, съдържащи информации, ограничени за достъп посредством една от разпоредбите, залегнали в анекс II на този закон.
(2) Комисията, съгласно текста на член 75 тълкува всички разпоредби на анекс II и представя на парламента доклад относно тяхната необходимост или съответно под какъв вид те да бъдат запазени, в срок не по-късно от 1 юли 1986 или в случаите, когато парламентът не заседава, тогава в рамките на първите 15 дни преди началото на следващото заседание.
25. В случаите, когато на ръководителят на федералната институция му е позволено от настоящия закон да откаже достъп до документи поради специфичността на съдържаща се в тях информация, той е длъжен, абстрахирайки се от другите разпоредби на настоящия закон, да осигури достъп до онези части от документа, които не са обект на ограниченията.

Отказ на достъп
26. Ръководителят на федералната институция може да откаже достъпа до даден документ или част от него само тогава, когато според него съдържанието на този документ ще бъде официално публикувано от дадена правителствена институция на Канада в рамките на следващите 90 дни, считано от датата на подаване на молбата за достъп или в срок по-дълъг от горепосочения, когато закъснението е предизвикано от затруднения при техническото оформяне на материала (превод, отпечатване и др.).

Намеса на трети страни
27. (1) Вземайки под внимание текста на параграф (2), ръководителят на федералната институция, имащ намерението да даде пълни или частични права на достъп до даден документ е длъжен в рамките на следващите 30 дни, считано от получаване на молбата да даде писмено становище до заинтересуваните трети страни, като даде становище дали според него документа съдържа една от следните информации:
а) производствени тайни, собственост на трета страна;
b) сведения, съгласно тяхната дефиниция в алинея 20(1), b), които са предоставени от трета страна;
с) или сведения, чието общодостояние би довело до последствия за третата страна, съгласно дефиницията в алинеи 20(1), с) или d).
Горепосочените правила са валидни само в случаите, когато обмяна на информация с третите страни е възможна и осъществима.
(2) Така уведомената трета страна може да отхвърли становището, описано в параграф (1), като дори и за определени части от документа да даде своето съгласие, то третата страна е длъжна да отхвърли становището на федералната институция.
(3) Становището, съгласно параграф (1) трябва да съдържа от своя страна следните елементи:
а) причината, която е накарала ръководителя на институцията да осигури пълни или частични права на достъп до даден документ, имащ тенденцията да съдържа секретна информация или сведения, съгласно параграф (1);
b) пълно или частично описание на съдържанието на документа, съгласно случая е собственост на третата страна, предоставен е от нея или по някакъв начин я засяга;
с) правото на третата страна да представи на ръководителя на федералната институция, която изготвя документа, своите виждания при пълен или частичен отказ за достъп в рамките на 20 дни, считано от датата на препращане на досието.
(4) Ръководителят на федералната институция може да удължи срока, посочен в параграф (1) в случаите, когато продължаването на срока за кореспонденция с лицето, подало молбата, се базира на алинеи 9(1), а) или b), но не може да надхвърли законно установения срок за обработка на дадена молба.
28. (1) В случаите, когато ръководителят на федералната институция е предоставил становище, съгласно параграф 27(1), то тогава той се задължава:
а) да даде възможност на третата страна в рамките на следващите двадесет дни, считано от датата на изпращане на становището, да удостовери мнението си, когато е налице пълен или частичен отказ за достъп до даден документ от нейна страна;
b) да вземе решение в рамките на следващите 30 дни, считано от датата на изпращане на становището от страна на федералната институция, давайки възможност на третата страна за становище съгласно алинея а), за окончателното осигуряване на пълни или частични права на достъп до документите, като представи това си решение на третата страна.
(2) Становището на което третата страна има право съгласно алинея (1), а) трябва да бъде представено на федералната институция в писмен вид, освен ако ръководителят на същата не е дал разрешение за словесен отговор.
(3) Становището относно решението да бъдат осигурени пълни или частични права за достъп до даден документ, съгласно алинея (1), b) трябва да съдържа следните елементи:
а) възможността на третата страна да упражни правото си на ревизия на това решение, съгласно член 44 в рамките на следващите 20 дни, считано от датата на изпращане на становището;
b) че в случай на неупражняване на правото на ревизия от третата страна, на лицето, подало молба за достъп ще бъдат осигурени пълни или частични права за достъп.
(4) В случаите, когато ръководителят на федералната институция е взел решение за осигуряване на пълни или частични права на достъп до даден документ, след изтичане на регламентираните по закон 20 дни от изпращане на становището си до третата страна, той дава ход на своето решение, освен ако не е получено от третата страна мнение за ревизиране на решението.
