Христо Христов (в. “Дневник”) срещу Националната разузнавателна служба

І инстанция – а.д. № 687/2005 г. на СГС АО ІІІ-г състав
І инстанция – а.д. № С 31/2005 г. на СГС АО ІІІ-г състав

Заявление:
В края на 2004 г. журналистът от в. “Дневник” Христо Христов подава заявление до директора на Националната разузнавателна служба (НРС). Със заявлението си той иска достъп до материали от архива на Първо главно управление на бившата Държавна сигурност (ДС) от периода 1971-1979 г. Информацията му е необходима за включването на конкретни факти в документална книга за убийството на писателя Георги Марков през 1978 г. в Лондон, върху която работи.

Отказ:
В законоустановения 14-дневен срок не е получен отговор на заявлението.

Жалба:
Мълчаливият отказ е обжалван пред Софийски градски съд (СГС). Освен доводите за незаконосъобразност на отказа, в жалбата е посочено, че журналистът вече е проучвал архивите на Министерство на вътрешните работи (МВР), Министерство на външните работи (МВнР), Държавния архивен фонд и Върховния касационен съд. Също така, Христов многократно е публикувал информация по темата и без съмнение въпросът е от висок обществен интерес, поради което следва да се осигури достъп до поисканата информация.

Развитие пред І инстанция:
На първото заседание по делото журналистът представя редица доказателства, в подкрепа на твърдението си, че вече е проучвал материали по темата в архивите на други институции. Съдът отлага делото с оглед възможността ответната страна да се запознае с представените доказателства, както и да представи свои.

На второто съдебно заседание по делото представителят на ответника твърди, че не знае дали поисканата информация съществува в Националната разузнавателна служба (НРС), тъй като същата не можело да бъде намерена сред документите, съхранявани от НРС. Адвокатът на жалбоподателя изтъква, че според трайната практика на Върховния административен съд, голословното и неподкрепено с конкретни доказателства твърдение, че определен документ не може да бъде открит, не е достатъчно да обоснове отказ за достъп до информация. В тези случаи съответният административен орган следва да ангажира доказателства, че търсеният документ е унищожен с решение на експертна комисия; респ. - че е архивиран, като се посочат данни, позволяващи издирване на местонахождението му; или че е изгубен и е съставен съответният констативен протокол, удостоверяващ този факт.

Делото е обявено за решаване. Предстои постановяване на съдебното решение.