|
Кирил Терзийски срещу Министерство на финансите (договора
с “Краун Ейджънтс”) II
І инстанция – а.д. № 4120/2004 г. ВАС, Пето отделение
ІІ инстанция – а.д. № 592/2005 г. ВАС, Петчленен състав
І инстанция (отново) – а.д. № 4596/2005 г. ВАС, Пето отделение
Заявление:
С Решение № 2113 от 09.03.2004 г., постановено по адм. дело № 38/2004 г.,
Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) оставя в сила Решение
№ 11682/2003 г. на тричленен състав на съда по адм. дело № 3080/2003 г.
Със съдебния акт е отменен отказът на министъра на финансите да предостави
на Кирил Терзийски копие на хартиен носител на договора, сключен между Министерство
на финансите (МФ) и британската консултантска фирма “Краун Ейджънтс”. Съдиите
приемат, че липсата на мотивиране на министъра по какви критерий и на какво
основание е приел, че договора представлява държавна тайна не позволява
на съда да прецени правилността и упражни ефективен контрол за законосъобразността
на отказа. Преписката е върната на министъра за ново произнасяне по заявлението
за достъп до информация.
Отказ:
Ново писмено решение за отказ. Договорът бил засекретен още през декември
2001 г. и това било отразено в секретното деловодство на МФ, като основанието
e т. 24 от отменения Списък на фактите, сведенията и предметите, съставляващи
държавна тайна:
- Сведения за организационно-техническата програмна защита на автоматизираните
системи за управление и информация на министерствата и другите ведомства,
както и висшите органи на държавна власт и управление.
След приемането на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ)
договорът пак съдържа държавна тайна, попадаща в следните категории на
списъка към чл. 25 от ЗЗКИ:
- Изследователска работа с особено съществено значение за интересите
на националната икономика, поръчана от държавни орган;
- Информация относно технически, технологични и организационни решения,
чието разгласяване би заплашило с увреждане важни икономически интереси
на държавата.
Жалба:
Отказът е обжалван пред ВАС с аргумента, че не е изпълнено указанието
на съда да се посочи каква информация се съдържа в клаузите на договора,
което води до невъзможност да се прецени дали тя попада в твърдените хипотези
на ЗЗКИ. Поискано е от съда да упражни правомощията си по чл. 41, ал.
3 и 4 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) като изиска
и прегледа договора и се произнесе по законосъобразността на поставения
гриф за сигурност.
Развитие пред І инстанция:
В съдебното заседание по делото представителя на жалбоподателя прави искане
съдът да изиска от Министерски съвет и стенограмата от проведено заседание
на 25.10.2001 г., на което е обсъждана връзката на договора с националната
сигурност. Съдът отхвърля това искане, но задължава МФ да представи договора
и данни за длъжностното лице поставило грифа за сигурност, както и допълнително
становище на министъра по въпроса на какво основание е засекретен договора
– по силата на закон или подзаконов нормативен акт, или въз основа на
акт на длъжностно лице. В последния случай министърът да посочи в какво
длъжностно качество и по силата на какво овластяване това лице е поставило
гриф за сигурност върху процесния договор. За процесуална икономия съставът
на съда дава ход на делото, но уточнява че ще постанови решението си след
проверката по чл. 41, ал. 3 и 4 ЗДОИ, която е предпоставка за крайния
резултат по спора.
След изслушване на аргументите на страните по съществото на спора, делото
е обявено за решаване.
Определение по хода:
С Определение по хода на делото от 10.11.2004 г. в закрито заседание е
прегледан договора, сключен между МФ и “Краун Ейджънтс”. Съдът констатира,
че на първа страница на договора е поставен гриф за сигурност “секретно”,
зачертан с права линия и поставен нов гриф “поверително” с подпис на длъжностното
лице, като е посочено основание за класифициране - § 9 от ПЗР на ЗЗКИ
и датата – 20.09.2004 г.