29. (1) В случаите, когато ръководителят на федералната институция по предложение на Комисаря по информацията, съгласно на параграф 37(1), вземе решение за осигуряване на пълни или частични права за достъп да даден документ, то той се задължава да се обърне в писмен вид със становище до следните лица:
а) лицето, което и титуляр на молбата за достъп;
b) лицата на които е изпратил становище, съгласно параграф 27(1) или на тези на които е трябвало да изпрати същото в случай, че е бил взел решение за осигуряване на права за пълен или частичен достъп.
(2) Становището, обект на разглеждане на параграф (1) трябва от своя страна да съдържа следните технически елементи:
а) възможността на третата страна в рамките на следващите 20 дни, считано от датата на изпращане на становището, да упражни правото си на ревизия на това решение съгласно член 44;
b) че в случай на неупражняване на правото на ревизия от третата страна, на лицето, подало молба за достъп ще бъдат осигурени пълни или частични права за достъп.

Жалби
30. (1) Вземайки под внимание останалите разпоредби на настоящия закон, Комисарят по информацията получава жалби и назначава проверка във връзка с тях. Жалбите могат да бъдат представени от:
а) лица, които са получили отказ за пълен или частичен достъп до даден документ, и които са подали молба за достъп до същия, базирайки се на правото си предоставено им от настоящия закон;
b) лица, които считат за неправомерна сумата, изискана съгласно член 11;
с) лица при които срокът на обработка е бил продължен, съгласно член 9, и които считат това продължение за неправомерно;
d) лица на които е бил отказан официален превод на желания от тях документ съгласно член 12, или които смятат за неправомерен наложеното във връзка с превода продължение на регламентираните срокове за обработка;
d.1) лица на които е бил отказан достъп до документи или до части от тях, налични върху посочен от тях информационен носител съгласно параграф 12(3), или според които продължението на срока във връзка с трансферирането на информацията върху посочения от тях носител е неправомерно;

или ако е:
е) във връзка с информацията и бюлетина, посочени в член 5;
f) що се отнася до всеки друг случай във връзка с направена молба за осигуряване на достъп, съгласно текстовете на настоящия закон.
(2) Комисарят по информацията може да получава жалби съгласно параграф (1) от посредник на лицето, което е титуляр на молбата за достъп. Във тази връзка, всички следващи членове и разпоредби на този закон касаят не само лицето, подало молба за достъп, но и неговия представител.
(3) Комисарят по информацията може сам да поеме инициативата по дадена жалба в случаите, когато счете за необходимо разглеждането на определени въпроси във връзка с подаваното на молба за достъп или осигуряване на правото за достъп, съгласно настоящия закон.
31. Жалбите, освен изключенията определени от Комисаря по информацията, се адресират да него в писмен вид в срок не по-късно от 1 година, считано от датата на подаване на молбата за достъп.

Проучване
32. Комисарят по информацията, преди да започне проучването на дадена жалба, предвидено от настоящия закон, уведомява ръководителя на федералната институция относно своето решение предизвика проучване, като го информира за съдържанието на жалбата.
33. В случаите, когато ръководителят на федералната институция е взел решение за пълен или частичен отказ на достъп и когато е налице становище в тази връзка съгласно член 32, той информира незабавно Комисаря по информацията относно името на третата страна на която той е предоставил своето становище, съгласно текста на параграф 27(1), или на страните на които би трябвало да го предостави в случай на осигуряване на пълни или частични права за достъп.
34. Вземайки под внимание останалите разпоредби на настоящия закон, Комисарят по информацията може да предизвика процедура за изпълнение, базирайки се на своите права и функции.
35. (1) Проучванията, назначени от Комисаря по информацията във връзка с постъпилите жалби са секретни.
(2) В течение на провеждане на проучването, на по-долу изброените лица трябва да бъде предоставена възможност да представят на Комисаря по информацията своите виждания по конкретен въпрос, като при това никой от тях не притежава изричното право да присъства на представянето пред Комисаря по информацията на становището на друго лице, нито да има какъвто и да е достъп или право на забележки по документи от такъв вид:
а) лицето, подало жалбата;
b) ръководителят на ответната федерална институция;
с) трети страни, съгласно параграф 27(1), когато Комисарят по информацията е решил, съгласно параграф 37(1), да предложи осигуряването на достъп до документ, посочен в параграф 27(1).
36. (1) Комисарят по информацията, съгласно разпоредбите относно жалбите на настоящия закон, има право:
а) да назначи и предизвика явяването на свидетели, които да направят пред него заявления под клетва в писмен или устен вид, да представитакова документи или материали, които според Комисаря по информацията ще послужат за задълбочено проучване и изясняване на контекста на жалбата, по същия начин и същата компетентност, върховния съд;
b) да бъде свидетел на клетвата;
с) да приема доказателства или информации под клетва в писмен или устен вид, както и всякакъв вид други материали, които той счита за правомерни, независимо от тяхната доказателствена стойност пред съда;
d) да получава достъп до помещенията на дадена федерална институция, като в този случай спазва установените от федералната институция правила за сигурност в сградите;
е) да беседва лично с всички лица, които се намират в помещенията, посочени в алинея й), както и да прави необходимите според него проучвания, съгласно компетенциите, дадени му от разпоредбите на настоящия закон;
f) да проверява и изисква копия или извадки от книги и всякакъв вид други документи, съдържащи елементи във връзка с проучването и намиращи се на територията на помещенията, посочени в алинея d).
