Коалицията “Инициатива за достъп”¹ публикува през октомври 2006 г. регионален доклад за екологична демокрация. Той визира някои несъответствия между законодателството за свобода на информацията по въпроси, свързани с околната среда, и практиките в избрани европейски страни. Докладът се основава на оценките от местни екипи в България², Естония, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Украйна и Унгария.

Правото на достъп до информация е не само философско определение, а и практическо средство, осигуряващо устойчиво развитие. Въпреки това, теорията и практиката често са различни повърхности без много общи точки. В този контекст, теорията се явява самото законодателство и доколко то съответства на очакванията за защита на правото на свобода на информацията, докато практиката зависи от усилията и ефективността на резултатите от страна на държавата.

Законодателната рамка осигурява смислено упражняване на правото на достъп до информация и свързаните права
Подобна е ситуацията в почти всички страни, където се проведоха проучвания. Правните рамки в Европейските страни са разнообразни, обусловени от съответните културни и правни традиции, но тези различия не затрудняват в голяма степен упражняването на правото на достъп до информация. Въпреки това, правните ангажименти често не се изпълняват. Още повече, упражняването на различните права е неравномерно затруднено – правото на достъп до информация е най-лесно, докато правото на достъп до правосъдие – най-трудно приложимо.

Като цяло, достъпът до информация е задоволителен

Информацията е леснодостъпна в повечето случаи; въпреки че това предполага отношение на администрацията в духа на прозрачност и откритост, тоест да не се разрешава на “културата на секретност” да взима връх. Достъпът до информация за околната среда в случай на аварии и достъпът до докладите за състоянието на околната среда е сравнително лесен, докато публичността на информацията от собствен мониторинг на различни съоръжения е доста по-лоша. Използването на Интернет като възможност за комуникация все повече се развива, като понякога дори измества другите, традиционни канали за предоставяне на обществена информация. Това понякога оставя тези, които нямат достъп до Интернет, без адекватен достъп до информация за околната среда.

Участието в процеса на взимане на решения е възможно, но не винаги гарантира, че гласът на обществеността се чува

Проучванията показват, че отделните страни дават възможност за участие на обществеността при формулиране на политики и планове, както и при изпълнение на конкретни проекти, които оказват влияние върху околната среда. Тези възможности обаче се различават до голяма степен с това доколко смислени могат да бъдат – обикновено те се ограничават до участие на обществеността единствено под формата на становища и коментари. Ако гражданите искат наистина да имат шанса да повлияят на процеса на взимане на решения, те често са принудени да отстояват това си право, включително и в съда.

Достъпът до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда, бавно се подобрява

В съдебната власт традиционно трудно се утвърждават нови идеи, като например признаването на правен интерес по екологични дела на обществени групи. Въпреки това, в момента се наблюдава подобна тенденция. Все още обаче, гражданите срещат трудности да упражняват правата си и да бъдат компенсирани - особено когато става въпрос за екологични дела, това изисква специална експертиза и по-специално - юридическа помощ.

Повишаването на капацитета е особено нужно, но постоянно липсват ресурси

Законодателните рамки, гарантиращи човешките права и основните свободи, са достатъчно подробни в изследваните страни. Въпреки това съществуват празнини между поетите правни ангажименти и практиката, особено в области, изискващи големи финансови или човешки ресурси, като подобряване на инфраструктурата за достъп до информация, обучения, финансови облекчения за гражданските асоциации, предоставянето на безплатна правна помощ при упражняване на правото на достъп.

Къде е България в сравнение с останалите европейски страни?

Като цяло, напредъкът на България при прилагането на правото на достъп до информация и свързаните права може да се илюстрира с долните графики. Трябва да имате предвид, че те са твърде обобщени, а за да добиете по-добра представа за значението на резултатите, можете да се обърнете към колектива, провел проучването.

Информация за проектите на “Инициативата за достъп” в Европа са достъпни тук: http://www.emla.hu/taieurope
Резултати от проведените национални проучвания и подробна информация за контакт с националните екипи са достъпни тук: http://www.accessinitiative.org

1 The Access Initiative http://www.accessinitiative.org
2 В България оценката беше извършена от ПДИ и сдружение “Природа назаем” http://www.aip-bg.org/rep_bg.htm