Дискусия, посветена на наказанията за разпространението на класифицирана информация, предвидени с промените в Наказателния кодекс
Агенция София прес - 04.11.2003

"Основните проблеми в България сега са два - секретност и свърхсекретност", това заяви Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма Достъп до Информация на дискусия, посветена на наказанията за разпространението на класифицирана информация, предвидени с промените в Наказателния кодекс. Тя бе организирана от фондация Програма Достъп до Информация, Българска медийна коалиция и фондация "Отворено общество" в Агенция София прес. "Тенденцията към презастраховане е масова и тя води до свръх засекретяване", каза Кашъмов и допълни, че в настоящия момент се дава възможност стратегически поръчки на МС да бъдат превръщани в държавна тайна и засекретявани. Той представи и становището на Програма Достъп до Информация по повод предложенията за промени в Наказателния кодекс.

Честите оправдания, че едни или други промени в законодателството се правят, за да се съобрази то с нормите на НАТО бяха коментирани от втория секретар на посолството на САЩ в София Леон Лаудер, който съобщи, че НАТО оставя всяка страна сама да реши как да пази класифицираната информация. "Най- важното в този случай е да не се нарушава свободата на словото и медиите", посочи дипломатът.

В залата на Агенция София прес се събраха журналисти, представители на неправителствени организации, депутати, сред които липсваше представител на управляващите и вносителите.

Целта на предложените промени е да се ограничат правата на журналистите, такова е мнението на Йово Николов от Асоциацията на разследващите журналисти. "Подобен радикален подход към защитата на класифицирана информация противоречи на Европейските стандарти и международните документи, по които България е страна", се казва и в становище на "Правна инициатива" към "Отворено общество", изпратено до председателя на Народното събрание Огнян Герджиков и шефката на правната комисия Анелия Мингова. В него се посочва практиката на Европейския съд по правата на човека, според който основно право на обществото, е да получава достъп до информация.

Парламентът прие на първо четене промени в Наказателния кодекс, според които се създава нов раздел, отнасящ се до нерегламентиран достъп до класифицирана информация. Санкцията за разпространение на такава информация е до 6 години лишаване от свобода. Ако от това последва застрашаване на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред наказанието е затвор от 10 до 15 години, а ако длъжностно лице изнесе класифицирана информация, то може да отнесе наказание от 5 до 20 години, в зависимост от степента на нанесените вреди.

"Сега се прави опит чрез законодателни промени да се ограничи свободата на словото", заяви и депутатът от ОДС Йордан Соколов. Според него спирането на предаването "Гласове" по БНТ на Явор Дачков исвалянето от екран на Милен Цветков като водещ на сутрешния блок на Нова телевизия са емблематични в тази насока.