(2) Без да се ограничава от разпоредбите на други федерални закони или всякакъв имунитет, признат от правото на доказателство, Комисарят по информацията, съгласно дадените му правомощия от настоящия закон във връзка с провеждането на конкретно проучване, има право на достъп до всякакъв вид документи, които се издават от дадена федерална институция и се отнасят до настоящия закон; никой не може да му откаже право на достъп по какъвто и да е повод до някой от тези документи.
(3) Освен в случаите, когато дадено лице е преследвано за нарушение по член 131 от Криминалния кодекс, отнасящо се до декларация по настоящия закон, или когато е нарушило настоящия закон, или също така с изключение на случаите на съдебно обжалване по настоящия закон или при призоваване от страна на съда, установените доказателства или дори тяхното наличие не могат да бъде използвани срещу лицето пред съда по даден процес, както и в рамките на никоя друга процедура.
(4) Определените свидетели, които ще се явят пред Комисаря по информацията във връзка с текста на този член, имат право да получат, при наличие на дадено съгласие от страна на Комисаря по информацията, финансово обезщетение, както ако те биха се явили пред федералния съд.
(5) Лицата или федералните институции, които трябва да предоставят документи и материали, съгласно текстовете на настоящия член, имат правото да предявят иск към Комисаря по информацията да им върне в 10 дневен срок, считано от датата на подаване на иска, предоставените материали, като нищо не може да попречи на Комисаря по информацията да предизвика в тази връзка нова доставка на същите.
37. (1) В случаите, когато Комисарят по информацията е взел добре обосновано решение във връзка с постъпила при него конкретна жалба, той се обръща към ръководителя на ответната федерална институция, като:
а) представя заключения във връзка с проведените проучвания, както и съответните препоръки;
b) изисква, когато го счете за необходимо, да изиска в рамките на определен срок от време становище по така направеното заключение или относно мерките, които трябва да бъдат взети по повод на представената от страна на Комисаря по информацията препоръка, или мотивите поради които не може да бъде даден ход на молбата.
(2) Комисарят по информацията известява лицето, подало жалбата както и третите страни, които съгласно параграф 35(2) биха взели становище и които са ги предоставили; като съгласно случаите посочени в алинея (1), b), Комисарят по информацията няма право на това действие преди да е изтекъл регламентирания срок, отнасящ се до правото на ръководителя на федералната институция.
(3) Комисарят по информацията информира също така в обръщението си да лицето, подало жалбата, ако е налице е случаят, когато съгласно алинея (1), b) той не е получил становище в определения от него срок, или че мерките, залегнали в представеното му становище, според него, не са достатъчни, не са адаптирани или не са годни да бъдат взети под внимание. Той може също така да добави коментари от всякакъв вид, които счете за необходими.
(4) В случаите, когато ръководителят на федералната институция даде становище до Комисаря по информацията, съгласно текста на алинея (1)Ь), че той ще осигури право на пълен или частичен достъп до даден документ, то ръководителят на федералната институцията се задължава да предостави същото становище и на лицето, титуляр на жалбата:
а) незабавно, когато в този случай не е замесена трета страна,съгласно алинея 29(1), b);
b) след изтичане на 20 дневния срок, съгласно алинея 29(1), b), и др.,освен ако не е на лице акт за преразглеждане на решението,съгласно член 44.
(5) В случаите, когато проучването е завършило и ръководителят на ответната федерална институция не осведоми Комисарят по информацията за осигуряването на пълни или частични права за достъп до даден документ от страна на жалващото се лице, Комисарят по информацията информира същия за съществуването на право на преразглеждане на решението пред съда.

Представяне на Народното събрание
38. В рамките на три месеца след приключване на финансовата година, Комисарят по информацията предоставя на Народното събрание годишен отчет за дейността на поверената му служба.
39. (1) Комисарят по информацията може да представи по всяко време на текущата година специален доклад, отнасящ се до компетенциите и функциите на неговата работа, където според него въпросите на които трябва да се обърне внимание са от особена важност и значение, като според него, отлагането на разглеждането им до предаване на годишния отчет би било неправомерно.
(2) Комисарят по информацията не може да предаде специалния доклад относно проучванията преди да е спазил изискванията, които се разглеждат в текстовете на член 37.
