ОГРАНИЧЕНИЯ НА ПРАВОТО НА ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ

представят Фани Давидова, юрист в Програма "Достъп до Информация"
и адвокат Димитър Тотев

І. Въведение

Правото на достъп до информация не е абсолютно, а търпи определени ограничения. Чрез тях ЗДОИ защитава интересите на трети физически лица, на трети юридически лица и на държавата /ефективно управление на отбраната, опазване на обществения ред/.

В чл.41 ал.1 изр. 2 от Конституцията са изброени тези интереси: правата и доброто име на гражданите, националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. В чл.5 от ЗДОИ са посочени същите интереси. В чл.17 от закона е предвиден още един интерес. Той е свързан с конкуренцията между търговци.

Ограниченията на правото на достъп до информация, следва да се ограничават от основанията за отказ по ЗДОИ Основанията за отказ са изброени в чл.37, ал.1 от закона:
· държавна тайна - (там е ясно)
· служебна тайна
· информацията по чл.13 ал.2 от ЗДОИ
· достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично съгласие
· исканата обществена информация е предоставена на заявителя през последните 6 месеца

ІІ. Служебна тайна

Анализът на съществуващата нормативна уредба по отношение на института на служебната тайна показва следното: като цяло уредбата е разпръсната и различните нормативни актове влагат различно съдържание в института на служебната тайна. Три са подходите, които законодателят използва в различните нормативни актове при определяне предмета и обхвата на този институт, а именно:

1. "Служебна тайна" присъства просто като термин без да има каквато и да е яснота относно обхвата и съдържанието и.
Пример: Закон за административното производство - чл.15.(3) Закон за замяна на воинските задължения с алтернативна служба - чл.33.(2).т.6.

2. В самия нормативен акт са изброени фактите и сведенията съставляващи служебна тайна, по смисъла на съответния закон.
Пример: Закон за бежанците - Допълнителни разпоредби - § 5. Наредба условията и реда за предоставяне на информация при продажбите по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия - чл.3а (2)

3. Нормативният акт предоставя правомощието на съответен орган да определи обхвата и съдържанието на института на служебната тайна
Пример: Закон за митниците - Чл. 17. (1) т.5. Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България - § 1. т. 12 от допълнителните разпоредби Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия - § 11. - от преходните и заключителни разпоредби

Във всички случаи обаче, служебната тайна се явява способ за защита на определени интереси, които законодателят е счел за необходимо да уреди. Така например:

В Закона за бежанците с института на служебната тайна се защитават интересите на неприкосновеността на личния живот на бежанците
В Закона за нотариусите и нотариалната дейност с института на служебната тайна се защитават личните данни и интереси на лицата, поверили ги на нотариусите;
В Правилника за приложение на закона за МВР с института на служебната тайна се защитават интересите на ефективното упражняване на дейностите на МВР.

Както е посочено и в мотивите на президента на Република България за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за държавния служител, "тайните" са: "изключение от принципа на публичността на информацията, прогласен в чл.41 от Българската Конституция".

Проблем:
Предоставяне на частичен достъп - Как да се определи каква част от информацията попада в ограничението и коя не.

Случай:
Гражданин подава писмено заявление за информация до Главна данъчна дирекция, с което иска да му се предостави копие от писмо (посочил е изходящ номер на писмото) отправено от ГДД до трето лице. Писмото представлява отговор на ГДД на запитване на третото лице, относно начина на приложение на ДПК в конкретна хипотеза. На практика писмото съдържа тълкуване на ДПК от страна на ГДД.

В искането си за информация, гражданинът изрично посочва, че иска да му бъде предоставен частичен достъп до информация, като се изключат данните за третото лице.

В законоустановения срок, ГДД изпраща решение за отказ на исканата информация на основание - служебна тайна по смисъла на ДПК

Въпрос:
Попада ли исканата информация в обхвата на тайната по ДПК. Как се определя обхвата на тайната.

Информацията по чл.13 ал.2 от ЗДОИ

Проблем:
Кога следва да се прилага ограничението. Как следва да се определя съдържанието на израза "може да бъде ограничен"?

Тези
1. чл.13, ал.2 се прилага във връзка с чл.5 от ЗДОИ. За да бъде дадена служебна информация ограничена от достъп е необходимо тя да защитава някои от изброените в чл.5 интереси.
2. чл.13, ал.2 се прилага независимо. Администрацията притежава дискрецията да решава във всеки конкретен случай да предоставя информация или не.

Проблем:
Какво е съотношението между чл.13 ал.2 и чл.7,ал.1

Тези:
1. Изискването на чл.7,ал.1 е ограничаването на достъпа до информация да бъде предвидено в закон. Чл.13 ал.2 представлява именно ограничение предвидено в закон.
2. Ограничаване на достъп да служебна информация може да имаме единствено тогава, когато специален закон предвижда даден интерес да бъде защитен.

Случаи:
1. Журналисти от в-к "Капитал" отправят писмено заявление за информация до МС, в което искат да им се предостави копие от стенограмата на заседание на МС. В законоустановения срок получават решение за отказ за предоставяне на исканата информация на основание чл.13 ал.2. Според същото решение стенограмата от заседанието представлява предварителен документ и не подлежи на предоставяне.
2. Гражданин отправя писмено искане за информация до "Комисията по ликвидация и несъстоятелност" към МИ с което иска да му бъдат предоставени копия от решение на комисията, както и на стенограмата от заседанието, на което е било взето въпросното решение. В законоустановения срок получава решение на администрацията, с което му се предоставя достъп до протокола и отказ да му се предостави копие от стенограмата. Основанието е Чл.13 ал.2.
3. Гражданин иска достъп до стенограма от заседанието на общинския съвет.

Информация, отнасяща се до трето лице

Проблем
1. Кога следва да се иска съгласието на третото лице? Какво е съотношението между чл.и чл.37,ал.1,т.2?

Тези:
1. Винаги.
2. Само когато е сигурно, че ще засегнат негови права и интереси.

Случаи:
1. Монтана
2. Журналисти от областен град искат да им се предоставя доклад от извършена финансова ревизия в предприятие на територията на техния град. От териториалната дирекция им отказват с мотива, че исканата от тях информация се отнася до трето лице, без съгласието на което исканият материал не може да бъде предоставен.