Решение:
С Решение № 9472 от 16.11.2004 г. ВАС, Пето отделение ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Кирил Терзийски срещу отказа на министъра на финансите да предостави
достъп до договора, сключен между МФ и британската консултантска фирма
“Краун Ейджънтс”. В решението си съдебният състав обосновава законосъобразността
на отказа на министъра с констатацията на маркирането на договора, установено
с определението по хода. Магистратите отбелязват, че договорът е законосъобразно
засекретен, като аргументират този си извод с мотива, че след като министърът
е заявил, то значи е установено, че информацията в договора попада в Списъка
на държавната тайна по Приложение № 1 към ЗЗКИ. Председателят на съдебния
състав обаче е подписал решението с особено мнение като излага становище,
че за да се прецени законосъобразността на маркирането на договора с гриф
за сигурност, каквото е изискването на чл. 41, ал. 4 от ЗДОИ, е било необходимо
съдебният състав да изясни съдържанието на цитираните от министъра категории
информация – държавна тайна, защото според него договорът не попада в
никоя от тях.
Касационна жалба:
Решението е обжалвано от ПДИ с аргумента, че съдът не е изпълнил задължението
си по чл. 41, ал. 4 от ЗДОИ – да осъществи контрол върху законосъобразността
на маркирането с гриф за сигурност, а е приел, че след като има маркиране,
значи същото е законосъобразно. Изобщо не е изследван въпросът дали разкриването
на съдържащата се в договора информация засяга някой от интересите, изброени
в чл. 25 ЗЗКИ и ако ги засяга би ли могла да настъпи вреда или опасност
за тях.
Развитие пред ІІ инстанция:
Делото е разгледано в едно съдебно заседание на 10.03.2005 г. и обявено
за решаване.
Решение:
С Решение № 3875 от 28.04.2005 г. петчленния състав на ВАС отменя изцяло
решението на тричленния състав, с което е отхвърлена жалбата на Кирил
Терзийски от ПДИ срещу отказа на министъра на финансите Милен Велчев.
Мотивите на магистратите са, че решението на тричленния състав е постановено
при допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. На първо място съдиите отбелязват, че тричленният
състав не се е произнесъл по законосъобразността на маркирането с гриф
за сигурност на договора, поради което изводът му, че същият съдържа класифицирана
информация, е необоснован. На второ място тричленният състав е събирал
доказателства (преглед на договора) в закрито заседание по реда на чл.
41, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) след приключване
на устните състезания и обявяване на делото за решаване като по този начин
е нарушил правото на защита на жалбоподателя, който не е могъл да се запознае
с установените факти и обстоятелства. Делото е върнато за ново разглеждане
от друг тричленен състав на съда.
Развитие пред първа инстанция (отново):
В съдебно заседание, проведено през м. ноември 2005 г., новият тричленен
състав на съда изисква от министъра на финансите отново да предостави
договора, за да бъде прегледан от магистратите в закрито заседание и отлага
делото.
Впоследствие съдебният състав преглежда договора и отразява констатациите
си относно маркирането му с гриф за сигурност в определение по хода на
делото.
При разглеждането на делото в открито заседание на 30.01.2006 г. страните
излагат становищата си по отношение направените от съда констатации. Делото
е обявено за решаване.
Решение:
С Решение № 1554 от 13.02.2006 г. съставът на ВАС, Пето отделение отменя
като незаконосъобразен отказа на министъра и му връща преписката за ново
произнасяне. Магистратите преценяват, че отказът на министъра е издаден
при съществено нарушение на административно -производствените правила,
тъй като липсват мотиви по какви критерий и на какво основание той е приел,
че исканата информация съставлява държавна тайна в своята съвкупност.
В тази връзка съдиите отбелязват, че след като са се запознали с договора
в закрито заседание, намират за неоснователно твърдението на министъра,
че договорът в своята съвкупност съдържа класифицирана информация, представляваща
държавна тайна.
В същото решение съдебният състав прави и извода, че заявлението не е
съдържало необходимото по закон описание на исканата информация, а само
бланкетното посочване, че се иска въпросния договор. Според съдът тази
неяснота е рефлектирала в съдържанието на обжалваното решение за отказ.
Този въпрос обаче е решен още в първото дело срещу отказа на министъра
през 2003 – 2004 г., когато петчленен състав на ВАС констатира, че от
поведението и процесуалните изявления и на двете страни по спора е видно,
че на тях им е ясно и безспорно каква точно обществена информация се иска
(Решение № 2113 от 09.03.2004 г. по а.д. № 3882004 г. на ВАС, Петчленен
състав).
Срещу решението на съда са подадени касационни жалби и от двете страни
по делото.
|