40. (1) Представянето на отчетите от страна на Комисаря по информацията пред Народното събрание става посредством предаването му на Председателя на Народното събрание, както и на Председателя на камарата на общините за представянето му пред съответните общини.
(2) След като се представят отчетите, посочени в параграф (1) за разглеждане на камарата на общините, те се предават на специално сформираната от Народното събрание за тази цел комисия, в приложение на разпоредбите на параграф 75(1).

Преразглеждане от страна на федералния съд
41. Лицето на което е отказан пълен или частичен достъп до даден, посочен в молбата му за достъп документ, изискан съгласно регламента на настоящия закон, и при наличието на решение от страна на Комисаря по информацията в тази връзка, може в рамките на следващите 45 дни, считано от датата на решението на Комисаря по информацията, съгласно параграф 37(2), да предяви иск за преразглеждане на решението пред съда. Съдът може в тази връзка преди или след изтичане на предвидения срок да го продължи или да даде разрешение за неговото продължаване.
42. (1) Комисарят по информацията притежава права за следните действия:
а) да предизвика самолично, базирайки се на резултатите от проведеното от него разследване, спазвайки сроковете, посочени в член 41 и със съгласието на лицето, подало молба за достъп, преразглеждане на решението за пълен или частичен отказ до дадена информация;
b) да се явява пред съда от името на лицето, което е предизвикало преразглеждане на решението, съгласно текста на член 41;
с) да се явява, с разрешение на съда, като ангажирана с конкретния случай страна, съгласно текстовете на членове 41 и 42;
(2) В случаите, посочени в алинея (1)а), лицето, което иска достъп да дадена информация може да се яви пред съда в качеството си на страна по делото.
43. (1) След като се получи решение от страна на съда във връзка с подадена молба за преразглеждане, ръководителят на федералната институция, която е дала пълен или частичен отказ е длъжен да уведоми в писмен вид трети страни с които той е кореспондирал по делото, съгласно параграф 27(1), или на които той е бил длъжен да съобщи в случаите, когато той е взел решение за осигуряване на пълен или частичен достъп до дадени документи.
(2) Третите страни, които са уведомени, съгласно параграф (1) могат също така да се явяват пред съда в качеството си на страна по делото.
44. (1) Всяка трета страна, която ръководителят на федералната институция е длъжен да уведоми за осигуряване на пълни или частични права за достъп, съгласно алинея 28(1), b) или параграф 29(1), може в рамките на следващите 20 дни, считано от датата на получаване на становището на ръководителя на федералната институция, да използва правото си за предявяване на иск за преразглеждане пред съда.
(2) Ръководителят на федералната институция, който е дал становище относно за осигуряване на достъп да даден информационен източник, съгласно алинея 28(1), b) или параграф 29(1), е длъжен след получаване на становище във връзка с иска за преразглеждане, да информира в писмен вид лицето, подало молбата за достъп.
(3) Лицето, което е уведомено съгласно изискванията на параграф (2) може също така да са яви пред съда в качеството си на страна по делото.
45. Всички действия, предвидени в членове 41, 42 и 43 трябва да бъдат възприети и приложени в сумарен вид, съгласно специално възприетата практика в тези случай и във връзка с текста на член 46 от Закона за работата на федералния съд.
46. Без да взима под внимание каквито и да е други федерални закони или привилегии по настоящия закон, федералният съд има право, съгласно разпоредбите на членове 41, 42 и 43, на достъп до всякакъв вид документи и информация, издавани от дадена федерална институция и които са във връзка с настоящия закон; това означава, че по никаква причина никой от желаните документи не може да бъде отказан за достъп на федералния съд.
47. (1) Във връзка с изпълнението на процедурите посочени в членове 41,42 и 43, федералния съд може да вземе всякакви възможни мерки, като разговори на четири очи или разглеждане на аргументи в отсъствието на някоя от страните, за да се избегне чрез неговите или чийто да били действия, разкриването на:
а) информация, която по своята същност, съгласно разпоредбите на настоящия закон, означава пълен или частичен отказ за достъп до даден документ;
b) сведения, които говорят за реалното съществуване нададен документ, за когото ръководителят на федералната институция е отказал пълен или частичен достъп, без да е пояснил дали този документ съществува или не.
(2) В случаите, когато са налице доказателства за извършване на нарушение на федерално-провинциалните закони на Канада от страна на служител на някоя федерална институция, то съдът има право да уведоми компетентните органи за направената от него констатация.
48. Съгласно процедурите във връзка с текста на членове 41 и 42 основната тежест при доказване на правото на ръководителя на федералната институция да откаже достъп до даден документ, базирайки се на настоящия закон или на част от него, пада върху засегнатата федерална институция.
49. В случаите, когато съдът вземе решение в полза на лицето на което е бил отказан пълен или частичен достъп до даден документ, базирайки се на текстове от настоящия закон, различни от конкретните разпоредби на член 50, съдът, в случай че счете за нужно, налага на ръководителя на федералната институция да предостави желания документ на лицето с права за частичен или пълен достъп; съдът може да вземе и друго решение, когато счете това за необходимо.
