Пресконференция в зала "Мати",
19.10.2003 г.

"Законът за защита на личните данни - актуални проблеми по прилагането" бе темата на пресконференцията, организирана от Програма Достъп до Информация на 19.10.2003 г. в зала "Мати" на НДК. Заедно с експертите на ПДИ Александър Кашъмов, Фани Давидова и Веселин Комарски свои презентации пред журналисти, представители на неправителрствени организации и бизнеса направиха представители на Комисията за защита на личните данни и Главна дирекция ГРАО на МРРБ.

Три бяха основните акценти на срещата:

Съществуваща практика по прилагането на Закона за защита на личните данни. Случаи за незаконно събиране, обработване и прехвърляне на лични данни, представени от Фани Давидова
Проблеми свързани с регистрацията на администратори на данни. Срокове и изисквания, които трябва да спазват администраторите на данни. Представяне на подготвящата се наредба за минимални изисквания при регистрация на администратори на данни, представени от Красимир Димитров член на Комисия за защита на личните данни
Проблеми, свързани с правото на защитата на личните данни и предстоящите местни избори на 26.10.2003 г; Има ли проблеми при подготовката на избирателните списъци и подписките за подкрепа на независимите кандидати. Има ли установени случаи на нарушения, представени от Снежанка Георгиева, главен директор на Главна дирекция ГРАО при МРРБ

В зала "Мати" бяха и председателят на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ Иво Стефанов, както и Ради Петров, Мария Тодорова и Сашка Савова.

Пресконференцията бе открита от адв. Александър Кашъмов, който сподели опасенията си, че се посяга на две основни граждански права, уредени със Законите за защита на личните данни и за защита на класифицираната информация. "Правото на защита на личните данни и на достъп до обществена информация не може да бъде ограничавано с двата закона. Тази тенденция - институциите да ограничават правата на гражданите, позовавайки се на законите, трябва да бъде преустановена", заяви той.

Моменти от срещата

В рамките на реализирания от ПДИ проект "Кампания за разясняване на правото на защита на личните данни", финансиран по програма "Европейска инициатива за демокрация и човешки права" на Делегацията на Европейската Комисия в България, регистрираните от Програма Достъп до Информация за периода януари - октомври 2003 година сигналите за нарушения, свързани с достъпа до лични данни са 43, съобщи Фани Давидова. Има и едно заведено дело за отказ до лични данни.

Бившият служител на МВР Иван Йончев със съдействието на ПДИ заведе дело за отказ на достъп до лични данни, допълни Давидова. След пенсионирането си, Йончев е поискал със заявление за достъп до лични данни да му бъде предоставено личното му кадрово дело в МВР. Справката от министерството за данните, които се съхраняват в архивите на МВР за него обаче е отказана с мотива, че е класифицирана информация. През месец юни 2003 година Иван Йончев подава жалба до Софийски градски съд, образувано е дело, чието първо заседание е насрочено за 28 октомври.

Фани Давидова посочи, че най-масовото нарушение на Закона за защита на личните данни е на изискването за писмено съгласие за събиране на лични данни, заложено в чл. 19. По думите и, гражданите са склонни да предоставят своите лични данни, без да се замислят дали наистина трябва да го правят. "Инерцията в това отношения все още съществува, но ако все пак ни стане интересно за какво са необходими и какво ще се прави с тях, най-малкото, което можем да направим, е да пуснем заявление за справка в Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, с което да попитаме дали въпросната институция е регистрирана като администратор", каза тя.

Нарушение на закона правят и онези работодатели, които изискват от своите служители данни за здравословното им състояние, след което освобождават от работа някои от тях.

8 000 са регистрираните администратори на лични данни към настоящия момент, съобщи Мария Тодорова от Комисията за защита на личните данни. Подадените заявления за регистрация от физически и юридически лица са 40 000, а 22 000 от тях са получили входящи номера. Срокът за регистрация изтича в края на тази година.
Към настоящия момент в регистъра БУЛСТАТ са регистрирани 1 025 000 субекта, от които около 850 000 по Търговския закон, съобщи експертът на ПДИ Веселин Комарски. "Ако приемаме, че 50% от тях са задължени по ЗЗЛД това означава, че като администратори на лични данни ще трябва да се регистрират около 400 000 физически и юридически лица. При използването на съществуващия човешки ресурс на Комисията -10 души /5 членове на комисията + 5 служителя от администрацията/, ограничение на работното време до 20 часа на ден, период на регистрация - 91 дни, ще бъде необходимо да се отделят по 2,5 минути за вземане на решение за регистрация на администратор на лични данни", изчислил Комарски.. Това идва да покаже само едно, че срокът за решение ще бъде удължен и то неколкократно, защото не е възможно за толкова малко време да се вземе решение за регистрация. Ако за регистрация се отделят по 10 минути, за да бъде спазен срокът за вземане на решение, в Комисията трябва да работят 135 човека, а ако необходимото време е 5 минути- 68. При условие, че 5- те члена на комисията работят по 4 часа на ден, без да ползват почивни дни и отделят по 10 минути за вземане на регистрация, за да приключи процесът в законоустановения срок те трябва да се трудят 10 години...

Моменти от работната среща

"Лично на мен ми се е случвало при настаняване в хотел освен запис на данните от личната ми карта да искат и шофьорската ми книжка, информира на пресконференцията Красимир Димитров от КЗЛД. "Наистина трябва да бъдем по- предпазцливи при предоставяне на личните си данни, защото възможността от злоупотреби с тях не е за пренебрегване, допълни той." Според него не е необходимо членовете на избирателните комисии да се регистрират според ЗЗЛД, защото те не са администратори на лични данни, а само обработват такива.

Според главният директор на Главна дрекция ГРАО в МРРБ Снежанка Георгиева на изборите на 26 октомври няма да има възможност за грешки в избирателните списъци. Между 5 и 6000 ще бъдат починалите граждани, които ще присъстват в избирателните списъци. Технологията за отпечатване на списъците не позволява тези хора да не бъдат включени в тях, но работа на общинските избирателни комисии е да ги зачеркнат ден преди вота. Всеки гражданин може да провери къде ще гласува на 26 октомври на страницата на ЕСГРАОН в Интернет, създадени са механизми за защита от злоупотреби при търсенето на тази информация, допълни тя. Списъци с имената и личните данни на избирателите не се предоставят на политическите партии, заяви Георгиева. За тези избори съществува забрана за това в новоприетия Закон за изборите. До 2001 година срещу заплащане списъци с данните на избирателите- трите имена, ЕГН, адрес са били предоставяни на политическите партии. За изборите на 26 октомври ще бъдат изготвени два вида списъци - един за самия изборен ден, който включва всички лични данни на избирателите и втори, който вече може да бъде видян по местата за гласуване, магазини или заведения, вкючващ миниални данни - име, адрес и дата на раждане. Тази практика е въведена от 2001 г, допълни Снежанка Георгиева.

Пресконференцията бе организирана в рамките на проект "Кампания за разясняване на правото на защита на личните данни" на Програма Достъп до Информация, финансиран по програма "Европейска инициатива за демокрация и човешки права" на Европейския Съюз.