50. В случаите, когато отказът за пълен или частичен достъп до даден документ се базира на членове 14 и 15 или на алинеи 16(1), а) или b) или с) и съдът установи, че решението за отказ не се базира на резонни причини, съдът, в случай че счете за нужно, налага на ръководителя на федералната институция да предостави желания документ на лицето с права за частичен или пълен достъп; съдът може да вземе и друго решение, когато счете това за необходимо.
51. В случаите, когато в течение процеса на преразглеждане, съдът базирайки се на член 44 установи, че ръководителят на федералната институция е длъжен да откаже пълно или частично достъпа да даден документ, съдът нарежда на същия да откаже пред лицето, подало молбата, достъпа да дадения документ; съдът може да наложи други мерки, когато счете това за необходимо.
52. (1) В случаите, когато в течение на преразглеждането, съгласно членове 41 и 42 се вземе решение за отказ на достъп да даден документ, базирайки се на алинеи 13(1), а) или b) или на член 15, това решение се счита за валидно само тогава, когато делото е било гледано от заместник-главен съдия на федералния съд или други съдии, които са упълномощени да гледат дела от такъв род.
(2) В случаите, отнасящи се до параграф (1) или когато страните са призовани за това, делото трябва да бъде гледано, спазвайки следните правила:
а) да се гледа при закрити врата;
b) да се гледа в съд, които се намира в региона на административната столицата, както това е посочено в анекса относно Закона за административната столица.
(3) Ръководителят на федералната институция има право в процеса на гледане на делото или когато бъде призован за това, да представи различни аргументи по делото в отсъствие на ответната страна.
53. (1) Вземайки под внимание параграф (2), размерът на таксите и разходите е предоставена на преценката на съда, като с изключение на конкретните случаи, посочени от съда, те следват вече утвърдените в тази връзка правила.
(2) В случаите, когато съдът установи, че предприетите действия за преразглеждане на дадено решение, съгласно членове 41 и 42 са довели до принципно ново положение на прилагане на настоящия закон, то той налага размерът на таксите и разходите, които лицето, предявило иск за преразглеждане, трябва да плати, дори и в случаите, когато изходът от делото има негативен смисъл за него.

Комисарят по информацията / Комисар по информацията
54. (1) Губернаторът в Съвета назначава със силата на своя подпис Комисаря по информацията, след като е получил съгласието за това назначение от страна на Сената и на камарата на общините.
(2) Вземайки под внимание останалите текстове на този член, Комисарят по информацията заема своята длъжност в рамките на един мандат от седем години, през които той е несменяем, освен ако Губернаторът в Съвета не прекъсне мандата му по искане от страна на Сената или камарата на общините.
(3) След изтичане на седемгодишния мандат на Комисаря по информацията, същият може да получи нов мандат, който не надхвърля установената продължителност.
(4) В случай на отсъствие или невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на Комисаря по информацията, Губернаторът може да назначи всяко друго компетентно лице за мандат от 6 месеца да изпълнява задълженията и функциите, предоставени принципно на титуляра на тази длъжност посредством този или някой друг закон, както и да фиксира заплата и бюджет с които заместващото лице ще разполага.
55. (1) Длъжността на Комисарят по информацията отговаря по ранг и по права на тази на заместник-министър; неговата длъжност е изцяло свързана със задълженията, произтичащи от прилагането на настоящия закон, като Комисарят по информацията няма право да заема платени други длъжности в служба на Кралицата или в каквито и да е други платени служби.
(2) Комисарят по информацията трябва да получава същото годишно възнаграждение, както това на съдия от федералния съд, различно от това на главен или заместник-главен съдия; той има също така право на командировъчни средства в случаите, когато в изпълнението на разпоредбите на настоящия или някой друг федерален закон му се налага да предприеме служебно пътуване.
(3) Разпоредбите на Закона за пенсионното осигуряване на държавните служители, които не третират пряко заеманите длъжностите могат да бъдат приложени за Комисаря по информацията; изключение правят само случаите, когато той е бил избран извън установения от закона ред, тогава Комисарят по информацията има право в рамките на 60 дни от своето назначаване да се обърне в писмен вид до Министъра на финансите за определяне на специфичен режим на заплащане, съгласно Закона за пенсионното осигуряване на дипломатическите служители; като и в този случай неговият въпрос ще се отнася до разпоредбите, които не третират пряко заеманата длъжност.
(4) Комисарят по информацията заема длъжност във федералната администрация на Канада в смисъл на Закона за заплатитена държавните служители, както и на регламентите, посочени в член 9 на Закона за въздухоплаването.

Заместник-комисар па информацията
56. (1) По препоръка от страна на Комисаря по информацията, Губернаторът в Съвета може да избере един или няколко Заместник-комисари по информацията.
(2) Вземайки под внимание другите текстове на настоящия член, Заместник-комисарите по информацията биват назначавани на този пост с мандат не по-дълъг от 5 години.
(3) След изтичане на петгодишния мандат на Заместник-комисаря по информацията, същият може да получи нов мандат, който не надхвърля установената продължителност.
57. (1) Длъжността на Заместник-комисарят по информацията е изцяло свързана с изпълнение на функциите на Комисаря по информацията с които той е натоварен, като същият няма право да заема други платени длъжности в служба на Кралицата или в каквито и да е други платени служби.
(2) Заместник-комисарят по информацията получава годишно възнаграждение, определено от Губернатора, както има право на същите командировъчни средства както Комисаря по информацията в случаите, когато в изпълнението на разпоредбите на настоящия или някой друг федерален закон му се налага да предприеме служебно пътуване.
(3) Разпоредбите на Закона за пенсионното осигуряване на държавните служители, които не третират пряко заеманите длъжностите могат да бъдат приложени за Заместник-комисаря по информацията.
(4) Заместник-комисарят по информацията заема длъжност във федералната администрация на Канада в смисъл на Закона за заплатите на държавните служители, както и на регламентите, посочени в чл.9 на Закона за въздухоплаването.

Персоналът
58. (1) Законът за дейността на служителите в държавната администрация се отнася и да персонала, които е на разположение на Комисаря по информацията в изпълнение на неговите задължения и функции, предвидени от настоящия или някой друг федерален закон.
(2) Комисарят по информацията има право да назначава на временни договори експерти или специалисти с технически или специализирани познания от които той се нуждае за изпълнение на своите функции, като с одобрение на Министерството на финансите той може да определи размера на заплащане и бюджета с който тези лица могат да разполагат.

Пълномощия
59. (1) Вземайки под внимание текста на параграф (2), Комисарят по информацията може, в рамките на неговите компетенции, да даде пълномощия върху негови права и функции, които са му предоставени от настоящия или някой друг федерален закон, освен:
а) личното му право да упълномощава, което може да бъде предоставено само на заместник-комисаря;
b) правата и функциите, посочени в членове 38 и 39, които не могат да бъдат предоставени никому.
(2) Комисарят по информацията, както и никой от неговите заместници няма право да упълномощава задължението си проучване във връзка със случай на получен пълен или частичен отказ за достъп до информационен източник, базиран на алинеи 13(1), а) или b) или на член 15, освен на един своите сътрудници или служители на комисарят, специално посочени за целта от Комисаря по информацията.
(3) Даден Заместник-комисар по информацията може, в рамките на своите компетенции, да упълномощи трето лице с правата и функциите, които са му предоставени от страна на Комисаря по информацията във връзка с изпълнението на настоящия или някой друг федерален закон.

Общи разпоредби
60. Седалището на Комисарят по информацията е фиксирано да бъде в региона на административната столица, съгласно анекса за Закона за административната столица.
61. Комисарят по информацията, както и лицата които работят съвместно с него или под негово ръководство и имат пряк достъп до информации във връзка с провеждани проверки, съгласно този или някой друг федерален закон, трябва да отговарят на изискванията що се отнася до сигурността на информацията, да вземат всички мерки за сигурност и да изискват полагането на клетва за спазване на мерките за сигурност, където това е необходимо, от страна на лицата, които получават достъп и ползват предоставената им информация.
62. Вземайки под внимание останалите текстовете на настоящия закон, Комисарят по информацията, както и лицата които работят съвместно с него или под негово ръководство са длъжни да спазват служебната тайна що се отнася до информацията до която те имат достъп, изпълнявайки своите служебни задължения и функции, съгласно настоящия закон.
63. (1) Комисарят по информацията може да даде достъп, или да упълномощи други лица, които работят съвместно с него или под негово ръководство да дават достъп до информации:
а) които, по негово усмотрение, са необходими за:
i) провеждане на проучване, съгласно разпоредбите на настоящия закон;
(ii) мотивиране на решенията и препоръките, съдържащи се в докладите и становищата, описани от текстовете на настоящия закон;
b) информации, чието разкритие е необходимо за реализирането на процедурите във връзка с нарушения срещу този или някой друг федерален закон или за нарушение на член 131 на Криминалния кодекс, базирайки се на направена декларация по настоящия закон, или в случаите когато се касае за подаден иск за преразглеждане пред съда, както и при вече съществуващо решение от негова страна.
(2) В случаите, когато според Комисарят по информацията са налице факти, които доказват в някакъв смисъл нарушение на федерално-провинциалните закони от страна на федерален служител, Комисарят по информацията може да предостави събраната от него информация във тази връзка на Главния прокурор на Канада.
64. По време на провеждане на дадено проучване във връзка с настоящия закон и при подготовката на докладите за представяне пред Народното събрание, съгласно членове 38 и 39, Комисарят по информацията, както и лицата, които работят съвместно с него или под негово ръководство нямат право да дават достъп до информации и предприемат мерки да не се даде достъп до:
а) информации, които по своята същност и съгласно разпоредбите на настоящия закон представляват отказ за осигуряване на пълен или частичен достъп до даден документ;
b) сведения, които говорят за реалното съществуване на даден документ, за когото ръководителя на федералната институция е отказал пълен или частичен достъп, без да е пояснил дали този документ съществува или не.
65. Що се отнася до сведенията и информациите до които Комисарят по информацията, както и лицата, които работят съвместно с него или под негово ръководство са имали достъп при изпълнение на своите служебни задължения или функции, или сведенията с които те са боравили при извършване на проучвания, съгласно разпоредбите на настоящия закон, то никой от горе споменатите лица няма право базирайки се на тези сведения да се явява като свидетел или компетентно лице, освен в случаите когато се касае за действия в нарушение на настоящия закон или на член 131 на Криминалния кодекс, респектирайки декларацията, направена съгласно регламента на този закон, или в случаите когато се касае за подаден иск за преразглеждане пред съда, както и при вече съществуващо решение от негова страна.
66. (1) Комисарят по информацията, както и лицата, които работят съвместно с него или под негово ръководство ползват правото на имунитет що се отнася до гражданското и криминално законодателство за извършени действия, предоставени доклади и становища, произнесени в пълно съзнание слова от тяхна страна при ефективно изпълнение на техните служебни задължения или дори при направен опит за това, базирайки се на разпоредбите на настоящия закон.
(2) Същите нямат право да бъдат подведени под отговорност за писмени и словесни клевети:
а) произнесени слова, предоставени сведения или изготвени в пълно съзнание документи при провеждане на проучване от страна на Комисарят по информацията или от други лица в негово име, съгласно настоящия закон;
b) доклади или становища, изготвени в пълно съзнание от страна на Комисаря по информацията във връзка с настоящия закон, както и всякакъв вид изявления, направени в пълно съзнание пред пресата и всякакъв вид други медии.

Нарушения
67. (1) Никое лице няма право да пречи на работата на Комисаря по информацията, както и на лицата които работят съвместно с него или под негово ръководство в изпълнение на своите служебни задължения и функции, съгласно разпоредбите на настоящия закон.
(2) Лицето, което въпреки това си позволи да наруши установеното в този член се счита за нарушител и бива наказван, съгласно процедурата за нарушения от общ характер, да заплати глоба в размер не повече от 1000 долара.

Общи разпоредби
68. Настоящият закон не се прилага за следните документи:
а) публикувани вече документи или документи, които се разпространяват в търговската мрежа;
b) документи, собственост на библиотеки или музеи, които се пазят единствено с цел да се консултират или за излагането им на обществени места.
с) документи, които се намират в Държавния архив на Канада, Държавната библиотека, Музея за изящни изкуства, Музея на канадската цивилизация, Канадския природонаучен музей, Държавния музей на науките и технологиите, както и такива които са собственост на лица и организации, външни на федералните институции.
69. (1) Настоящият закон не се прилага за поверителни документи, собственост на Личния съвет на Кралицата за Канада, в това число:
а) бележки, свързани с предстоящи предложения и препоръки към Съвета;
б) работни документи във връзка с представяне за разглеждане от страна на Съвета на съществуващи проблеми, анализи или документи от политически характер;
с) дневния ред на Съвета или бележки отнасящи се до приети укази или решения;
d) работни документи, които се отнасят до обмяна на сведения или дискусии между министерства, или до въпроси във връзка с вземането на правителствени решения или за установяване на работната му политика;
е) информационни документи, които се ползват от министерствата и савъв връзка с предстоящо представяне нададен род проблематика пред Съвета или въобще всички онези въпроси, които се свеждат до текста на алинея а);
f) проектозакони или проекторегламенти;
g) документи, съдържащи информации относно съдържанието на документите, визирани в алинеи а) до f);
(2) За прилагане на параграф (1), под думата „Съвет" се разбира Личният съвет на Кралицата за Канада, Кабинетът и неговите комисии.
(3) Параграф (1) не се прилага за:
а) поверителни документи на Личния съвет на Кралицата за Канада,които са по-стари от 20 години;
b) работни документи, посочени в алинея (1), b) в случаите, когато решенията за които се отнасят тези документи са станали обществено достояние, или ако не са публикувани, то трябва да са минали 4 години от датата на тяхното приемане.
70. (1) Вземайки под внимание текста на параграф (2), определеният Министър е отговорен за:
а) контрола върху начина по който документите, собственост на федералните институции се управляват и съхраняват, осигурявайки по този начин съответствие с настоящия закон и неговите регламенти;
b) установяване на вида на формулярите, които са необходими за прилагането в действие на регламентите на настоящия закон;
с) редактиране на инструкциите и директивите, които са необходими за прилагането в действие на регламентите на настоящия закон, както и за тяхното разпространение между федералните институции;
d) установяването на формата и съдържанието, които трябва да съдържа годишния доклад до Народното събрание, съгласно член 72.
(2) Отговорностите на определения министър, дефинирани в алинеи (1), а) и с), когато се отнасят до Банката на Канада трябва да бъдат поети от Губернатора на банката.
71. (1) Всеки един от ръководителите на федералните институции е длъжен в срок, не по-късно от 1 юли на 1985 г., да представи на ръководството на институцията и пред другите нейни служби, където това е възможно да стане без особени усложнения, както и на службите, които пряко работят с гражданите, наръчници с помощта на които държавните служители ще могат да се ориентират в програмите и дейностите на институцията, засягащи работата с обществеността.
(2) Всякакъв вид информация, отнасяща се до правото на ръководителят на федералната институция да откаже пълен или частичен достъп до даден информационен източник може да бъде изключена от съдържанието на споменатия в параграф (1) наръчник.
72. (1) В края на всяка финансова година, ръководителят на федералната институция трябва да изготви и представи на Народното събрание годишен отчет, които да удостоверява прилагането на настоящия закон от страна на подчинената му институция.
(2) В рамките на следващите три месеца, считано от датата на приключване на финансовата година, отчетните доклади, споменати в параграф (1) се представят пред двете камари на Народното събрание, като се спазва 15 дневния срок преди поредното заседание.
(3) Докладите, представени съгласно текста на параграф (2) се препращат на комисията, определена или съставена от Народното събрание, спазвайки изискванията на параграф 75(1).
73. Ръководителят на федералната институция може със заповед да упълномощи изпълнението на част от неговите задължения и функции на някой компетентен служител на федералната институция.
74. Без да взима под внимание каквито и да е други федерални закони, ръководителят на федералната институция, както и на лицата които работят съвместно с него или под негово ръководство ползват правото на имунитет що се отнася до гражданското и криминално законодателство, така също Короната и федералните институции ползват правото на имунитет пред закона във връзка с осигуряването на достъп до даден документ в рамките на настоящия закон, при наличието на пълно съзнание, както и спрямо всички последствия, които произхождат от него; те ползват също така правото си на имунитет в случаите, когато, по резонни причини, са пропуснали да дадат становище по даден въпрос, съгласно разпоредбите на настоящия закон.
75. (1) Народното събрание, определя или съставя, от Камарата на общините, от Сената или в смесен вид, комисията, която отговаря за постоянния контрол във връзка с прилагането на настоящия закон.
(2) Комисията, упомената в параграф (2), да предприеме най-късно до 1 юли 1986 г. задълбочен анализ на разпоредбите на настоящия закон, както и евентуалните последствия от неговото прилагане, като след изтичане на една година, считано от началната дата на проучването, или в по-дълъг срок с разрешение на Камарата на общините, да представи доклад пред Народното събрание, където да бъдат посочени препоръки за промени в текста, които според комисията са необходими.
76. Настоящият закон обвързва Нейно Величество, съгласно канадското право.
77. (1) Губернаторът в Съвета има право по регламент да:
а) установи лимит при прилагането на параграф 4(3), отнасящ се до изготвяне на копия от документи, съществуващи върху лазерно-магнитен информационен носител;
b) установи процедури, които трябва да се съблюдават при подаването на молба за достъп или получаването съответно отговор за достъп до информация;
с) установи във връзка с прилагане на разпоредбите на параграф 8(1),условията при които да става препращането на молбите за достъп от една федерална институция до друга;
d) установи размера на таксите, съгласно алинея 11(1), а) и определи начина на тяхното изчисление що се отнася до алинеи 11 (1), b) и с) и параграфи 11(2) и (3);
е) установи модалностите във връзка с прилагането на параграф 12(1)за осигуряване на достъп до документите и мястото на тяхното консултиране;
f) установи органите, които да провеждат проучванията във връзка с алинея 16(1), а);
g) прецизира категориите на проучвания във връзка с прилагане на алинея 16(4), с);
h) установи процедурите, които Комисарят по информацията, както и лицата които работят съвместно с него или под негово ръководство трябва да спазват що се отнася до проучване или получаване на копия от документи, които са им необходими в течение на проучването, отнасящи се до отказ за осигуряване на пълен или частичен достъп до даден документ на базата на алинеи 13(1), а) или b)или на член 15.
(2) Губернаторът на Съвета може с декрет да добави към анекс I всякакви министерства, федерални институции или служби на федералната администрация.